Кирил Маричков: Грешката на Бойко е, че искаше да е харесван от всички! ИНТЕРВЮ

  Щурецът Кирил Маричков е една от емблемите на СДС в зората на демокрацията. Песента „Аз не съм комунист“ се превърна навреме-ициален химн на демократичната опозиция. През 1990 г. бе избран за народен представител от листата на коалиция СДС в VII велико народно събрание, но по-късно го напусна.

– Смятате ли, че случващото се на Орлов мост днес напомня събитията от 1989 година, господин Маричков?
– Ситуацията няма нищо общо и е много погрешно да се мисли, че напомня за нея. Тогава бяхме водени от мисълта за свобода и демокрация, правото на свободен избор, а не от сметките за тока и парното. Бяхме идеалисти. Може би най-лошото в комунистическата епоха преди 1989-а беше, че инициативните, можещите хора във всички области бяха потискани и репресирани. Тържествуваше уравновиловката. Хората трябваше да знаят, че нищо не зависи от тях, защото за тях се грижи Партията! Трябваше да бъдат стадо. „Стадото на слепите пастири“ – имах такава песен. Ето защо тези, които не искаха да бъдат стадо, вече почти ги няма – някои, защото не оцеляха, а други, защото заминаха.

– И тогава имаше хора, които викаха да дойде друг, та да се оправят нещата. И тогава бяхме зле.
– Тогава нямаше нищо нито по магазините, нито надежда в душите.

Единственият отдушник беше да се събирате в напърдяната си кухничка и да си разказвате вицове против властта. Ама сега има и такива, които казват колко било хубаво тогава, защото хлябът бил 30 стотинки, а сега е лошо, защото е лев. Имаше един стар виц, че преди 9 септември пред месарския магазин отвън пишело „Бай Иван“, а вътре като влезеш – месо, колбаси, деликатеси. След 9-и отвънка пишело: „Месо, колбаси, деликатеси, а вътре като влезеш – само бай Иван. Спомням си как пускаха банани и портокали единствено по Нова година. Това се смяташе за лукс, след като бананът е световноизвестно най-евтиният плод. И когато ние с жена ми се нареждахме и двамата на дълга опашка, защото даваха само по две кила на човек, от опашката ме издаваха: „Тоя е мъж на тази. Тя му е жена“. Ох, как някой път ми се е искало да има една магическа пръчка, та да се върне онова време, за което някои хора казват колко било хубаво при бай Тошо. Те просто заслужават да го видят и да поживеят малко в него. Само че аз къде да ходя тогава?

– Подкрепяте ли този протест?
– Разбира се, че подкрепям този протест, доколкото е такъв. Смятам, че чашата на търпението преля, защото монополите безчинстват В България има три дружества, които продават ток, но между тях няма конкуренция, защото действат в различни части на страната и не можеш, ако не ти харесва едното, да минеш към друго. Следователно тези дружества са монополи. То ако беше само това, сигурно не би било достатъчно за този прекалено търпелив народ, който дълго време позволява да му се качват на главата. Но монополите са много. Какво да кажем за Националната електрическа компания или за „Топлофикация“? Аз съм на страната на хората, които протестират, но покрай тях се намъкнаха други, организирани от друг или просто зулумаджии. Питаха по телевизията един, който хвърляше камъни, защо го прави, а той отговори: „Защото така искам“. Освен това повечето от тези момчетии никога не са плащали сметки за ток и сигурно дори не знаят колко струва, защото родителите им плащат. Това са същите, които се бият по мачовете на „Левски“ с ЦСКА. Тези хора ли ще ни решават съдбата?

– Смятате ли, че сега хората като че ли са организирани и нахъсени от някого?
– Ако са организирани, то е от различни групи. Аз не съм привърженик на теорията на конспирацията. Не забравяйте, че има Фейсбук. Просто наистина чашата преля! Не може толкова години една голяма част от хората в тази държава да живеят на границата на мизерията, а и под нея. Все пак това е европейска държава. Не сме Афганистан или Етиопия. Ако се сравняваме с тях от световна гледна точка, ще излезе, че ние сме в клуба на богатите. Две трети от държавите в света живеят много по-лошо от нас. Което не означава, че нашето търпение може да трае безкрайно.

– Защо толкова време търпяхме?
– Защото нямаме гражданско общество като хората. Чак сега започнаха да се събуждат някакви пластове. Дано да бъда правилно разбран, защото, като се изразявам с метафори и алегории, някои ме разбират буквално. Веднъж казах, че чалгата ще се слуша, докато има дворни клозети. Обади ми се един доста заможен чалга певец, мой познат, и ми каза: „Чакай бе, какви ги говориш ти? Че аз съм по-богат от теб. Имам баня с джакузи“.

– ГЕРБ дойде на власт заради една личност – Бойко Борисов.
– Ами предишните дойдоха заради царя, а по-предишните заради Иван Костов. Все така е било. Както вече казах, аз не вярвам много в сложните заговори и световната конспирация. Според мен това не е решаващото, а за съжаление, роля играят алчността и глупостта. В повечето случаи не главата движи действията на човека, а коремът. Обществата в света, за хубаво или за лошо, са се движили от личности, а не от народа.

– Защо все не случваме на политици?
– Народите се делят на две – едните имат инстинкт да си избират кой да ги управлява. Другите нямат такъв инстинкт. Вторите са обикновено народите, които нямат демократични традиции и са свикнали някой отгоре да ги управлява силово. Когато се е случвало този някой да е по-разумен и по-мъдър, нещата са се получавали горе-долу прилично. Ние сме от тази – втората група, и при нас традицията е да не случваме на политици. А и самите политици са производни на същия този народ. Винаги сме искали някой месия да дойде. Това е грешката ни. Никой не може да ни оправи нещата, трябва да се напънеш самият ти.

– Бихте ли влязъл пак в Народното събрание?
– Едва ли.

– Защо, нали промяната се прави от личности?
– Мога ли да бъда полезен? Мисля, че нещата са толкова генерално затлачени от много години, че едва ли ще мога да поправя нещо. В държава, в която управляващите са, общо взето, мутри или се дирижират от мутри, а народът са, общо взето, талибани, много трудно се оправят нещата. Ето пак… ей, това е метафора! Много съм обнадежден от събуждането на народа и особено от младите хора. Така че много ми се иска да помагам в тези процеси, а имам и чувството, че знам как.

– Каква е вашата формула?
– Анализът би бил сложен и трябва да е много задълбочен. Като първа мярка трябва да се разсекретят и обявят тези прословути договори с монополистите.

Какви са условията, при които са подписани, какъв е контролът от страна на регулатора, кой ги е подписал, изпълняват ли се, или се нарушават? Въобще аз мисля, че трябва да има закон, според който държавата да няма право да сключва никакви тайни договори. Мисля си даже, че ЧЕЗ вероятно не нарушава договора си, а той просто е лошо направен за нас. Не знам какъв е, но дочувам ужасяващи неща. Дали са верни, или са пак от теория на конспирацията?

Чух, че вместо да плащат осигуровките на българските пенсионери, ЧЕЗ превеждали тези пари в Чехия, за техните пенсионери. Ако в договора с тях има клауза, която допуска такава некомпетентност и глупост, това трябва да се провери.

– Каква беше главната грешка на Бойко?
– Че искаше да се хареса на всички. Затова сменяше решенията си бързо под натиск оттук и оттам.

– Къде е Вальо Топлото?
– Не знам къде е, но знам, че нашето парно не може много да поевтинее, защото е направено по допотопно идиотски начин. Вместо тия тръби, които пренасят топла вода през целия град, да бяха направили газификация, както е във всички цивилизовани държави. Пускаш колкото искаш, знаеш колко е и при всички случаи излиза по-евтино. И защо всъщност чехи трябва да ни продават нашия, произведен в България ток? Не трябваше ли дружествата да се конкурират? И каква беше тази светкавична, припряна приватизация на всичко? А и друго. Имало ли е преди 10 ноември милионери? Не всички бяхме равни, а едни по-равни, както казва Джордж Оруел. Даже аз минавах за един от заможните хора, защото правехме много концерти и грамофонни плочи и взимах месечно почти колкото един министър тогава. Но нямах и не можех да имам спестени пари, за да започна някакъв бизнес. Как изведнъж се оказа, че има хора с огромни пари, страхотни джипове и къщи, докато в същия момент мнозинството от хората едва свързват двата края и някой им показва малки и големи пици.

В нашето общество има въпиеща липса на справедливост и това е другата причина за протестите.

– Дали лошото здравеопазване ще е следващата бомба?
– Ние винаги сме имали много добри лекари и пак имаме. Но добро здравеопазване никога не сме имали. Ето защо ще завърша с виц от времето на комунизма, за да спрат по онова време. Международен симпозиум по медицина. Излиза американецът и казва: „Дами и господа, ние сме измислили лекарство, което лекува всички форми на рак. Обаче дава лоши странични ефекти – разболяват се и умират от диабет“. Излиза французинът и казва: „Ние пък измислихме лекарство против диабет. Хората се излекуват напълно, но много от тях впоследствие се разболяват и умират от рак. Трябва да работим съвместно“. Излиза българинът и казва: „Другарки и другари, ние изобщо нямаме такива проблеми – от каквото ги лекуваме, от това си и умират“. А колкото до онзи виц, че ще изядем и солта, и тоягите, и накрая ще си платим и цената, точно това ще се случи.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: