Ивана е сред най-обичаните фолкпевици. Изпяла е десетки хитове, които остават незабравими вече за поколения българи, носителка е на безброй престижни награди. Красивата айтозлийка е родена на 31 януари. Тя е единственото дете в семейството на Кина и Тодор Калудови, от които наследява любовта си към пеенето. През 1993 г. ражда дъщеря си Теодора.
Ивана е дипломиран финансист, макар че всички в рода й са музиканти. Най-голямо влияние за развитието й упражнява нейният баща. Той е известен акордеонист. Бабата, на която е кръстена изпълнителката, също е певица.
– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– Пожелавам си „криле“. „Пеперудени“ в стомаха и „орлови“ на раменете. И здраве, разбира се, за да се наслаждавам на първите и да имам сила да нося вторите. Това не е моя мисъл, това е пожелание за рождения ми ден, което получих от много близък човек. Много ми хареса, затова го споделям с вас. И наистина си го желая.
– В личен план как оценявате изминалата година?
– Ооо, много емоционална година беше. На промени. Прекрасни изживявания, които не ми се бяха случвали досега (с мъж), абитуриентският бал на дъщеря ми, кандидатстудентски вълнения заедно с нея, мечтаното турне, много емоции от срещите с почитатели и между всичките тия емоции – работа, работа и пак работа. Много динамична година. Не я усетих. Имаше време за всичко, мина като сън. Щом е така, значи е била чудесна година.
– Кой е нвй-хубввият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– До днешния ден най-хубавият момент в живота ми си остава раждането на дъщеря ми, майчинството. Най-лошите моменти са, когато губим близки хора и аз благодаря на Бога, че тези мигове още не са ме застигнали.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Спомням си миналата година. След почти тз години се случи участие точно на рождения ми ден, и то в родния ми град Айтос. Не беше замислено, но пък беше незабравимо. Близки хора, стари приятели, спомени и над всичко това много, ама много обич, недокосната от времето. Наистина незабравим рожден ден.
– Кой е най-хубавият ви подарък?
– Нещо малко и скъпо, но не като търговска цена. От дъщеря ми Теди е, разбира се. Тя ме изненада с една чаша (аз я наричам „магическата чаша“), в която, като налееш гореща вода, от едната страна се появяват образите ни – моят и на Теди, а от другата страна – наша обща по-голяма снимка. Друг подарък, с който не се разделям, е пръстен с малък диамант, който също ми е спомен от най-близките ми хора.
– Хората, на които държите най-много?
– Дъщеря ми, родителите ми и тесния кръг от най-близките ми приятели.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Не е въпросът в остаряването, а как остаряваш. Какво има да се притеснявам толкова? (Смее се – б.а.) Поне за момента се чувствам щастлива и млада.
– Как се виждате след 20 години?
– Нямам представа какви планове има Господ за мен, но искрено се надявам и тогава да съм все така заобиколена от най-близките ми хора, както сега. Да сме живи, да сме здрави, да се увеличават и членовете на фамилията, и броят на приятелите. Дано най-после да живеем в уредена, законова и богата държава. Дано тогава, когато вече ще съм баба съвсем буквално, а не само в злостните подмятания на неприятелите си, имам шанса да карам достойни старини – и аз, и хората от моето поколение. Нашата младост – на нас, 40-годишните, мина под знака на така наречения „преход“. Бих се радвала да прекарам златната си възраст в цивилизована европейска държава – с по-малко бедност, с по-малко злоба, с повече уважение между хората. Вярвам, че това ще се случи, макар че то си зависи от нас…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи