Кирил Ефремов е само на 37, но има дълга история в шоубизнеса. Още от ученик той се изявява на малкия екран – в „Ку-ку“ и „Коктейлите на Влади“. По-късно с Въргала работят и в предаването „ШАШ“, където с Кофе Бабоне са страхотно трио. За кариерата на Ефремов черешката на тортата обаче се оказа сериалът „Под прикритие“. С играта си в криминалната поредица на БНТ той си спечели такава огромна популярност, каквато никога преди не бе имал. „Хората вече се обръщат към мен с Тишо и Близначе. Казват, че в нета е страшно – правят се колажи и се разказват вицове за мен и Куката“, не може да се начуди на истерията чаровният актьор.
– Г-н Ефремов, снимките на третия сезон на „Под прикритие“ приключиха. С какво сте ангажиран сега?
– Денят ми минава във фитнеса и в театъра. В момента съм ангажиран в Сатирата, репетираме пиесата на проф. Здравко Митков с работно заглавие „DJ от Сохо“. Тя трябва да излезе през март.
– В „Под прикритие“ сте Тишо Близнака. Колко близо е ролята до вас?
– Въобще не е близо до мен. В реалния живот нямам нищо общо с този тип хора, тях само съм ги виждал. По принцип съм добро момче.
– Какво се наложи да промените в себе си, за да станете Близнака?
– Държанието си, но само когато, съм на работа. Тези герои са като хищници, които изяждат слабите. Жаргонът им е друг, физиономиите, жестовете. Отслабнах 15 килограма заради ролята.
– Имате ли си любим персонаж от сериала?
– Нито полицаите са близо да мен, нито другите. Може би Попов донякъде.
– Ваши гафове в „Под Прикритие“?
– Сами си правим смешките. Още в началото с Косъма имахме майтап. Той караше джип Audi Q7, а аз А8. Снимахме сцена по пътя за Панчарево, малко преди това го попитах дали е карал такова нещо и той отвърна с „да“. Настъпих му обаче ръчната спирачка, която е отстрани, без да знае. Хванах се с него дори на бас за 100 лева, че няма да може да подкара колата. Много се смяхме тогава. Косъма се чудеше какво става, дори спряха снимките. Загуби 100 лева, но още не ми ги е дал (смее се – б.а.).
– Защо преди години решихте да напуснете театъра?
– Не ми е приятно да говоря на тази тема. Много обичам театъра и не мога да кажа, че не ми е било тежко да го напусна. Но в никакъв случай не съм бил депресиран, преживях го. Имах конфликт с Атанас Атанасов, тъй като съм откровен и си казвам нещата. Той ми свали всички представления, някои от които се играеха на пълен салон. Целта му беше да ме махне. Атанасов разкара мен и още няколко човека и си назначи познати – някакви негови студенти от Стара Загора.
– А защо се стигна до конфликта, след който ви е разкарал?
– Конфликтът ми с Атанасов беше, че на едно от събранията му зададох въпроса какво ще правим. Беше много мизерно от негова страна да уволни Елин Рахнев по анцуг. Но всичко това е минало. Калин Сърменов ми предложи да се върна в Сатиричния театър и аз приех.
– Ако трябва да избирате театър или кино…
– Обичам ги и двете. В киното има повече пари. В театъра пък всичко е на живо и носи страхотно удоволствие. Мечтая си да изиграя почти всички персонажи на Чехов и Шекспир.
– Имате ли травми от работата си?
– Много падания съм имал, дори хвърляне от кон на снимките на поредица, която се снимаше за Канал 1. Но със сериозни сакатлъци съм се разминавал. Затова пък съм удрял силен шамар на Асен Блатечки в „Травмай „Желание“. Той няколко минути след това даваше заето. Останал му е споменът от шамара и може да му държи цял живот.
– В телевизията се снимате от ученик. Как попаднахте навремето в „Коктейлите на Влади“?
– Като малък си намерих една театрална студия към „Сълза и смях“, кандидатствах и ме приеха. Там бяха Иван Ласкин, Искра Ангелова… Всеки ден ходехме в театъра да гледаме постановки. В едно представление на Стефан Данаилов играеше и Въргала. След това всички слязоха в кафето да се почерпят и аз бях там. Влади ме попита какво ще правя на другия ден. На 10 лева ми написа домашния си телефон и ми каза да му се обадя.Така се тръгна. Първо направихме един клип за „Ку-ку“, заснет на Магурата. След това започнах и в „Коктейлите на Влади“ с Въргала.
– На изпита ви в НАТФИЗ сте изумили изпитващите…
– Така си беше. Приеха ме от първия път, но номерът ми беше много нестандартен. Изиграх им „Танцът на малкото китайче“ и все още говорят за него. Когато кандидатствахме, Саша Хонг ни преподаваше пантомима и тъй като не можех да танцувам добре, ми даде една китайска музика, на която аз си съчиних танц с въображаема пеперуда, която първо пускам, след това хващам. 27 секунди продължи всичко, журито умря от смях. Не мога сега да повторя онези идиотски движения, които измислих.
– Кога за пръв път усетихте популярността?
– В „Коктейлите на Влади“ ми беше забавно, снимах се, когато бях още ученик. Имах едно прекъсване след това и влязох във ВИТИЗ. Тогава започнахме да правим „ШАШ“ с Влади Въргала. Това продължи 2 години и половина. Може да се каже, че от „ШАШ“ станах разпознаваем. Е, ясно е, че сега покрай „Под прикритие“ истерията е доста голяма.
– Как се запознахте със съпругата си Елена?
– През 1999 г. се запознахме в един фитнес клуб, където жена ми все още работи. Ходих там да тренирам и с течение на времето тя ми стана инструктор.
Нещата се получиха от самосебе си. Ревнувате ли се със съпругата ви? Имали ли сте проблеми с досадни обожателки? – Да, имал съм проблеми с досадни обожателки, които са си позволявали да ми досаждат дори пред съпругата ми. Важно е ревността да е с мярка. Но без нея не може. Как да обичаш някого, без да го ревнуваш? Аз никога не съм спирал жена ми за каквото и да било.
– Най-шантавото нещо, което сте чули за себе си?
– Че съм ходил с някакви манекенки на море. Ако някой си мисли, че такива неверни слухове ще ме разделят със съпругата ми много греши.
– Кои са пороците ви?
– Пия и пуша, но откакто влязох в сегашния ми режим на хранене и трениране не съм прекалявал нито с алкохола, нито с цигарите. Една година съм вече така. А наркотици не съм опитвал никога.
– Вярващ ли сте?
– Ходя на църква и паля свещичка за здраве. Имам и два медальона от Далай Лама. Вътре в единия има молитва, направена за мен и семейството ми. Винаги когато ми предстои нещо важно, го целувам. Откакто го имам, се обърнаха много неща в живота ми към добро. Преди време играех футбол и си загубих медальона на игрището. След 45 дни го намерих.
– Най-трудният ви момент в личен план?
– Имаме къща в Кюстендил. Мама се качи да бере ябълки на сина ми и падна. Счупи си крака и около 3 месеца беше в гипс. След това получи инфаркт. Слава Богу, сега вече всичко е наред.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи