Изяществото на замъка Драхенбург!

януари 30, 2013 Надя Колева ЛЮБОПИТНО 0

Замъкът Драхенбург е зашеметяващ с красотата и съвършенството си. Трудно е да се прецени кога той е най-величествен – през зимата, лятото, деня или нощта. Истината е, че великолепието му е изумително винаги и по всяко време.

Изтънчената му фасада е толкова впечатляваща, че хората й се наслаждават с часове, преди да влязат в не по-малко грандиозните зали и помещения. Това чудо, създадено от човешка ръка, се намира в северната част на германската провинция Рейн-Вестфалия. Драхенбург е построен на склона на планината Драхенфелс, от където получава необичайното си име – Драконов замък. Ако някога тези гори са били обитавани от дракони, те със сигурност биха оцелели, ако красотата им беше толкова поразяваща, колкото тази на уникалния палат.

Изненадващ е фактът, че Драхенбург е построен само за две години – от 1882 до 1884. Барон Щефан фон Зартер решава да се оттегли от напрегнатия си бизнес на стоковата борса в Бон и да прекара останалата част от живота си на спокойно и тихо място. Той избира Вестфалия и наема трима от най-известните немски архитекти – Лео фон Аббема, Бернхатд Тюзхаус и Вилхелм Хофман. Талантът и фантазията им създават шедьовър, който е признат за един от най-големите дворцови комплекси на XIX век. Уникалният стил обединява замъчни и дворцови архитектурни елементи.

Поради тази причина за специалистите е трудно да го определят само като замък или само като дворец. Всички обаче го смятат за замък.

След смъртта на барон фон Зартер през 1902 година, Драхенбург става собственост на племенника му Яков Бизенбах. Той решава да превърне изтънчената сграда в елитен хотел. След неговата кончина, замъкът сменя няколко собственика, които го превръщали ту в католически интернат, ту в железопътно училище, даже и в националсоциалистическо военно училище.

По време на Втората световна война, Драхенбург е частично разграбен и разрушен от бомбардировките. По време на следвоенния период замъкът е напълно занемарен и се превръща в руина. Пол Спинат е човекът, който спасява уникалния шедьовър от гибел. През 1972 година той откупува развалините и само за една година успява да го реставрира напълно. Въпреки че живее в замъка до смъртта си през 1989 г., Спинат оставя вратите на замъка отворени за всички, които желаят да го посетят.