Аз бях тайната любовница на Никола Вапцаров, признала приживе актрисата Иванка Димитрова!

  Пенсионираният журналист Атанас Тончев е един от малцината, на които лично майката на Никола Вапцаров изповядва истини от първа ръка за съдебния процес срещу него и за неговата тайна любов – с актрисата Иванка Димитрова. В годините, когато за жълта преса у нас е немислимо да се говори, пишещият „приклещва“ Иванка Димитрова лично да му потвърди или отрече.

През март 1952 г., заедно с поета Найден Вълчев и още няколко събратя по перо, отбиващи военния си дълг, основават в Пловдив първия литературен кръжок в пределите на Втора българска армия. Наричат го с името на Никола Вапцаров. Като наближава 23 юли – годишнина от разстрела на автора на „Моторни песни“, кръжочниците отиват на среща с майката на поета Елена Вапцарова. по-известна в Банско като баба Лена.

„Тя ни прие много радушно, облечена както си ходеше всекидневно – в скромни тъмни одежди и черна забрадка на главата. За пръв път я виждах на живо и я разгледах с любопитство. Беше слаба, но кокалеста жена, на около 70 години, с изпито лице, на което изпъкваха едрите й скули, с високо чело и тъмни прави вежди“, пише днес Атанас Тончев в мемоарна книга.

Младежите присядат около масата на двора. Картината на спомена съживява пред очите му даже купите със сини сливи и орехови ядки. Младежите отиват без предварителна уговорка, представят се и изразяват задоволство от вестта, че Световният съвет на мира посмъртно награждава Вапцаров.

„Поне има признателност!“, изрича с плътен алтов глас баба Лена. Обикновената жена, говореща на местен диалект, изненадва литературния кръжок с цитати от Шекспир, Гьоте и Ибсен, умело вмъкнати в темите на разговора. Проучвайки после биографията й, Тончев разбира, че е учила в Американския колеж в Самоков.

„Лицемери!“ Така майката отсича за актуалните поети Младон Мсаев и Георги Джагаров. Скъсвали се да го хвалят и себе си да хвалят, че му били другари и че му помагали. А всъщност отричали поезията му на младини. Младен Исаев, също обвиняем с Вапцаров, пуснал връзки чак до Борис III, за да отърве кожата си.

„А какво беше отношението на Багряна към поезията на Вапцаров?“, пита Атанас Тончев. Баба Лена свива вежди и отговаря мрачно: „Никакво. Тя не каза нищо за поезията му“. Младокът упорства: защо са я призовали тогава за свидетелка. „Ние знаехме, че при всички случаи Никола ще бъде осъден, защото имаше доказателства за партийната му и антифашистка дейност, пък и той я потвърди писмено. Но борбата ни беше да не е смърт. Адвокатът ни Михаил Геновски ни увери, че единственият начин да се спаси е писателите и хората на изкуството да го признаят за творческа личност и че поезията му е патриотична.

Когато съдията я попита дали Николо е поет и пише ли патриотични стихове, само поклати надолу и нагоре глава, което някои изтълкуваха като да, а други като не. Накарали я с думи да повтори – казала „да“, но смънкала нещо. Ние очаквахме от нея по-пълна защита, с по-ясна, по-подробна и категорична оценка на поезията му“, споделя, че не може и не иска да прости почернената майка.

Свидетелстването на художника Константин Щъркелов било още по-голямо разочарование: „Ние много разчитахме и на него, защото той беше един от най-приближените на двореца. Цар Фердинанд бе му откупил цяла изложба, а песента му „Разлъка“ беше любимият шлагер на Борис III. Но той се измъкна с лъжливи показания в съда като заяви, че не познавал добре Никола Вапцаров и имал представа за него само като дете, което не беше вярно!“.

От дума на дума, стигат и до съкровените преживявания на поета. За първата любов с девойчето Кина от Разложката гимназия. На нея били посветени първите стихове.

После се появила Анна Мицова от Горна Джумая – по времето, когато учи за матрос. За нея също имал стихове. За голямото влюбване в Бойка, бъдещата му съпруга, и последвалото охлаждане. Не стигнали до развод с Бойка заради закостенелия морал на времето, а и тя вече чакала дете. Уви, и двете им деца умират заради мизерия. Едното живее само 7 месеца и угасва от бронхопневмония, второто идва на белия свят само за няколко часа.

В този тежък момент Вапцаров е емоционално спасен от появата в живота му на артистката Иванка Димитрова, признава майката. „Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. По-нататък и тя пострада.

Арестуваха я, съдиха я, интернираха я в концлагера „Свети Никола“. Едвам оцеля горката. Та пресекли се пътищата им с Николчо в нелегалната борба и общите им цели. А духовната им нагласа – той в поезията, тя в изкуството, ги сближила още повече. Заедно ходели на репетициите и изпълненията на говорящия хор „Гоце Делчев“, тя рецитирала вдъхновено на сбирките им „Писмо“ и други стихотворения на Николо. Дори при следствието в полицията били в съседни килии и си „говорели“ чрез морзовите звуци, почуквайки по стената. Но тъй си остана тя само в душите им – неосъществена докрай, саможертвена и от двамата. Тя, пазейки чиста паметта му от сплетни и интриги, никога не оповести публично интимността им, а той отнесе чувствата си към нея в гроба. Тази любов обаче с нищо не накърни брака на Николо, нито той пренебрегна задълженията си в семейството.

След години Атанас Тончев посещава поетичен рецитал на утвърдената и уважавана актриса Иванка Димитрова със стихотворения на Елисавета Багряна. След края на рецитала журналистът я поздравява за творческия успех и я заковава с въпрос: „Как можахте с такова вдъхновение да рецитирате стиховете на жената, която е пропиляла последната възможност за спасението му от смъртта!“.

Изненадана, Димитрова го дръпва встрани и пита откъде знае. „Баба Лена ми сподели всичко!“, разказва й телеграфно Тончев. Тогава Иванка започва на свой ред: „Да, всичко, което ви е споделила мама Лена, е вярно. Само че сте твърде млад и не знам дали ще ме разберете. И аз не питая възторжени чувства към личността на Багряна. Едно е поведението на човека в съда, в живота, съвсем друго е лицето й в поезията. Затова ги разграничавам. Спомнете си примера с „прокълнатия поет“ Франсоа Вийон. Сигурно знаете, че той е бил разбойник по пътищата и обесен за това. Но поетът Вийон влезе с великолепните си стихотворения в пантеона на френската и световната класика. Именно пред поетичния талант на Багряна се прекланям. Убедена съм, че и милият Вапцаров, ако ме е гледал и чул отнякъде, щеше да ме разбере. Защото и той беше велик поет.

Димитрова и младият журналист се разделят като приятели, които знаят всичко за себе си. Тя обаче го заклева да не оглася и дума за личните й отношения с поета извън антифашистката им дейност. Атанас отказва да даде клетва и пита защо. „Защото, ако им дадете гласност сега, много познати и непознати, приятели и неприятели ще ме разпънат с любопитни въпроси. Вашите колеги – журналистите, ще потърсят в тях сензации, ще се понесат клюки и интриги. А аз не искам да става това! Мисля, че и Бойка не би желала такава ситуация!“ – отговори на въпроса ми тя и отново произнесе своето заклинание.

Журналистът устоява на думата си, докато и майката на Вапцаров, и любимата, са живи. В излязлата току-що книга „Докосване до съ-кровеното“ Атанас Тончев описва срещите си и с други големи творци – Николай Райнов, Ив Монтан, Пеньо Пенев, Борис Димовски, Жозефин Бейкър, Любомир Пипков. Авторът е заместник-председател на Клуба за литература, изкуство и наука при СБЖ.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: