Чувствам се късметлия! Работил съм с велики актьори. Толкова спомени…“, не довършва от вълнение 81-годишният Антон Маринов – пряк свидетел и участник в създаването на едни от най-култовите филми в родното кино. Той е асистент и втори режисьор в над 40 златни продукции.
Наскоро в пресата Антон сподели за работата си с Цветана Манева, Тодор Колев, Веско Прахов и други обичани актьори. Във втората част от разказа си Маринов отново ни прави съпричастни към създаването на класиката в родното кино. Този път обаче ни допусна и в личния си свят.
В скромния си дом в столичния квартал „Свобода“ Антон се потопи в спомените си и ни разказа какъв човек е бил любимецът на народа Георги Парцалев. Маринов го познавал добре, защото са работели заедно. Знае обаче и за някои непознати за другите страни от характера на големия актьор. Антон е виждал този, в който се е превръщал Парцалев, когато са изгасвали и последните прожектори на снимачната площадка. Маринов знае радостите и страстите му. Знае тайните му. Знае добре и огорчението, което е измъчвало родения в Левски артист.
„Толкова свестен човек беше! Често гостуваше у дома“, натъжава се Антон, но продължава: „Запознахме се в Театъра на трудовата повинност. 1951 -ва година влязох в Държавното висше театрално училище и бях в един клас с Татяна Полова, Григор Вачков, Кольо Анастасов, Ицко Финци, Росица Данаилова – цяло съзвездие. После обаче ректорът на ДВТУ ме изключи, защото не бях взел изпита по политикономия. 1954-та ли, 1955-а година ли беше?! И аз какво да правя?! Отидох в Театъра на трудовата повинност и там се срещнахме с Парцалев.“
3 години Антон изкарал в театъра и обикалял страната с трупата в която главни действащи лица били Георги Парцалев и Енчо Багаров. Маринов играел второстепенните роли и помагал за подреждането и прибирането на декора. По време на репетициите пък бъдещият втори режисьор на редица български филми имал възможността да слуша младата Райна Кабаиванска. Оперната певица, прославила България по света, тогава била солистка на Ансамбъла на трудовата повинност.
„Репетициите им съвпадаха с нашите. Един двор ни делеше и аз често ходех да я слушам. Пееше вълшебно“, притваря очи Маринов. Допълва, че по някакво щастливо стечение на обстоятелствата през 1957 г. успял да се върне в Държавното висше театрално училище, което завършил 3 лета по-късно. Напуснал трупата, в която дълго време си сътрудничел с Георги Парцалев. Раздялата не се отразила на приятелството им. То устояло както на времето, така и на славата, която застигнала по-късно обичания актьор.
Минали години. Антон Маринов вече се утвърдил с качествата си. Канели го в различни продукции първоначално като асистент-режисьор, а после и като втори режисьор. Парцалев пък се превърнал в любимец на народа. Не се главозамаял обаче
от популярността и вниманието на обикновени и не толкова обикновени граждани. Напротив – съхранил човечността и непринудеността си.
Затова нямало нищо чудно в това, казва Маринов, че Парцалев съумял да запази приятелствата, които е създал, преди да се прочуе.
„Много добър човек беше. Живееше на „Патриарх Евтимий“ №2. Със съпругата ми често му ходехме на гости. Като се роди
първият ни син, решихме да го кръстим Георги, защото моят и нейният баща се казваха Георги. На умрели не се кръщават деца, но така решихме тогава. Парцалев, като чу, вика: „Аааа. аз ще съм кръстник„, разказва Антон и допълва, че майка му живеела в непосредствена близост до единия от „Тримата от запаса“. „Затова, като тръгваше Парцалев за репетиция, чукваше на майка ми на прозореца и я питаше: „Кога ще го кръстим“, предава 81-годишният днес мъж и си преправя гласа, за да докара специфичния тембър на Парцалев. Докато се разберат кога ще кръстят малкия Георги, се родило второ
момче в семейство Маринови. „Викам му: „Паци, ще трябва да ги кръщаваш и двете“. А той: „Няма проблеми“, спомня си Антон. Дълго планираното събитие се случило без особена подготовка. Тъй като по онова време никой не смеел да ходи на църква, се разбрали кръщенето на децата да стане в домашни условия. „В съседната стая бяхме“, казва Антон и посочва с ръка към стената зад нас. В този скромен апартамент със съпругата му живеят вече от 46 години.
„Викнахме поп от „Св. Седмочисленици“ и започнахме. Да, но се получи един много смешен момент“, загатва Маринов. Не разкрива веднага за какво става въпрос. Някак обаче се подразбира, че главно действащо лице в „този смешен момент“ е бил Георги Парцалев. „Ние с жената и децата бяхме от едната страна на купола, а Парцалев и попът – от другата, срещу нас. Чете попът и по едно време спря. Кръстникът трябваше да продължи както е по традиция. Парцалев взе книгата и започна. Нали съм срещу
него обаче и виждам, че вместо една страница прелиства две и чете: „Рече, рече и к’во рече сега“. Ядоса се, че не може да открие реда. Попът гледаше строго, а ние едва се сдържаме да не се разсмеем“, разказва Маринов и имитира ядосания Парцалев.
След края на ритуала кръстникът си направил няколко снимки за спомен с децата и с родителите им. Почерпили се в тесеи кръг. Е, дошли и някои съседи. „А те между другото все ни подпитваха кога ще идва Парцалев. Почти всяка вечер звъняха съседи от блока: „Парцалев ще идва ли?! Може ли ние да
дойдем?“. Сякаш театър ще се разиграва у нас“, с усмивка споделя Антон. Жена му пък допълва, че наистина така! се случвало. Парцалев! не целял непременно да забавлява събеседниците си. Напротив – винаги! бил сдържан, а понякога изглеждал и някак умислен.
„Разправяше за някакв битови рабрти – хазяите, съседите, тока, това — онова… Ама така го разказва, че ние се заливахме от смях. Уж сериозни неща говори, пък…“, не успява да довърши г-жа Маринова и прихва да се смее. А съпругът й допълва, че не винаги е виждал Парцалев в добро настроение, имало периоди, в които великият актьор бил тъжен и огорчен.
„От колеги беше огорчен. Говореха се разни неща и на него това му тежеше“, издава Антон. Намеква за проблемите, които е имал великият артист заради сексуалната си ориентация. Маринов изпреварва въпросите с обяснението: „Ние в началото не знаехме и само за него приготвяхме прибори, като идваше на гости. Като дойде обаче с едно момче, се досетихме. След това започнахме да сервираме за двама. Винаги идваше с някой приятел. Веднъж дойде с певеца Христо Кидиков„, разказва Антон и дава знак с ръка, че приключва темата. Не желае да навлиза в детайли.
Пък и как може да се каже със сигурност кой в какви отношения е бил с Парцалев. В дома на Маринов тази тема приключваме бързо и по взаимно съгласие. В гилдията обаче това така и ме се случило тогава. Всички говорели -и то все колеги на обичания актьор. Парцалев чувал какви ли не коментари за себе си и това много му тежало.
„Нали знаете, че по онова време имаше съдебни процеси даже за тези работи. То е ясно, че се отърва от процес, защото беше Парцалев. Сигурно се е страхувал, но на мен нищо не ми е казвал“, споделя Маринов и пак подчертава за тъгата, която често виждал в очите на кръстника на децата си. Парцалев бил свестен човек, не парадирал нито с пари, нито с положение. Вярно, че обичал да носи бижута, но това било по-скоро като част от личния му стил.
„Събираше икони. В дома му имаше ей такава огромна стена и цялата беше покрита с икони“, казва Антон, като отново посочва стената зад нас. Веднъж, продьФкава 81-годишният мъж, кръстникът на децата му споделил, че го вика полицейски шеф. Парцалев бил много притеснен, но какво да прави?! Отишъл. „А онзи му казал: „Ей тука ми изпадна една икона. Знам, че събираш. Вземи я“, разказва Антон през смях. Допълва, че всички познавали Парцалев. Не само по физиономия. Знаели добре и специфичния му глас.
„Като свършеше гостуването у нас, винаги си викаше такси, за да се прибере. Можеше да шофира, но не смееше. Не знам, страх ли го беше, какво ли?! Та като вдигнеше телефона да си викне твкси, все го познаваха по гласа. Само „ало“ казваше и отсреща го питаха: „За къде, другарю Парцалев?“, спомня си Антон.
Не се осмеляваме да питаме как е приел загубата на един от най-близките приятели на семейството си. Вместо това променяме темата. Заговорихме за други известни актьори, с които Маринов е поддържал крепка дружба. Оказва се, че сред тях е Георги Георгиев – Гец.
„Бяхме близки наистина, обаче веднъж много се скарахме. Тъкмо стартирахме снимките на „Откога те чакам“. Вече няколко седмици са минали, откакто съм раздал сценария и го прегърнаха с удоволствие всички актьори, които щяха да участват. Остават дни до снимките и една вечер Гец ми звъни от Ботевград. Разбрах, че е пийнал. Вика: „Антоне, отказвам се от ролята“. А аз: „Какво?!“. Побеснях, наругах го и му треснах телефона“, разказва Маринов.
След скандала 81-годишният днес втори режисьор започнал да търси заместници на Гец. Избрал двама-трима актьори. До включването им в лентата така и не се стигнало. Първият снимачен ден работели по сцена с Калоянчев. Вечерта домашният телефон на Маринов пак звъннал. „Гец: „Антоне, извинявай. Ще дойда на снимки“.
Като дойде, не можеше да ме погледне. Не съм го питал защо отказа първоначално“, разказва Антон и се връща на филма. В „Откога те чакам“ участват „съцветие от звезди“, както сам определя актьорския състав. В него освен Гец са Андрей Слабаков, Леда Тасева, Цветана Манева, Калоянчев.
„Много обичах Калата, споменах го още в началото. Този човек беше свръх дисциплиниран и толкова работлив…“, казва Маринов. Заедно работили по общо 3 филма. Никога не са имали разправии. Даже напротив – Калата се отнасял изключително сериозно към снимачния процес. На мнозина може и да не им се вярва, но Калоянчев никога не си позволявал да разсмива екипа.
„Като свършихме снимките на един филм, калата ме пресрещна в Киноцентъра и ми каза: „Антоне, искам да ти се извиня“. Много ме изненада. Викам: „За какво бе, Кала?!“.
А той: „Ако по време на снимките съм ти създал някакви неприятности“. Ето такъв човек беше. С нищо не ме беше притеснил естествено, но тогава такова впечатление ми направи с това“, натъжава се пак Антон. Преглъща сълзите си и продължава със спомените.
Веднъж му се наложило да влезе в пререкание с колеги заради Калата. Били по средата на снимките на „Заплахата“, когато дошли от екипа на Иванка Гръбчева и поискали Калоянчев да участва в техния филм.
„Играеше главната роля в „Заплахата“, нямаше снимки без него. Казах им, че не мога го пусна, защото иначе ние ще трябва да седим и да го чакаме. А сме започнали преди тях да работим с него. Споразумяхме се. Взимаха Калоянчев след нашите снимки.
Снимаха през нощта, а от сутринта – Калата беше при нас. Страшно натоварване е това. Събираха му се близо 48 часа работа“, разказва Антон.
По дисциплинираност Калата си приличал с незабравимата Невена Коканова. С нея Маринов работил по филма „Последният ерген“. В лентата първата дама на българското кино играе жената на Георги Георгиев – Гец.
„Невена беше голяма работа. Няма да забравя, когато отидохме на поклонение в Сатирата. Ковчегът й беше затворен. Като тръгнахме подир него, всички, а бяхме много народ, започнахме да ръкопляскаме. Не знам защо. Не сме се уговаряли. Просто пляскахме от уважение към таланта, към личността Невена Коканова„, споделя Антон и започва бавно да пляска с ръце.
След кратка пауза се сеща, че си е сътрудничил и с мъжа на Невена – уважавания режисьор Любомир Шарланджиев. Заедно работели по филма „Прокурорът“ от 1969-а.
„В него Гец и Йордан Матев играят главните роли. филмът държи в напрежение. Имам приятел професор в НАТФИЗ, който ми каза веднъж, че има студенти, които не знаят кой е Гец, нито Апостол Карамитев, Кисимов. Не знам как е възможно?! Много тъжно“, заключва Антон Маринов и се замисля.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи