Нели Рангелова: Никога не сме били интимни с Георги Христов! ИНЕТРВЮ

  Приятелството между Нели Рангелова и Георги Христов е сред най-здравите и дългогодишни в попгилдията. Двамата са заедно повече от 30 години, а преди дни се завърнаха от обща почивка в Гърция. Имали са само едно пререкание, което вече е зад гърба им.

– Нели, починахте ли си след големия концерт в края на миналата година?
– След него цяла седмица бях на върха на щастието, направо летях в облаците. Четях цял ден картичките от огромните букети, след което логично настроението ми тръгна надолу. След толкова силни емоции се чувстваш празен.

Иначе прекарах новогодишните празници с приятели и семейството си. За щастие не прекалих с яденето и успях да запазя формата си. Вече два месеца ходя почти всеки ден на фитнес, имам личен инструктор.

– Преди дни се завърнахте от почивка в Гърция с Георги Христов.
– Много отдавна си обещавам да отидом някъде само двамата. В случая бяхме и с още един наш приятел – адвокат, който и шофираше. Бяхме в едно курортно селище близо до Солун, в къщата на наши приятели. През зимата е почти пусто, така че бяхме като на пионерски лагер.

Правех, каквото искам, без да се съобразявам със семейните си задължения.

Жоро беше много любезен през цялото време, грижеше се за всичко. Чувствах се като принцеса, една чаша не съм преместила. Останахме там цяла седмица. Искахме да отидем някъде, където никой не ни познава. Трябваше да останем насаме и да се наговорим.

– Какво ви готвеше Жоро?
– Той е уникален кулинар. Твърди, че малко неща умее да приготвя, но това не е вярно. Освен това е страхотен чистофайник.

Той например не търпи телефоните да стоят на масата разхвърляни. Винаги ги подрежда в права редица. В Гърция приготви страхотни скариди с подложка от картофено пюре с масло и чесън, понеже нямаше с кого да се целуваме после. Освен това прави невероятни салати, в които слага всевъзможни вкусотии – яйца от пъдпъдъци, чери домати, най-различни сирена.

Преди няколко дни пък бяхме и на рождения му ден в неговата вила. Понеже знае, че обичам бяло вино, беше избрал точно марките, които предпочитам.

– За какво си говорихте през това време?
– За лични неща – как отслабваме, как ходим на фитнес. Даже си купихме еднакви екипи, но той все още идва само да пием кафе в залата.

Една вечер отделихме на тема работа и бъдещи проекти – няма как да минем и без това. Тогава ни cе роди идеята, която споделям за първи път с вашия вестник – за Великден да направим голям концерт в НДК. Идеята е да сме основно двамата, но ще поканим и някои колеги. Жоро най-вероятно ще бъде и водещ.

– Мъжът ви как реагира на това бягство?
– Просто му казах, че заминавам, и от там нататък нямаше никакви проблеми. През лятото също планираме да отидем заедно на почивка.

Сякаш има някакво възраждане в нашето приятелство. Досега бях по-заета, тъй като синът ми Марти беше по-малък. Сега обаче мъжете у дома знаят, че имам нужда и от време за себе си. Даже след концерта два дни се разхождах само по пижама у нас. По едно време Марти само дойде при мен и каза: „Мамо, няма ли да сготвиш най-после нещо?“, а аз му отговорих, още в еуфория: „Остави майка си, тя е звезда в момента“.

Творческите личности имат нужот уединение. По време на това малко бягство планирахме и да напишем някоя песен заедно, защото Жоро ми е обещал да запишем нов дует. Но не стигнахме до творчеството, всичко беше смях и закачки.

– Отдадохте ли се на спомени?
– Много случки си разказвахме. Дадохме си сметка, че времето минава. Много хора минаха през годините покрай нас, но в крайна сметка пак сме двамата. Аз имам двама Жоровци в живота – единият е моят мъж, а другият – Жоро Христов. И честно казано, не знам кого обичам повече от тях двамата.

– Имало ли е момент, в който сте имали тръпка помежду си?
– Тръпка като към творец и приятел – да, но секс никога не сме правили, ако това ме питате. Разминали сме се в това отношение. От самото начало аз бях женена, той имаше сериозна приятелка и отношенията ни се развиха на съвсем друга плоскост.

Когато кандидатствахме в Консерваторията, Жоро беше на първо място от мъжете, а аз – на първо от жените. Още тогава се сприятелихме и заедно ходехме на уроци при един преподавател по теория на музиката, на солфеж. По този предмет той напредваше по-бързо и много ми е помагал, дори ме е покривал. Повече от тридесет години си помагаме и се обичаме.

– Карали ли сте се някога?
– Дори не помня за какво точно се скарахме по едно време. Не знам защо се стигна до това, много мъчно ми беше. Интересното е, че в този период, тъй като заедно сме кумове и кръстници на много наши общи приятели, те правеха всичките си тържества по два пъти – веднъж за мен, веднъж за него. И винаги питахме тези наши приятели как е другият. Така един ден просто вдигнах телефона, обадих му се и казах: „Виж какво, хората, като минат една определена възраст, не трябва да се сърдят на никого. И отново подновихме отношенията си.

– Все пак е имало конкретна причина да се скарате.
– Така е. Имахме идея да запишем един дуетен албум, но се скарахме заради песните. В крайна сметка албумът така и не излезе, което ме накара да се разсърдя. Двата ни дуета, които изпяхме и на моя последен концерт, всъщност са от този нереализиран наш проект. Освен това аз се бях нагърбила с цялата организация. Бях взела песни от Тончо Русев, пък Жоро не ги хареса, аз отивах да ги връщам с огромно неудобство. И до днес съжалявам, че не направихме този албум. Не е късно. Хубавото при Жоро е, че той сам пише музиката и текстовете. Аз също съм сядала да пиша, но все се улавям, че ми прилича на нещо познато.

– В крайна сметка, какво толкова ви привлича у Жоро?
– Нашите смехове са пословични. Той има много заразителен смях, който ме хваща веднага. Спомням си как на концерт в Павликени започваме да пеем един убийствен дует на Лайънъл Ричи и Даяна Рос, Endless Love – сериозна и любовна песен. Преди това бяхме настанени в едмн огромен хотел, в който нямаше никого другиго освен нас двамата, и просто в жегата се чудехме кой къде да се опъне да се разхлади, като междувременно Жоро беше включил и на серията си от вицове. В момента, в който запяхме, той ми направи жест, който напомняше за един виц. И като прихнахме и двамата – няма спиране. Свърши песента, народът се чуди какво става.

Имали сме много весели случки, пътували сме къде ли не. На празници започвахме от сутринта и приключвахме вечерта. Пътували сме в Русия с бигбенда. Около нас никога не е имало злоба или конкуренция. Като пеем заедно, никога не се надпяваме. Той е човекът, с когото пея най-добре, защото имаме химия на сцената, Иначе Жоро е много добър и свестен човек. Понякога е малко краен, ядосва се на различни несправедливости. Казва всичко в прав текст. Донякъде това е добре, но понякога – не, защото така си навлича много врагове. В това отношение си приличаме.

Аз имам малко черно чувство за хумор и понякога обиждам неволно хората. Така Тони Димитрова ми се беше разсърдила, защото съм казала в едно предаване фразата „ах, морйето“ с бургаски акцент. Много пъти й звънях, пращах Драго Драганов да ни сдобрява. Точно за Коледа се видяхме на концерта на Искра Радева и тя ми каза; „Нелка, съжалявам за времето, което пропуснахме да бъдем толкова близки приятелки“. Хората трябва да си прощават.

По същия начин се бях пошегувала с Богдан Томов, че трябва да си купи шампоан за по-гъста коса, и той ми се обиди.

– Споменахте сина си. Продължавате ли да се тревожите заради екстремното му занимание – планинско колоездене?
– Притеснявам се, и то много. През уикенда бяхме в Пампорово на състезание, кара дори на сняг. Сега вече има и мотор и още повече се тревожа. Но се развива, той наистина е добър Храни се здравословно, не е гамен. Дори и мен се опитва да вкара в режима си, правейки ми сутрин палачинки с овесено брашно, протеинови шейкове и т.н.

Аз затова се и шегувам, че преди баща му ми носеше в леглото палачинки с кафе и роза, а сега другият ми мъж го замести, но със спортна диета.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: