Няколко дни сред оглушителни бомбардировки и реки от сълзи и кръв прекара водещата на ТВ 7 Петя Стефанова. С риск за живота си красивата новинарка отиде в най-размирната точка на планетата – Сирия.
Опасното й пътешествие не е напън за покъртителен репортаж и международна журналистическа награда. То е съпричастност към болката на сирийския народ и израз на личното недоволство на тв звездата от тамошните кръвопролития.
„Реших да се уверя с очите си в това, което отказвах да повярвам и не можех да проумея – как е възможно светът две години да наблюдава убийството на хиляди невинни дечица и техните майки, да вижда разрухата ден след ден, без да се намеси и да свали този кървав режим?!“, разпалено обяснява журналистката.
Като новинар в ТВ 7 на нея ежедневно й се налага да следи развитието на сирийската криза. Покрай работата си общува с Асоциацията на сирийците у нас, където вече има много приятели. Тях тя описва като мили, почтени и съсипани от мъка. „Почти всички са загубили близки в родината си и със свити сърца очакват новини оттам“, казва Петя.
Желанието й да отиде в Сирия узряло постепенно. Един ден надмогнала страха си и планирала пътуването. „Доколкото може да се планира нещо във военна ситуация“, уточнява журнаистката.
Стефанова тръгнала с кола от София заедно с преводач и един сириец който така или иначе искал да се завърне в родината си.
„Преминахме турско-сирийската граница при Рейханли, където са намерили подслон доста бежанци. В местната болница помагат на хиляди ранени. Границата прекосих нелегално. – Тя е под контрола на опозицията. Посрещна ме табела „Свободна Сирия“. Вееше се новото знаме. Първото, което грабна погледа ми, бяха десетки танкове. На места те бяха ръждясали, полуразрушени, другаде – в бойна готовност. Бях планирала да видя Идлиб и Алепо, където ежедневно се водят тежки битки между силите на Башар Асад и опозицията“, разказва премеждията си Петя.
Стъпвайки на сирийска земя, журналистката на ТВ 7 слага фередже. Забулва се, за да се слее с местните и да не бие на очи. „Това бе и моят начин да почувствам тяхната вяра и култура. 80% от сирийците са мюсюлмани“, казва Стефанова.
Тя знаела, че има дни, в които падат по 200-300 жертви повечето невинни. Знаела и че животът в Сирия е станал невъзможен. „Вече близо 600 000 са напуснали границите от отчаяние и мизерия„, отбелязва Петя.
Освен с бежанци тя се среща и разговаря и с жители на градове, освободени от режима на сирийския президент Башар Асад. Успява да влезе в щаба на бунтовниците – Свободната армия.
„Разговарях с ръководители на революционерите. Показаха оръжието си и ми отговориха на въпроси, на които до този момент не бях срещала отговор – откъде се въоръжават, кой ги финансира, какви са целите и визията им за бъдещето на Сирия“, обяснява Петя.
Местните й показват снимки на убитите си от режима близки – повечето са на младежи, жени и деца. „Видях и останките на едни варели“, казва Стефанова и допълва, че това всъщност са огромни ракети, пълни с взрив.
„При падането си на земята, при отпускане на налягането всмукват всичко, намиращо се в радиус от 1 километър и го унищожават. След падането на варел не остава камък върху камък, камо ли да оцелее човешко същество“, споделя една от топ новинарките на най-амбициозния канал ТВ 7.
При посещението си в размирните зони тя се убедила, че сирийският народ е изключително горд. и гостоприемен. Въпреки трагедията, навсякъде я посрещали с „Добре дошла!“ и я канели в домовете си. Разпитвали я за България, за традициите ни, треперели за безопасността й.
„Пазиха ме повече от себе си, защото имало предатели – така ги нарича местното население. Бомбардираха ни от въздуха на няколко места, през които минахме. За първи път в живота си видях не на филм, а над главата си, самолет МИГ 23, който пуска бомби. Бях свидетел на касапница в окръг Хама с над 100 жертви. Хората се бяха наредили на дълга опашка за хляб и бяха бомбардирани от МИГ 23. С този вид оръжие разполагат само правителствените сили“, разкрива впечатленията си журналистката ку-ражлийка.
Тя била подготвена за руините. Но въпреки това нямало как да остане равнодушна пред лицата на войната, пред разрухата, пред драмата на хиляди сирийци.
„Живеят без ток и вода. Принудени са да си събират дъждовна, за да пият и да приготвят храна за децата си. Нямат интернет и мобилен обхват. Откъснати са от цивилизацията. И при все това са гостоприемни и топли.“
Петя не крие, че се е страхувала по време на пътуването си. Желанието да види Сирия и да покаже страданията на народа обаче се оказало по-силно от страховете й. „Чувствам се съпричастна към болката, към борбата за демокрация и сваляне на диктатурата. Международната общност е огромен длъжник на децата на Сирия. Доста грешна и манипулирана информация получаваме, че за свободата там се борят терористи, Ал Кайда, фанатизирани ислямисти. На това набляга диктаторът Асад във всичките си речи. А истината е друга. След като деца биват убивани, клани пред очите на родителите си, бомбардирани с танкове и самолети, разбирам защо местните са грабнали оръжие за самозащита“, пали се Петя. Тя е видяла цялата тази жестокост с очите си и е готова да помогне на всеки друг колега журналист да отиде и да се убеди лично на място.
„И аз бих се върнала отново. Вече имам лични приятели там. Искам да ги видя, след като са постигнали своята цел“, завършва разказа си новинарката.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи