Единствената жена генерал в комунистическата Държавна сигурност – Нанка Серкеджиева, изиграва решаваща роля в началото на прехода. На 5 декември миналата година Серкеджиева напусна този свят на 87 години, а новината за смъртта й почти не беше отразена от медиите.
С миниатюрни материали в слаботиражни издалия беше съобщено, че на погребението й са присъствали огромно количество висши офицери от бившата ДС, а прощалните думи към нея са били произнесени от вътрешния министър в правителството на Андрей Луканов – ген. Атанас Семерджиев.
През 90-те години на миналия век Серкеджиева и Семерджиев са неразделни. Те са заедно по страниците на младите демократични вестници и в съдебните зали, където двамата са подсъдими по едно от най-знаковите престъпления на прехода – унищожаването на огромно количество досиета на бившата ДС.
- Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева са в основата на операцията по унищожаване на част от досиетата през 1990 г.
Нанка Серкеджиева е родена през 1925 година. Още като ученичка се увлича от комунистическите идеи и се включва активно в нелегалната дейност на БКП.
Заради това през 1943 г. е изключена от гимназията. Малко след това Серкеджиева излиза в нелегалност и се включва в партизанския отряд „Антон“, като приема за свой партизански псевдоним името Витка. В края на 1943 година отрядът „Антон“ е разгромен от силите на полицията и Серкеджиева преминава в новосформирания отряд „Г. Димитров“, където я заварва комунистическият преврат от 1944 година. Веднага след политическите промени Серкеджиева се включва в изграждането на комунистическите силови структури. Първо работи като началник бюро „Кадри“ в Окръжното управление на МВР в Пловдив, а през 1948 година е преназначена за началник служба в отделение „Кадри“ при Дирекцията на народната милиция. Тази позиция е от изключителна важност, защото е решаваща за подбора на хората, които впоследствие ще се превърнат в основа на комунистическите служби за сигурност и „народната милиция.
Междувременно Серкеджиева завършва двугодишен вечерен партиен университет и курс в Академията за обществени науки и социално управление при ЦК на БКП. След това е изпратена на курс за ръководни работници в школата на КГБ в Москва.
През 1963 г. оглавява Отдел III на ДС и остава на този пост до 1990 година. Това е архивът на МВР и ДС, който ще се превърне в една от най-горещите теми на прехода. Докато пази архива на комунистическите служби за сигурност, Серкеджиева е член на бюрото на Комитета на българските жени, кандидат-член на ЦК на БКП и член на бюрото на районния комитет на БКП при МВР. Утвърдена е за активен борец против фашизма и капитализма и е награждавана с множество партийни и държавни отличия, също и с ордените „Червена звезда“ на СССР и „Червено знаме“. През 1975 г. е произведена в чин генерал-майор и по този начин се превръща в единствената жена, достигнала генералско звание в системата на вътрешните работи.
В смутните месеци в края на 1989 година, когато комунистическият диктатор Тодор Живков е свален с вътрешнопартиен преврат, Серкеджиева изиграва решаваща роля в опазването на тайните на ДС. На 25 януари 1990 г. тогавашният вътрешен министър ген. Атанас Семерджиев издава и утвърждава докладна записка за унищожаването на 144 000 броя архивни дела от фондовете на оперативния архив на ДС. Подготовката и изпълнението на тази важна задача са дело на Серкеджиева. Умишленото унищожаване на агентурни дела и досиета на разработки започва на 29 януари и продължава до 7 февруари 1990 г. Дни след изпълнението на последната си задача като шеф на архива Серкеджиева е пенсионирана.
Когато 1991 г. правителството на СДС поема управлението, вътрешният министър Йордан Соколов установява, че липсват 100 000 досиета на разработвани граждани. Сред унищожените дела е и делото за подготовка на убийството на писателя Георги Марков. Соколов подава тази информация до прокуратурата и през 1992 г. започва делото срещу Атанас Семерджиев, Нанка Серкеджиева и генерала от ДС Стоян Савов. Дни преди да бъдат повдигнати обвиненията, Савов се самоубива.
През 2002 г. състав на Върховния касационен съд признава за виновна Серкеджиева по обвинение в злоупотреба с власт и служебно положение и я осъжда на две години затвор по делото за унищожаването на досиетата. Атанас Семерджиев получава 4 години затвор. Двамата обжалват присъдите и през 2003 г. те са отменени, а делото е върнато за доразследване. И до днес прокуратурата не го е внесла за повторно разглеждане.
През всички години на прехода Нанка Серкеджиева е обвита в пълно мълчание. Тя не дава интервюта, не участва в телевизионни предавания и не споделя дори частица от информацията, която знае. Единствените думи, които произнася в публичното пространство, са пред съда. Там тя твърди, че е невинна и че не е извършила престъпление.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи