На 5 февруари достолепната поетеса Леда Милева навършва 93 години. Нека е жива и здрава най-малко един век! „Леден период“, така наричат до днес управлението на Леда Милева в БНТ. Връщайки се към него, тя пък с усмивка казва „по следите на изгубеното време“.
Историята обаче е безпристрастна и изразява големия подем и възход на телевизията. До днес се помнят и „Златният Орфей“, и „На всеки километър“, мюзикълът „Човекът от Ла Манча“, стартът на „Панорама“, „Бързи, смели, сръчни“, „Мелодия на годината“, първото отразяването на зимна олимпиада и на световен шампионат по художествена гимнастика…
„Тъй присърце взимах всичко, което се случваше в сградата на „Тодор Страшимиров“ 2 и на малкия екран, че в паметта ми са останали преди всичко многобройните трудности и огорчения на напрегнато ежедневие и, разбира се, редките творчески радости, които ни спохождаха“, признава Леда Милева. И все пак има и комични истории, свързани с нейното ръководство, продължило между 1966 и 1970 г.
Дебютната издънка на Иван Славков
„Първата поява на Иван Славков пред камерата беше ознаменувана с гаф
– разказва режисьорът Боян Даскалов. – В ония години, някъде в началото на 70-те, бях оператор в студиото на „По света и у нас“. Гледам – срещу мен стои младо, 25-26-годишно момче. На съседната маса до него са Владо Костов и Чавдар Кюранов – мастити журналисти, които говорят свободно, без да гледат или четат от някакъв лист. Младото момче реши да не остане по-долу от тях, прибра ей листовете и зачака да го включат в ефир. Светна червената лампичка на моята камера и то започна: „Преди три дни се върнах от Лондон… преди три дни се върнах от Лондон… преди три дни се върнах от Лондон..“. Погледнах към режисьорската кабина. Вътре – всички на нокти. Момчето гледа право в камерата с обезумял поглед. Така стоя 20-30 секунди като хипнотизиран. Накрая махна с ръка и каза: „Много моля, изключете ме!“.
Както и да е, свърши предаването. Излизаме притеснени от студиото. Вярно, друг беше сгафил, но и ние бяхме един вид участници… Гледаме: по коридора се задава Леда Милева. Става страшно. Освен дето беше генерален директор, ами се славеше и с железния си характер… Един от старите оператори ме дръпна. „Я, елате, в другото студио, че покрай сухото гори и мокрото!“ Преди да успеем да се скрием, чуваме директорката да казва на сгафилия младеж: „Няма нищо, мойто момче, случват се такива работи!“. Останах като гръмнат. Помислих си: „Ами че тя не била толкова страшна!“. После научихме кое е това момче. След години дори ни стана генерален директор.“
По католици от папата
Самата Леда Милева разказва: „В ония времена (1967 г. до края на 1970-а година) имахме практика всеки понеделник да правим оценка на програмата от изминалата седмица въз основа на доклада от дежурен редактор. Полезни бяха тия обсъждания в борбата за по-високо качество и за по-малко грешки. На едно от тях лично аз дадох добра оценка на излъчената през седмицата драматизация по новела на Ърскин Колдуел, предложена от съветския сценарист Леонид Белокуров. Накрая обаче отбелязах, че името на сценариста е било изписано, неправилно като „Белосуров“.
Представител на програмната редакция започна да дава някакви странни знаци и да клати глава. Оказа се, че той съзнателно е променил една буква във фамилията на сценариста, защото: „… съгласете се, неудобно щеше да бъде да го изпишем така, както е на руски“. О, свещена простота! О, тънко чувство за приличие! Други времена, други нрави!“.
Неканени гости
„Един ден в приемния ми час се бе записала и младата Лили Иванова – спомня си бившата генерална директорка. – Секретарката ми съобщи, че вече е дошла, аз отговорих да заповяда и вратата се отвори. Но преди да се появи известната ни естрадна певица, тържествено влезе само и се насочи право към бюрото ми едно грамадно куче. Стори ми се, че поне цяла минута се гледахме в очите – кучето и аз, но успях да се въздържа и не издадох нито звук. Когато Лили влезе, кучето се приюти кротко до нея, а аз не посмях да я помоля друг път да идва без този бодигард.
Има и друго паметно посещение – от съвсем различен характер. Докладват, че съответната редакция е поканила в студиото за запис на обръщение по някакъв повод патриарх Кирил. По принцип приемахме в такива случаи министри, чужди посланици, космонавти. Очевидно трябваше да приемем и дядо Кирил, още повече че го познавахме лично – след участие в един световен конгрес за мир в Стокхолм. След записа известиха, че патриархът идва. Естествено, бяхме приготвили кутия бонбони и няколко чашки за кафе. Но не само почерпката, а и столовете ни се оказаха крайно недостатъчни. Дядо Кирил влезе достолепно, последван от Светия синод в пълен състав. Мисля, че бяха повече от трийсет души. Невъзможно беше да се наредят толкова столове в този кабинет, затова оставихме отворена вратата към стаята на секретарките, където седнаха десетина от високите гости. Нямахме толкова кафени чаши, та поднесохме само по един бонбон. Патриарх Кирил беше много културен човек и интересен събеседник. Поговорихме доста и изпратих гостите до самия изход. Никога не бяхме попадали сред толкова свещенослужители. А и предполагам, че представители на висшия клир в такъв състав никога вече не са идвали вкупом в Българската телевизия, както се случи в онова атеистично време.“
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи