Всъщност през целия си живот, а и след него Петър Кунчев остава в сянката на великия си брат Васил Левски. Участник в борбите за национално освобождение и във Втората българска легия, четник на Ботев и опълченец на Шипка, най-малкият брат на Апостола на свободата умира в бедност и забравен от всички.
Изоставили го дори и съгражданите му карловчани, които в края на нещастния му живот го подминавали по улиците на града си и му отказвали и милостиня.
Петър Кунчев е роден през 1844 г. Едва двайсетинагодишен, той тръгва по стъпките на брат си Васил. Заедно с него през 1867 г. се записва в сформираната от Георги Сава Раковски Втора българска легия в Белград. Обесването на Левски заварва Петър в Румъния, където той живее като хъш заедно с Христо Ботев и други български революционери.
Научил трагичната вест Петър се заклева да отмъсти за смъртта на брат си и да убие предателя му. По това време все още няма много версии кой е предал основната фигура на революционния комитет. Петър никога не забравя тази своя клетва.
През 1874 г. той тръгва към родния си град Карлово, като планира по пътя да мине през Ловеч и да убие поп Кръстьо Никифоров, чието име вече е лансирано като възможен предател на Левски. Членовете на революционния комитет в Ловеч обаче го убеждават да не избързва с изпълнението на клетвата, защото, от една страна, не е сигурно, че свещеникът е предал Левски, а от друга, след предателството на Димитър Общи комитетът е в много тежко състояние.
През 1876 г. Петър влиза в четата на Христо Ботев и до последния миг е до войводата. След смъртта на поета четата се разпръсква, а Петър заедно с приятеля си Костадин Димитров от Сливен успява да се добере до София,
където в продължение на три месеца и половина се укрива в къщурката на хаджи Стояна Цокова. Един ден, движейки се из тесните и криви улици на софийския пазар, той е заловен от полицията. Преди да го отведат в конака обаче, успява да избяга. Така изчаква султанската амнистия на заловените четници, която идва на 1 август 1876 г. след силен международен натиск. Амнистиран, Петър заминава за Цариград, а оттам за Кишинев.
Престоят му в Русия е кратък. Няколко месеца след пристигането си Петър се връща в родината, за да участва в Руско-турската освободителна война. Като опълченец, братът на Левски участва в боевете на Шипка.
Именно там той е тежко ранен в десния крак и лицето. Първоначално е пренесен до Търново, по-късно е транспортиран до Харков, където руски лекари полагат всички усилия, за да спасят крака му. Не успяват.
Петър Кунчев се завръща в родния си град няколко месеца след Освобождението, за което се е борил през целия си живот и за което брат му е дал живота си. Полусляп, почти глух, еднокрак и болен от туберкулоза, бившият четник на Ботев заварва бащиния си дом почти разрушен, а единственият му жив роднина е овдовялата му сестра Яна, която живее в крайна бедност заедно с четирите си деца.
- Васил Левски (в кръгчето) и брат му Петър участват във Втората българска легия
Пьрвоначално Петър търси работа. През 1880 г. той пише писмо до Найден Геров, в което се казва: „Моля ви, защото ми се повреди кракът от Шипченските битки. Моля ви за това, като защитник на българските страдалци, наредете ни нас на някаква работа…“. Той нито веднъж не изпраща молба за отпускане на поборническа пенсия и не търси контакт с превърналите се в политици бивши последователи на брат му. Останал без изход, опълченецът започва да проси. От скромните подаяния, които изкарва, той помага и на сестра си.
Въпреки несгодите Петър Кунчев не забравя клетвата си, че ще отмъсти за предателството на брат си. Той събира последните си сили и тръгва за Ловеч, за да се види с поп Кръстьо. По това време свещеникът е заклеймен като предател от Любен Каравелов и живее в бедност, презрян от всички и болен от туберкулоза. Малко по-късно Иван Вазов и Захарий Стоянов ще хвърлят върху него петно, което не може да бъде изчистено и до днес.
След дълъг разговор с поп Кръстьо Петър Кунчев си тръгва за Карлово. Когато се връща в родния град, той казва на сестра си: „Нема кабахат (вина) попът“. След това туберкулозата се развива скоротечно. Месец след срещата си с поп Кръстьо братът на Левски умира на 37 години. Изпратен от сестра си и още няколко близки роднини, Петър Кунчев е погребан в нивата на Георги Мраченика край Карлово.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Това е съдбата на българските поборници след Освобождението. За жалост. някои работи и сега се повтарят.
много ме ежал за васил левски
След като прочетох това ме е срам ,че съм българин.