Дъщерята на Надка Краджова – Светла: Татко искаше да се самоубие! ИНТЕРВЮ

Светла Караджова е народна певица в квартет „Славей“, а също така и преподавател в Софийския университет. Тя е дъщеря на изпълнителката Надка Караджова, която почина преди три години.

– Светла, защо квартетът ви има две имена?
– Квартет „Славей“ е от най-успешните проекти на майка ми. Тя го създаде, защото реши да продължи да пее след пенсионирането си от ансамбъл „Филип Кутев“. Сега в него сме Мариана Лютова, Пили Галевска, Криси Карамфилова и аз. Имаме две имена – за чужбина сме Квартет „Славей“, а за България след смъртта на майка ми моят баща Стефан Костов патентова „Славеите на Надка Караджова“ в нейна памет.

Светла Караджова (отляво надясно) с певиците от квартет "Славей"

– Как понася той самотата?
– Много тежко. Те бяха неразделни. От момента, в който е излязла от своето село Три водици, Пазарджишко, татко беше неин акордеонист и пътуваха по цял свят. Само не спяха в една стая, защото той много хъркаше. Пазаруваше, оправяше вкъщи, за да осигури почивката й. Когато мама почина, много от приятелите им го загърбиха. Той трудно го понесе. Искаше да се самоубие.

– В самата смърт на Надка Караджова имаше нещо шокиращо и изненадващо. Склонни ли сте да мислите, че лекарите не са си свършили работата?
– Категорично да. Майка ми беше на 72 години, но изглеждаше с 20 по-млада. Красива жена, с опъната кожа и все засмяна. По Нова година имахме 5 концерта на Арбанаси, в Търново и Дряново. Хората й казваха, че бузите й са розови и свежи като на младо момиче. Прибрахме се на 1 януари. На 3-ти баща ми се обади, че майка ми е много зле. Получила масиран инфаркт. Обадихме се на Бърза помощ и чухме: „Госпожооо, ми няма коли!“. Чакахме линейката 2 часа. Но не ми се говори на тази тема. Да говорим за музиката, която майка ми остави като наследство. Мисля, че мама е имала мисия на тази земя.

Хората я спираха, казваха й: „Пазя вашата снимка на витрина като икона“.

– Усещате ли я до себе си на сцената?
– Понякога забравям, че я няма. Ние двете бяхме като един глас. Не знам дали някога ще го преодолея. Интересно, че моето детство мина без нея. Отгледа ме вуйчо ми, нейният брат. Тя и баща ми непрекъснато бяха в чужбина. Наскоро намерих един тефтер – по 4 концерта на ден са имали. Мама е единствената народна певица, която има пълния набор награди на Република България. И заслужил артист, и „Кирил и Методий“, и орден „Стара планина“. Сега посмъртно, по повод 75-годишнината, й дадоха „Кристална лира“. Песента „Заблеяло ми агънце“ беше три месеца начело на класация на радио Би Би Си през 1981 година. Тя първа разби Желязната завеса. Тук обаче за това се разбра чак след смъртта й.

– Кога за първи път пътувахте с нея?
– Още преди да завърша музикалната академия в Пловдив, ме канеха да пея в съпровод на баща ми на акордеон. Преди демокрацията това беше много модерно. Първото ми пътуване беше на турне в Западна Германия. Празнувахме моя 13-и рожден ден на 4 април. Единственото хубаво нещо преди демокрацията бе, че българският фолклор много се тачеше от правителството.

Бяхме уважавани, имахме високи заплати и често пътувахме. В ансамбъл „Флип Кутев“ 8 години бях помощник-диригент на хоровия състав. После с квартета. Благодарение на българския фолклор много врати ни се отварят, много сме обичани, боготворят ни оттатък Калотина. Обиколили сме почти целия свят – ходили сме в Нова Каледония, в Гваделупа, над 60 пъти във Франция, защото имахме френски импресарио. Не сме били само в Австралия и Антарктида.

– Как ви приемаха в Япония?
– В Япония сме били 8 пъти. Там се чувствахме истински звезди – през почивните дни ни носеха костюмите на химическо чистене, правеха ни екскурзии. Принцеса Саяко дойде на концерта ни. Нещо повече, запозна се с нас. Подарихме й българска черга. По протокол срещата трябваше да продължи 5 минути. Японците само се покланят за поздрав, тя обаче прие протегнатите ни ръце, прегърна ни и се целунахме. Посланикът смъмри организаторите: „Не им ли казахте на тези селянки, че не се целува!“. Сори, ние не сме селянки. Ние сме хора с висше образование. Българските народни певици са изключително високо подготвени и ерудирани. Начинът ни на живот ни е научил как да се държим.

– Как се спаси Надка Караджова от трагичната самолетна катастрофа през 1971 година, в която загинаха нейни колеги?
– Бях много мъничка. Спомням си как в 4 сутринта звънна телефонът и чух страшния писък на майка ми – беше разбрала от чичо Гошо Рупкин, че е катастрофирала Янка Рупкина. Те бяха много близки приятелки. Майка ми също е трябвало да лети, но Филип Кутев не я пуснал.

Тогава не са имали право да ходят на други мероприятия, освен на концерти с ансамбъл „Филип Кутев“. Това я спасило. Тя имаше едно бяло хубаво кожено палто. Янка Рупкина я помолила да й го продаде. Палтото изгоряло в самолета. Спомням си от разказите на майка ми, че един месец е помагала на Янка в „Пирогов“, защото е била с обгорепи крака. И до днес Янка я нарича „моята сестрица“.

– Коя среща с известна личност няма да забравите?
– С принц Чарлз, когато идва в България. Извикаха квартета в резиденцията в Бояна. Той се прехласна по нашето акаггелно четиригласно пеене. А как се загледа в колана на майка ми и пафтите от седеф и сребро! Ние му говорим нещо на английски, а той не си откъсва погледа от колана. Майка ми шепне на ухото: „Той да не си мисли, че ще му ги подаря. Те са ми реликва“. 200-годишни са и са наследствени, след нейната кончина са мое притежание.

– Достатъчно ли се цени сега българският фолклор у нас?
– Нашият японски импресарио изследва българския фолклор и доказа, че той има лечебно свойство. Вибрациите на нашето пеене са по-фини от италианското белканто. Почти няма град в Щатите, в който да не пеят български песни. В Япония те са включени в учебниците по музика. Сега и нашата марка „Пиленце пее“ ще бъде вписана там. Категорична съм, че у нас има някакво затъмнение относно българския фолклор.

– Кой е виновен за медийното затъмнение?
– Може би някой се срамува от произхода си. Много журналисти ни пренебрегват и се присмиват. По телевизиите представят българския фолклор грозно. Показват баба с един зъб, с китка като антена и с очила. В същото време фолк певиците – напомпани силиконови кукли с лъскави облекла, са навсякъде. Всички знаем, че в началото на демокрацията им се дадоха много пари и хората си направила индустрия. Най-бедното съсловие остана българският фолклор. Намаляха предаванията по радиото и телевизията – виновните за това трябва да се дадат на съд според мен. Но ние и за минута не сме спирали. Сами се спонсорираме, инвестираме в костюми, репертоар, записи. Имаме 18 диска в България и в цял свят. Много колеги обаче поради липса на средства не намериха сили да продължат.

– Има ли бедстващи народни изпълнители?
– Тинка Пешева, която пееше в дует със Стефка Съботинова „Чушката люта“, често викаше Янка Рупкина на гости и казваше: „Виж ми хладилника, хванал е паяжина“.

Тя беше много зле материално, Вълкана Стоянова също мизерстваше. За нея се грижеше приятел колега – Стоян Варналиев. Малко преди да почине, ние лично с майка ми и други артисти внесохме в Народното събрание подписка срещу монополите. Събрахме над 700 хиляди подписа. За много по-малко се прави референдум. До днес нямаме отговор. Ние сме като под похлупак. Всичко стана чалга. Даже за интелектуалците научавам нещо ново единствено от колонките за умрели във вестниците.

– Имате клуб по фолклорни танци?
– Да. Спряха се субсидиите на всички фолклорни любителски ансамбли, които само в София бяха над 400. Сега се намери нова форма – клубовете за български танци без ограничение на възрастта. Те са препълнени с хора. Съпругът ми Йордан Станимиров, примабалетист, пръв учреди такъв клуб – „Боди фолк“, още през 2000 година. От три години правим фестивал в град Трън. Вече сме членове на агенцията за топартисти под ръководството на Магърдич Халваджиян и Наско Янку-лов. Там сме с Мария Илиева, Дани Милев, „Диана експрес“ и Митко Щерев, Нели Рангелова. Вярвам, че всичко ценно от изкуството на България ще бъде запазено. Българският артист се нуждае от грижи и съм убедена, че все някога ще ги получи.

ВИЖ ВИДЕОТО: