Пречистване чрез съпреживяване – именно катарзиса по Аристотел изпитва човек, когато гледа пиесата на словенската драматуржка Симона Семенич. Постановката на проф. Елена Баева показва потенциала на абсолвенткитe от театрален колеж „Любен Гройс“ Йоланда Михайлова, Виктория Радева, Елена Атанасова, Дарина Стоянова, Сабина Коен. Тя бе представена в сградата на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 169, ет.2.
„5момченца.si“ е всъщност интернет адресът, на който авторката е публикувала своята драма, посветена на петима малчугани.
Спектакълът показва света на насилие който обитават нашите деца. Представлението започва простичко – пет момченца на възраст от 10 до 12 години играят на двора. Съдбата им е предопределена. Блаж – син на директор, ще стане директор, Крищоф – вечната жертва, ще се самоубие на 23 години, Юрий, дете на самотна майка, ще загине нелепо при пътен инцидент в деня, в който си намира работа. Деца играят на двора. Те пренасят героите на комиксите в игрите си. Спаидърмен, Титаниум мен, Жената Котка, Батман, Пингвина и Волдемор оживяват пред нас. Няма борба на доброто над злото, а по-скоро борба за надмощие. Сцената е изпълнена с насилие, но поднесена с хумор, който освобождава напрежението. Преводачът Людмил Димитров умишлено е оставил вулгаризмите и английските изрази, защото това е жаргонът, който познаватдецата ни.
Тя обаче са част от „най-малката клетка на обществото“ – семейството. Изнервена и изморена майка крещи обижда и бие децата си. Най-обикновени вещи от бита се превръщат в оръжие в нейните ръце. Тя бърза да приключи с вечерята, докато си дойде той – Бащата, и всичко се преобръща. От тиранин тя се превръща в жертва, а децата не само злорадстват, а и насърчават бащата да я малтретира.
После идва сцената, посветена на различните. Момченце, което от малко иска да шие роклички за куклата Барби на съседското момиче, не иска да играе с пистолети, както го призовава баща му. Логично става жертва на неонацисти. Дори и полицаят одобрява насилието, когато разбира, че пред него стои гей.
Накрая закономерно всички са срещу всички – едновременно жертви и насилници. Ситуацията напомни романа на Уилям Голдман „Повелителят на мухите“, където културните задръжки падат постепенно. Тук обаче цивилизацията директно се срива, изчезва, липсва. А ние сякаш сме твърде заети, за да го забележим. И на този фон – отрезвяващият звън на камбана като глас свише, който ни връща в отхвърлената от нас самите ценностна система. Това е възможно единствено в страха от наказание след разкриването на тайните ни, в уплаха от наказание, в страха.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи