Нa 5 февруари Леда Милева почина точно на рождения си ден, когато навърши 93 години. До тази достолепна възраст тя беше запазила забележителна памет и неизменната си дипломатическа усмивка. Поет, преводач, дипломат, депутат – трудно е да се изброят дейностите, с които се е занимавала, и постовете, които е заемала. Наричаха я енциклопедията на социализма.
Шегобийците бяха разделили на различни периоди историята на телевизията според името на шефа й. За едни, докато Леда Милева е била генерален директор, телевизията е „мил“ период, а за други „леден“.
И до днес тв работници с ужас се сещат за един анекдот в „ледения“ период. Един начинаещ репортер се включва на живо, без да чете. Вперва поглед в камерата и започва: „Преди три дни се върнах от Лондон…“. Мълчание. „Преди три дни се върнах от Лондон…“. После отново: „Преди три дни се върнах от Лондон…“. Накрая: „Много моля, изключете ме“. На всички в апаратната им настръхнали косите. В този момент от дъното на коридора се задава Леда Милева. Всички очакват гневът й да се стовари върху репортерчето. Тогава чуват: „Няма нищо, моето момче. На всеки може да се случи в началото“. „Момчето“ е Иван Славков, който току-що се е оженил за дъщерята на Първия Людмила Живкова. Малко по-късно настана „славният период“, после – „тихият“ по името на следващия Стефан Тихчев.
„Хубавото на онова време беше, че като те махнат от един пост, мислят за теб и те поставят на друг“, усмихваше се Леда Милева. Биографията й е достоверно доказателство за това. Веднага след 9 септември 1944 г. тя оглавява Детско-
юношеската редакция на Радио София. От 1951 до 1966 г. е редактор в издателствата „Български писател“ и „Народна младеж“. Следва работата й като генерален директор на телевизията. Заминава за Париж през 1972 година, като постоянен представител на страната ни в ЮНЕСКО, а в периода 1984-1992 г. е също и член на Управителния съвет на Международния фонд за развитие на културата към ЮНЕСКО. От 1979 г. до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите. В течение на 20 години Леда Милева е зам.-председател и председател на българския център на международния ПЕН клуб. Народен представител е в три парламента – в VIII-ото и IX-ото Народни събрания, а през 1990-та г. s избират за депутат във Великото народно събрание. Чисто нейна запазена зона обаче беше поезията за деца. Авторката на детския хит „Зайченцето бяло“ беше издала над 30 стихосбирки.
Леда Милева се оказва винаги на „предния фронт“, когато трябва да се въвежда нова политика в дадена област. При „милия“ период, докато управлява телевизията, току-що проходилата медия започва да се изпълва със съдържание. И до днес новите предавания си остават не само начало в духа на онова време, но и виждане далеч напред. През 1967 г. за пръв път телевизията предава на живо световното състезание по художествена гимнастика, когато шампионка става Мария Гигова. През 1968 г. е създадено предаването „Панорама“ по примера на Би Би Си, което и до днес – 45 години по-късно, си остава институция в публицистиката. Първият му водещ е проф. Милан Миланов, с когото Леда Милева се запознава в българската мисия в Ню Йорк. После на стола му сядат Владимир Костов, Тома Томов, Николай Конакчиев, Иван Гарелов. По време на „милия“ период тръгват и различни, културни програми, сложено е началото на фестивала на телевизионния театър. Пак тогава тръгват първите български сериали -„Семейство Калинкови“, „С пагоните на дявола“ и разбира се, култовият „На всеки километър“.
За работата й в ЮНЕСКО, където тя е член на управителния съвет на фонда за развитието на културата, никога не се е говорило. А не е безинтересно това, че при 6-годишния й престой в Париж от 1972 до 1978 г. се подготвя признаването на редица български исторически и природни паметници за обекти на световното наследство. През 1979 г. най-напред е вписана Боянската църква, последвана от Ивановските скални църкви, Мадарския конник, Казанлъшката гробница. Нейното дело продължава след това ученикът й в журналистиката и международната политика проф. Милан Миланов. По негово време за паметник на световната култура е вписан Рилският манастир и Свещарската гробница.
Когато Леда Милева става председател на Съюза на преводачите в България, започва да излиза култовото по онова време списание „Панорама“. То за пръв път широко отвори вратата за световната литература. Макар едва 5-годишна, дъщерята на убития през 1925 г. голям поет, писател, публицист и драматург Гео Милев помнеше, когато са отвели баща й за разпит, след което той безследно изчезва. Това е времето, когато Септемврийското въстание е потушено, а ръководителите му Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов бягат в чужбина. Сестрата на Гео Милев Пенка Касабова, която доживя 100 години, твърдеше, че авторът на поемата „Септември“ никога не е бил комунист, както тръбеше социалистическата пропаганда. Бил е обаче непримирим към ретроградното и насилието. Както е осмивал пиесите на дядо Вазов, така и громял „белия терор“. Леда Милева пазеше мълчание по този въпрос. Тя казваше само, че баща й е оставил един завет – децата да учат чужди езици. Затова я записали в Американския колеж. После завършва Института за детски учителки. От 6-годишна тя и сестра й учат английски. „Нищо при американците не се дава даром“, усмихваше се Леда Милева.
Когато става на 13, близките й нямат възможност да й плащат пълната такса за колежа. По-бедните деца обаче имат право на стипендия, с която си плащат наполовина. Леда Милева работи в стола като сервитьорка. Работа, която в никакъв случай не я унизявала, пък и келнерите били най-добрите ученици. Имали и едно предимство – да знаят тайните и копнежите на другите. На тях възлагали да пренасят любовните бележки до обекта на мечтите.
Нея голямата любов я спохожда едва в Радио София. Мъжът, когото тя била харесала, отначало не й обръщал внимание. Веднъж обаче, отивайки на работа, той й подал ръка, когато трябвало да преминат през руините след бомбардировките в София. Така спечелила сърцето на преводача Николай Попов, с когото по-късно се оженили. Булката била с басмена рокличка, а на трапезата имало долнопробен салам. Такива били времената, такива били празненствата. Трагедиите, изглежда, бяха направили по-силна Леда Милева. Освен съпруга си тя е загубила и дъщеря си Емилия от първия си брак с футболиста Никола Димитров – Фъц. Има и син, при когото живееше. Казваше, че не обича да готви и през живота си никога това не й е било задължение, защото винаги е била много заета. „Все пак ми се налагаше – уточняваше тя. – Нали имам деца?“
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи