Нешка Робева е най-известната треньорка по художествена гимнастика у нас. Нейните възпитанички са спечелили 300 медала. Тя е бивш депутат, а мнозина и до днес я свързват с дисидентството отпреди 10 ноември 1989 г. и основаването на Русенския комитет. В момента ръководи танцова формация, с която е направила повече от 500 турнета у нас и по света.
– Как ще коментирате скандала с налетите във фирма “Пайнер” близо 2 млн. лв. евросубсидии. госпожо Робева?
– Ще коментирам, както си е. За съжаление търговците на чалга се ориентират по-добре от дейците на културата. И е нормално. Едните са заети с това да правят култура, другите – пари.
– Много се спори дали държавата има вина?
– Вината е очевидна и за да я посочиш, не е нужно да притежаваш особен интелект. Непрекъснато се говори за неусвоени средства от различни еврофондове. Ако държавата ни наистина е заинтересована те да бъдат усвоени, към всяко министерство би трябвало да има отдели с компетентни хора, които да информират за възможностите. Да се ангажират с изготвянето и представянето на проектите, така че да бъдат спечелени. При приемането на определен проект ще спечели институцията, кандидатът, държавата.
И още нещо. Става въпрос за една доста нескопосана реформа в областта на сценичните изкуства. Не може държавата да субсидира тези, на които плаща и заплати, на базата на продадени билети (разбира се, че му намериха веднага цаката). А за такива като нас, които съществуват само от продажбите на продукциите си да бъде мащеха, не стига, че не получаваме стотинка, но достъпът до държавната сцена за нас е почти немислим.
– Защо е немислим?
– Поради нерегламентираните и невъзможно високи наеми, отделно каси, отделно реклами и т.н., и т.н. Аз не искам да имам частна формация, бих искала да работя по различен начин, да опитам нови, различни форми за представяне на традициите на сцена. По начина, по който сме поставени, е невъзможно.
– Вие самата кандидатствали ли сте по европейски проект за вашата танцова трупа?
– Да, за малко да хлътнем преди година, когато ме убедиха да кандидатстваме по трансгранична програма или нещо такова, ако не се лъжа. Добре, че лично проверих договора с фирмата, която щеше да го представя. Искаха предварително заплащане, но не поемаха никакъв ангажимент така да изготвят проекта, че да бъде спечелен. Искаха 9000 лв. За нас това са много пари.
По-късно от сайта на Министерството на културата разбрах за семинар как да се спечели проект. Лектор беше чиновничка от ЕС. Каква беше изненадата ми, когато семинарът тръгна на английски, въпреки че голяма част от присъстващите не знаеха езика. Едва след като се обадих, започна някакъв нескопосан превод, но когато на разискванията нашите българи заспориха на английски, си излязох. Още повече, че започнаха доста грозни караници – кой да вземе парите. Разбра се, че става въпрос за протежета – едните досега, а другите от тук нататък.
Кандидатствахме и в Столичната община с “Кармен от Факултето“. Преди година за „Забравени“, спектакъл, свързан с Априлското въстание, ме посъветваха да не кандидатствам, защото проектът не бил свързан със София?! Не кандидатствах. Реших, че с “Кармен“ ще имаме шанс. Бумащината беше ужасна Класираха ни. Но не ни финансираха. Странен отговор получих на въпроса защо. Парите не били стигнали до нас?! Не можеш да класираш, без да си осигурил средствата. Все пак бяха пет милиона. Направих усилие да видя кого са финансирали. Беше интересно.
– Дали Европа иска да сме прости?
– Европа иска и успешно постига да сме тъпи. За нея ние сме пазар за отпадъчните й продукти. Разбира се, че има политика
– А защо артисти, музиканти, художници, интелектуалци не протестират?
– И аз не протестирам, защото ще бъде изгубено време, ако аз, Сашо Морфов, Георги Дюлгеров или който и да е творец протестира. Ще има ефект, ако се обединим, но това в творческите среди е просто невъзможно.
– Жив ли е Елин-Пелиновият Андрешко?
– Май че е заложен у всекиго от нас. У някои по-малко, у други повече – Алековите герои живеят. За съжаление и тези, които не са така невинно хитруващи като Андрешко.
– Някога бяхте в основата на Русенския комитет за чист въздух. Не е ли време за създаване на комитет за чист дух?
– Невъзможно е. Хората мизерстват, те са отчаяни, имат нужда от това да усетят, че някой се сеща за тях. Духовното извисяване, проникването и приемането на една различна от чалгата култура изискват и друга материална среда.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи