Герасим Георгиев е роден на 10 юли 1974-а в Русе и е завършил актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. Работил е в Сатиричния, в Габровския и Кърджалийския театър, гастролирал е в Русенския, Сливенския и Смолянския, а напоследък е на щат в Младежкия.
За голяма част от хората, Георгиев обаче е популярен не от сценичните си изяви, а от малкия екран. Навремето Геро водеше играта за младоженци „Горчиво“, а от няколко години е звезда на предаванията „Пълна лудница“ и „Господари на ефира”.
Срещнахме се с талантливия актьор и го разпитахме за актуалните му служебни ангажименти и за живота му като цяло. Оказа се, че за него неудобни теми няма – откровен е дори за теглото си.
– Геро, пак сте водещ на „Господарите“. Ако зависеше от вас, а не от сценаристите, на кого бихте дали „Златен скункс“?
– На себе си. Прекалено голям наивник съм. Смятам, че когато аз се отнасям професионално, трябва и с мен да постъпват по същия начин. Възпитан съм така, че смятам казаната дума за повече от подпис. А не бива да съм толкова наивен. Като гледам какво се случва около мен, в цялото ни общество – страшно е!
– Паралелно с ангажиментите си в телевизията играете и в театъра…
– Работя на щат в Младежкия театър. В момента там върви с голям успех постановката „Господин Балкански“ по режисурата на Бина Харалампиева. Играя също и в McBeth на Теди Москов, в „Карлсон, който живее на покрива“ и в още едно представление. В Народния театър вече шеста година участвам в „Тестоетерон“, а сега репетирам и друга пиеса, чиято премиера трябва да е в края на месеца. Имам ангажименти и към театри в провинцията. В Старозагорския се изявявам в „Българи от старо време“, в Плевенския – в „Кастинг за мъже“, а в Сливенския – в „Между два стола“.
- Геро и Цвети се ожениха през 2008 г. в София. Днес те се радват на малката си щерка Йоана
– Ролята на Бай Ганьо ли ви е най-важна в момента?
– Добре се срещнахме с този герой. Ролята е голяма отговорност за мен голям залък. Пиесата е писана от Георги Данаилов за 60-ата годишнина на Георги Калоянчев. Това означава, че лентата е вдигната високо и аз трябва да се стремя да гоня нивото на Калата. Чест е за мен да играя Бай Ганьо и защото това е един от най-емблематичните герои в българската литература. Мисля, че се справям прилично, представлението се получи. Самият автор каза, че моята интерпретация е една от най-добрите на неговия текст. А и салонът е пълен, което е положителна оценка. Публиката е един от най-важните критерии в нашата професия.
– С кои ваши колеги актьори ви е най-приятно да работите?
– С тези, с които свиря на една струна. За мен перфектният партньор е Малин Кръстев. С него ми е най-приятно, но и останалите ми колеги от Младежкия театър, „Пълна лудница“ и „Господари на ефира“ са прекрасни.
– Притеснявате ли се още, когато заставате на сцена или пред камера?
– Притеснявам се единствено когато застана на сцената или пред камерата и не ми е ясно какво правя. Случвало ми се е и е ужасно.
– Кой е най-трудният момент в кариерата ви?
– Имал съм много. В нашата професия номерата и интригите не са изключение, ябълката и тук е гнила. И в телевизионния бранш, и в театъра е пълно с некадърници, които дават оценки. Подливат вода на онези, които се справят добре.
– Изпитвате ли носталгия към времето, когато бяхте водещ на „Монополи“ в БНТ и на „Горчиво“ в Би Ти Ви?
– Няма начин да ми липсва сантимент. Тогава за сефте се сблъсках с камерата. В началото ми беше странно – то е като при първата любов и първия полов акт. в „горчиво“ изкарахме с Къци Вапцаров близо 5 години заедно. За мен той е прекрасен човек, с когото продължавам да поддържам връзка. Къци ми подаде ръка във важен момент, за което съм му много благодарен. Научи ме на доста неща и ми даде нужното спокойствие.
– Първият ви хонорар?
– Първият ми хонорар беше от филм на Иванка Гръбчева. Бях студент първи курс, снимах се и взех 20 лева.
– Наказван ли сте някога?
– Да, много пъти. Като бях в детската градина, учителката завързваше мен и още две момчета за столчетата, за да стоим мирни. Слагаше ни и лепенки на устата, та да не вдигаме врява (смее се). Не съм човек, който си мълчи, и затова съм. наказван и в работата си. Тръгвал съм си от Габровския и от Сатиричния театър. Винаги нося в джоба си молбата за напускане.
– Защо напуснахте Сатирата?
– Винаги съм искал да играя в Сатирата, но за 5 години не получих нито веднъж главна роля и накрая си тръгнах. Директорът Иван Попйорданов ме убеждаваше, че мястото мие там, но за мен не беше така. Станаха и едни интриги… Вече втора година съм в Младежкия. Имаше опити да ме върнат в Сатирата, но за мен този театър е прочетена страница.
– При многото ви ангажименти остава ли ви време за почивка?
– Не. От 24 часа в денонощието на работа съм 18. Хубавото е, че семейството ми свикна да излизам рано сутрин и да се прибирам късно вечер. Това е положението, няма как, трябва да се работи. Мнозина си мислят, че актьорската професия е лесна, но съвсем не е така. Артистите сме едни от най-заетите хора, но аз не се оплаквам, дори съм щастлив
– С какво е ангажирана съпругата ви? Дъщеря ви колко порасна?
– Дъщеря ми през април ще направи 4 години. Съпругата ми работеше в една медицинска клиника, но сега се е ориентирала в друга посока. Добре е, че ревността не съществува в отношенията с жена ми.
– Суетен ли сте?
– Да. Звучи странно предвид солидната ми осанка, но държа на себе си.
– Притеснявате ли се от килограмите си? Говори се, че сте заковали кантара на 150 кг…
– 130 кг съм. Ако кажа, че килограмите не ми пречат, ще излъжа. Тежат ми, отразяват се на коленете и краката ми. Всички травми в долните крайници взеха да се обаждат. В момента не мога и да спортувам – откакто скъсах ахилес, не ми позволяват. А така ми се иска! Обичам футбола и тичането.
– Пазите ли диети?
– Опитвал съм се и повече не искам да се занимавам с такива простотии. Диетите са наказания, от които при мен няма ефект.
– Как сте със здравето?
– Следя се, ходя на профилактични прегледи. Сега съм от 6 дни с грип, но карам болестта накрак. Нямам време да си остана вкъщи и да се лекувам по стандартния начин. Само 2 пъти съм лежал в болница. Първият път беше, когато скъсах ахилес на репетиция в Народния театър. Втория път ме хоспитализираха, като преживях катастрофата в Балкана, на Шипка. Тогава лежах 5 дни в Казанлък. Ударих се челно в камион и едва оцелях. От там се обърна целият ми метаболизъм и започнах да пълнея.
– Кои са пороците ви?
– Пуша и не мога да спра цигарите. С алкохола не прекалявам.
– Имате ли фобии?
– От птици, особено от петли. Като дете много са ме кълвали и до днес изпитвам панически страх от тези животни. Видя ли петел, изчезвам.
– Какъв човек сте в живота?
– Вече не съм толкова усмихнат. Много енергия хвърлям в работата си и извън нея съм по-скоро свит и затворен.
– В дома си държите тамплиерски меч. Да не би да сте рицар от Ордена на тамплиерите?
– Мечът ми е подарък от брат ми. Като го погледна, се връща надеждата ми, че достойнството и честта ще станат водещи в отношенията между хората. Имам доста приятели в Ордена на тамплиерите, предлагали са ми и на мен членство, но отказах. Просто нямам време.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи