Васил Троянов Боянов е роден в Сливен, но детството му преминава в София и Костинброд. Произхожда от заможно семейство – майка му е от рода на кардарашите, баща му е ерлия. На 11 години малкият Васко заминава за Германия, където в задълженията му влиза да разхожда кучетата на заможни хора. Там научава почти перфектно немски език.
Една от първите му изяви е в ансамбъл „Рома“. За сцената и десетките фенове го открива продуцентът Крум Крумов от „Съни мюзик“. Песента „Мъжете също плачат“ го изстрелва на звездния небосклон.
Бил е кандидат-депутат през 2005 г, но тогава вратите на политиката не се отварят пред него. И може би за добро – Азис се превръща в машина за хитове.
На 7 март нестандартният певец ще отбележи поредния си рожден ден с верни приятели.
– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– Пожелавам си здраве и сили, за да мога да работя. Обичам да работя. Песните и музиката ме зареждат с енергия. Винаги съм искал да пея и се радвам, че имам тази възможност. Обичам децата и искам да имам поне още три. Да ми е жива и здрава Рая, ще се постарая да я даря с братче, сестриче. Искам къща, пълна с дребосъци, които правят бели и ме докарват до истерия.
– Каква беше изминалата година за вас в личен и професионален план?
– Една от най-успешните за мен. Записвах, пях, пътувах, радвах се на приятелите си, на семейството си. Направих един от най-въртените хитове в нощните клубове. Песента ми „Евала“ са я сваляли по 200 000 пъти на ден. В деня, в който е била пусната в интернет, близо милион потребители са се изкушили да я чуят и видят. В личен план какво и. да ви кажа – всичко си е наред. Когато ти върви в работата, останалото е без значение, подрежда св сякаш от само себе си.
Вървежът си е вървеж. Не г го мислиш, не го чакаш, той просто ти се случва. Отдаваш му се и се радваш на живота.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Надявам се този, който ми предстои на 7 март, да бъде незабравим. Ще го празнувам наистина с хора, които адски много обичам. Мои приятели, които са се доказали като такива. Очаквам присъствие от верни лица, с които можем да си споделяме всичко.
– Кои са хората до вас, на които държите най-много?
– Семейството ми, приятелите ми, без които не мога, а те не са много. Обичам ги безкрайно. За тях винаги съм готов да направя компромиси и ги правя. Само за тях обаче. Имало е моменти, в които съм се чувствал 
използван от хора, близки до мен. Тогава съм бил наранен, страдал съм, затварял съм се в себе си. Обещавал съм си да не допускам повече такива личности край мен, но съм се поддавал, бил съм лъган. Надявам се, че вече съм силен. Не бих се поддал на каквито и да било спекулации по мой адрес. Нека си говорят, каквото си искат. Не искам да говоря за личния си живот. Хората трябва да се вълнуват не от това, с кого заспивам, а с коя песен се събуждам. И да разсъждават над своите си проблеми, не над моите.
– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Аз съм щастливец. Не съм имал много лоши моменти, поне така смятам. Галеник съм на съдбата. Аз съм човек с талант, който лекува сам себе си с дарбата си. Помагам и на другите хора, защото в песните ми има обич, мъка, събиране, раздяла, прошка. Много бързо ми минават ядът, гневът, негативните емоции.
– Какво е отношението ви към подаръците?
– Не обичам подаръци, защото не обичам и изненадите. Притеснявам се от големите и скъпи подаръци. Те не се правят случайно и винаги ме карат да се замислям.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Слава на Бог, че мъжете остаряваме по-красиво от жените. Благодарен съм му наистина. Страх чак нямам, но се замислям.
– Как виждате себе си след 20 години?
– Аз знам какъв ще бъда след 20 години. Но ще го запазя за себе си, защото скромността краси човека. А искам да бъда красив и тогава.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи