Единствен Теди Москов усети народните настроения и бунта срещу политиците. правляващите са на прицел в най-новата му постановка „Ричард III“ no Шекспир. В главната роля на краля изрод влиза Георги Мамалев.
– Спектакълът „Ричард III“ става особено актуален покрай протестите, господин Мамалев?
– Да, така стана, някак си пророчески Теди Москов го измисли двайсетина дни преди събитията. Не знам доколко е било случайно, може пък да е доловил нещо. Аз играя Ричард Трети, но не този, който биха очаквали познавачите на Шекспир. Ако пиесата се постави в оригинал, представлението би продължило 4 часа. А Теди е направил страхотен микс в неговия си стил, неговото въображение тече като река.
– Друг път играли ли сте Шекспир?
– От Шекспировите герои май само Ромео не съм бил. Може би след Ричард Трети някой ще реши да ме покани за тази роля. Няма да откажа. Играл съм Пък от „Сън в лятна нощ“, постановка на Сашо Морфов, както и във „Венецианският търговец“ на Здравко Митков. Там бях смешният слуга Ланчелото Гобо. В „Комедия от грешки“ на Андрей Аврамов ми повериха Дромио от Сиракуза. Тогава се сприятелих с Андрей Баташов. Той беше млад актьор и някак си паснахме като характери. Дълги години делихме тази гримьорна. И сега, като погледна портрета му, все едно че е пак пред мен.
– Допадна ли ви образът на уродливия крал злодей?
– Не бих казал. Изискваше се голямо физическо усилие. Не се оплаквам, но не виждам друг, който на моите 60 години може да изиграе това.
– Играете почти без грим?
– Не е нужно да се мажеш с грим. Номерът е да се хване типажът на злодея. Решихме да е хленчещ човек, който през цялото време се оплаква, че няма друг избор, освен да убива, защото той е уродлив, природата не му е дала нищо. В същото време е властолюбив, суетен, нетърпелив, безжалостен дори към близките си. На места пиесата се превръща в гротеска. Като кон-ферансие обяснявам на публиката какво става и какво ще става: „Какво друго ми остава, освен да бъда злодей. Ще скарам братята си, ще се оже-н я за Ана, после ще я убия. Ще се оженя за дъщерята на брат ми, за да запазя короната. Пред очите на майка ми, която не ме обича, ще убия брат ми“.
– Идват ли политици на постановките ви?
– Не забелязах такива. То и дните са толкова объркани, че на хората не им е до театър.
На моноспектакъла ми в НДК понякога идват депутати. Идвал е и Цветан Цветанов. Бойко дойде преди две години с Вежди да гледа една постановка на камерна сцена. Оттогава не е стъпвал. Бих предпочел политиците да си вършат работата, вместо да ходят на театър. За да не става така, че човек да получава 200 лева сметка за ток.
– Вие подкрепяте ли Борисов?
– Не, но се дразня, че веднага го заръфаха. Всеки си има трески за дялане. Въпросът е с какъв тон, с какво отношение ще подходиш. Подразних се и на това момче, което тръгна да трепе Ахмед Доган. Доста луда постъпка, но трябваше ли да го пребият от бой пред очите на целия български народ и света. И ние разчитаме на такива политици!
23 години слушам един депутат милионер, който нищо не е направил. Какво е работил, та има къщи в чужбина? На всяко действие има противодействие. Така го е измислила природата. Така че колкото J повече крадат, толкова по-страшно ще пострадат. Всичко е изпокрадено.
Да отговарят и предишните правителствa кога и как са крали. Ако продължава така, неминуемо ще има бунт.
– За вас, актьорите, беше много зле в онези смутни години.
– За всички беше много зле. Най-добре беше за ония, които крадяха, тогава се крадеше поголовно. Които бяха на най-високи позиции, най-много окрадоха. Социалистическата партия, същата, която навремето се е казвала работническа, сега се състои от богаташи.
– Като че ли театърът на улицата днес е по-интересен от този в салона.
– Спомням си.много по-напрегнат и драматичен момент. 1990 година, всичко стачкува. Избори ще има, въртят се демонстрации отпред-отзад, около театъра минават масовки от хора. Едните скандират БСП, други викат промяна. А ние репетирахме пиесата „Образ и подобие“ на Йордан Радичков. Постановката нямаше дълъг живот. Както и филмите от онова време. Всички се бяха хвърлили в общественото напрежение. И тогава бяха склонни да трошат, да палят и да бият
Убеден съм, че тези неща няма да престанат. Всички сме недоволни от начина, по който ни управляват 23 години. В момента не се знае какво става, няма ясно очертан път. При празна хазна, при криза в икономиката и държавата ние правим референдум дали да строим АЕЦ. Това е все едно в хладилника ти да има само парче хляб и сирене, а семейството да спори дали да не купи „Мерцедес“.
– Вие плащате ли си парното?
– Аз нямам парно. В тази част на Южния парк нямаме ТЕЦ и се топлим на ток. Зимно време сметката ми достига 400 лева. Кажи речи, колкото актьорска заплата. И държавата краде, и дружествата. Не се мисли за хората. Те за друго са влезли в парламента. Да си оправят живота, да може 20-30 години да бъдат депутати.
Най-големият цинизъм е, че те самите членуват в комисии, които разследват натрупано имущество по престъпен начин. Чудовищна гавра. На това трябва да се сложи край. Искам и аз да имам яхта и луксозна къща на морето.
– Ами станете депутат.
– Ще ви послушам, ама на коя държава!
– Страхувате ли се за бъдещето на синовете си?
– Не се страхувам. Големият завърши в Щатите, работи 5 години на пъпа на Манхатън.
Беше продавач в магазин за бижута и антики. Единият вход е от главната улица, другият от Бродуей. Стигна до управител, беше на добри позиции и шефовете искаха да го задържат, но явно видя, че не става за емигрант, и предпочете да се върне в родината. Натискаме и малкия син да го изпратим да учи в чужбина, но той се дърпа. Те ще се оправят. Ние да му мислим.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи