Фердинанд открил таланта на братя Владигерови!

Братята Панчо и Любен Владигерови с дядо си Леон Пастернак, Берлин 1912-13 г.

  През 1932 година авторът на едно от най-обичаните български музикални произведения, „Рапсодия Вардар”, Панчо Владигеров избрал да се върне в България, вместо да продължи блестящата си европейска кариера в САЩ. По това време 33-годишният Владигеров вече бил име в Берлин.

В навечерието на нацисткия възход обаче редица интелектуалци, които дотогава живеели безгрижно в германската столица, предпочели да не рискуват свободата си в раздираната от кризи Германия и имигрирали в Америка. Самият Владигеров, който бил евреин по майчина линия, получил примамливото предложение за работа и професура в САЩ, но отказал заради носталгията си към България.

Братя Владигерови – войници в Лейбгвардейския полк

Големият композитор се върнал в страната заедно със своя брат близнак Любен, който бил един от най-виртуозните цигулари, изнасящи концерти в Европа.

Малко след като двамата братя отпътували от Германия, нацистите превзели цялата власт и едно от първите неща, които направили, било да забранят всички музикални произведения, композирани от евреи.

Сред тях били и тези на Панчо Владигеров които вече били издадени на плоча. Целият живот на братя Владигерови бил свързан с музиката. Родени през 1899 г. в Швейцария, където баща им бил дипломат, двамата таланти започнали живота си трудно. Първо близнаците се появили на бял свят с цели 18 часа разлика. Пръв проплакал Любен, който обаче се родил с дефект. Крачетата му били увити около главата на брат му и останали изкривени завинаги. Той проходил с помощта на специални машинки, а после бил опериран в Париж. Въпреки лечението през целия си живот Любен Владигеров се придвижвал с помощта на бастун.

Анри Марто

След като семейството се върнало от Швейцария, се заселило в родния град на бащата на братя Владигерови – Шумен. Там двамата братя взели първите си уроци по пиано и цигулка.

Още от малки те демонстрирали мощния си талант и се превърнали в деца чудо. Те често свирели в двореца пред цар Фердинанд, който обичал да се хвали с тях пред своите чуждестранни гости. Именно в двореца двамата братя били забелязани от световноизвестния цигулар Анри Марто, който бил приятел на царя. Когато чул двете 12-годишни деца, Марто веднага решил, че те имат нужда от подготовка на световно ниво, и предложил на майка им да ги вземе със себе си в чужбина. Тя дълго обмисляла предложението, но в крайна сметка се решила и през 1912 г. заминала с момчетата за Берлин. Тогавашният министър на просветата проф. Иван Шишманов с благословията на царя дал държавна стипендия на двамата, а Марто уредил формалностите по започването на обучението. Като студент в Германия Панчо Владигеров успял да спечели едни от най-големите европейски конкурси. Той и брат му изнасяли концерти в Германия и Франция и винаги когато имали възможност, концертирали и в България.

С майка си Елиза Пастернак

Въпреки стремителната си европейска кариера през 1918 г. Панчо Владигеров се върнал в България, за да отбие военната си служба, която продължила две години. През 1922 г. той завършил престижното си немско образование с пълен отличен. През същата година, едва на 23, младият композитор написал произведението, с което останал завинаги в сърцата на българите – „Рапсодия „Вардар“.

След като се завърнал в България през 1932 година, Панчо Владигеров веднага бил назначен за преподавател в Музикалната академия в София. Той станал първият преподавател, а малко по-късно и професор по композиция.

През същата година се оженил за дъщерята на своята първа учителка по пиано. Година по-късно се родил синът им Александър.

Панчо и Любен на старини

Отдаден изцяло на музиката, Панчо Владигеров успял като по чудо да избегне досега си с политиката през бурния XX век. След идването на комунизма през 1944 г. той продължил да прави това, което правел и преди – да преподава в академията и да пише музика. Големият музикант, който започнал кариерата си в двореца на цар Фердинанд, получил уважението и на комунистическата власт. Той бил удостоен със званията Герой на социалистическия труд и Народен артист и Димитровска награда.

През 40-годишната си преподавателска дейност Владигеров успял да подготви почти цялото следващо поколение български композитори. Той доживял до дълбока старост и починал на 79 години през 1978 г.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

2 коментара

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*