Социологът Андрей Райчев: През 80-те със съпругата ми за малко да се разведем! ИНТЕРВЮ

  Наближат ли избори, социолозите стават най-желани гости в телевизионните предавания. Не минава и ден, без да видим някой от тях на екран, а на най-голяма популярност се радват Андрей Райчев и Кънчо Стойчев от агенция „Галъп „. Може би е така, защото двамата освен изключително интелигентни, са и много колоритни.

„Като Братя Мормареви сме“, описва тандема единият от участниците в него Андрей Райчев. Дългогодишният топ социолог прие поканата за интервю и разказа живота си с впечатляваща откровеност.

– Г-н Райчев, ако изборите са утре, какви ще са резултатите?
– ГЕРБ щеше да е първа политическа сила с 20-25% или около 90 депутати. БСП щеше да бъде с около 18% и около 80 депутати. ДПС към 10 %, а Кунева – 5 %. Има три партии на ръба на 4 процентната бариера. Това са сините, националистите и РЗС. В парламента ще има между 4 и 6 партии. Кунева, Доган, БСП и Бойко Борисов със сигурност са вътре. Може да влязат и Иван Костов и „Атака“.

– СДС не ги броите. На какво се дължат сътресенията в тази партия?
– В СДС не стана нищо уникално. Навсякъде по света първите антикомунистически формации се разпадат и загиват. Този политически процес най-накрая достигна финалната си фаза и у нас. Програмата на тези формации е изчерпана, те няма какво да кажат. Задачите им са свободен пазар, демокрация, Европа. Тези неща обаче са изпълнени. А след като вече няма комунизъм, защо да има антикомунизъм.

– На 27 януари ще има референдум…
– Референдумът е хубаво нещо. В България той ще се състои за пръв път и ще се провали. За да действа решението на избирателите, изискването е да гласуват толкова хора, колкото на миналия вот за парламент. Да, но тогава пред урните застанаха 4 милиона и 300 хиляди души. Абсурдно е и на референдума да очакваме гласувалите да са толкова. Друга причина за провала е, че бе подменен въпросът, който БСП зададе.

– През 2009 г. Софийският районен съд ви осъди да заплатите 1000 лева глоба за клевета срещу Волен Сидеров…
– Не е вярно, Волен Сидеров лъже. Има разлика между клевета и обида. Клевета е, ако твърдя една лъжа, нещо, което не мога да докажа. Обидата си е обида, независимо дали твърдението е вярно. Волен Сидеров беше нападнал една редакция и беше заплашвал. Научавайки за това, аз излязох по телевизията и обясних, че той е фашист. Волен започна дело за обида. Аз обаче доказах на съда, че в моя случай думата „фашист“ не е използвана, за да обижда Сидеров. Показах, че и в Конституцията я пише и следователно е политическа квалификация. Магистратите тогава признаха, че наричайки Волен „фашист“, съм направил чисто политологическо заключение. Навсякъде в моето изказване казвах „господин Сидеров“, с което подчертавах, че не желая да го обиждам. Аз просто исках да предупредя обществото за явлението заразен фашизъм. Съдът прие моите доводи. Впоследствие административна санкция ми наложиха за друго. Споменах за онова дело на магистралата, където се бяха стреляли с един човек. Не знаех, че делото е свършило и Волен е оправдан по него. Тогава адвокатът му обърна внимание на мен и на съда. Аз се извиних и ме глобиха 1000 лева.

На втора инстанция отмениха глобата.

– Иска ли ви се да сте внимавали повече какво говорите за Волен?
– Не. Аз исках Волен Сидеров да ме съди. Затова и се явих лично на делото, не изпратих адвоката си. Бях абсолютно сигурен, че ще бъде отсъдено в моя полза. Тогава Волен имаше фашистко политическо поведение. Той дори предлагаше законите на България да минават през Светия синод да ги утвърждава. Познавам Сидеров отдавна. Той е много способен и умен човек. Идеите му за обществото обаче са ужасни. Като човек може и да ми е симпатичен, но е опасен за страната. Ако той дойде на власт, България ще съжалява столетия.

– А кой е добре да дойде на власт?
– Който и да дойде на власт, ще бъде забравен, така както бе забравена и Людмила Живкова. Българите не схващат, че им трябва още едно огромно усилие, една мобилизация.

– Никога ли не сте съжалявали, че говорите това, което мислите?
– Никога. Демокрацията не те репресира за това. Е, имаше двама министър-председатели, които положиха огромни усилия, за да докажат, че ние в агенция „Галъп интернешънъл“ сме крадци.

– Кои бяха тези министър-председатели?
– Жан Виденов и Иван Костов. Имаше нестихващи ревизии в агенция „Галъп интернешънъл“.

23 бяха по времето на господин Костов. Веднъж дори дойдоха около 15 души ревизори едновременно. Тогава иронично им казах да се настанят в моя кабинет, а пък аз ще седна при секретарката. Ирония, но си се съгласиха. Тогава известно време аз седях при секретарката, а те в кабинета ми. Костов и Виденов се убедиха, че нашият бизнес е външен и работим предимно в чужбина. Стана ясно, че парите ни са чисти. Преди това те бяха сигурни, че правим нещо лошо и гадно и от някъде ни финансират. Ние с Кънчо Стойчев изобщо не взимаме пари за политически изследвания. Печелим предимно от маркетингови изследвания, и то не само в България, а в повече от 12 страни.

– В началото имали ли сте моменти, в които не сте разполагали с достатъчно средства и е трябвало да вземате заеми, за да покриете разходите си по бизнеса?
– С Кънчо Стойчев имаме принцип никога да не взимаме заем. Трудно или лесно, винаги трябва да има някакви заделени средства.

– От колко години се занимавате със социология?
– С тази социология от 22 години, от 1990-а. Преди това още 10 години.

– Коя беше първата ви заплата?
– 145 лв. Работих във вестник „Отечествен фронт“ през 1978 г.

– Разкажете за работата си в ЦК.
– Професионален социолог съм. Преди години с моя приятел Бунджулов имахме идеология, че честните и готини хора трябва да се внедряват в системата и да я реформират. Това беше нашата юношеска представа. Той беше навлязъл в Комсомола, а и аз покрай него. Той по-професионално, а аз по-периферно. Бунджулов беше станал първи секретар на ДКМС, а аз – кандидат-член на ЦК на Комсомола. По социологическа линия ме забеляза и взе в отбора си Стоян Михайлов, който беше секретар на ЦК на БКП. Смешно е, когато един не много умен, но за сметка на това шумен човек, ме обвинява, че съм бил в службите. ЦК е нещо много повече от службите. ЦК командва, а те му докладват.

В този смисъл аз не разбирам защо хората толкова се отвращават от тайните агенти, като те са средство на други, които управляват и командват. Може би причината за отвращението е, че службите са тайни и подслушват. ЦК беше огромна структура, а аз бях много дребен сьтрудник, дребна номенклатура. Станах партиен член през 1977 г. До 1997 г. бял с БСП. После направихме Евролевицата.

– Кой е най-големият ви професионален провал?
– Единственият такъв беше на президентските избори, когато се бореха Богомил Бонев, Георги Първанов и Петър Стоянов. В социологията има правило, че на 12 пъти един път се проваляш. Тогава на нас ни беше 13-ият път. Значително бяхме подценили ситуацията. Последното ни изследване беше от събота, имахме още цяла седмица, а обявихме резултата. Мислехме, че нищо не може да се промени, да, но в сряда направиха дебат и се скараха пред камерите с компромати Богомил Бонев и Петър Стоянов, тогава познахме с точност, че Първанов ще бие, но не го публикувахме. Имало е и други случаи, в които сме грешили – с 5 и 10%, но не сме размествали класирането. Винаги познаваме кой ще е шампионът, кой сребърният и кой бронзовият медалист. Големият проблем в българската социология е, че хората лъжат, че ще гласуват, а не отиват до урните.

– Купените гласове объркват ли сметки ви?
– На кметските избори те имат огромно значение. 500 продадени цигански гласа могат да наклонят везните и тях нито едно изследване не може да ги хване. Допускам, че в страната могат да бъдат купени 100 хиляди гласа. Това прави процент и половина от населението. Практически тези гласове не влияят при парламентарни избори, могат евентуално да имат значение само за прескачане на бариерата. Не давам моята агенция да работи за местни избори. Ако се наложи, само помагаме, но не играем там.

– Прекарвате ли безсънни нощи около изборите?
– Не, анкетьорите и младшите изследователи са натоварени. В „Галъп интернешънъл“ за мен и Кънчо Стойчев работят 30 души.

– Правите ли си номера с другите социолози?
– Не, в никакъв случай! Ние сме лоялни един не към друг и дори си помагаме.

– Кой от двама ви те с Кънчо Стойчев има последната дума в тандема ви?
Това никой не знае. Обикновено аз създавам хаос, а Кънчо го оправя. Връзката ни е уникална. Тя е изградена от Кънчо, не от мен. Това му е наследствено – баща му оМарко Стойчев и Мориц Йомтов бяха Братя Мормареви. Кънчо го има от малък този образец, а някак си го възпроизведе и с мен. Така да се каже, аз съм нещо като Мориц Йомтов.

– За какво са най-честите ви спорове с Кънчо Стойчев?
– Професионални са. Много обичаме да спорим. И двамата заемаме крайна позиция и се нападаме, но това е по-скоро игра.

– Не е ли трудно, хем да работите заедно, хем да сте и приятели?
– Напротив, дори е много лесно. Аз нямаше да постигна и една десета от успеха ни без Кънчо Стойчев до мен. Мисля си, че и той нямаше да стори сам една трета от това, което сме направили заедно.

– Кой от вас двамата реши да инвестирате в голф игрище?
– Идеята беше на Краси Гергов, той ни убеди. Голф игрището ми излезе през носа, но не се оплаквам. Това е едно изключително периферно мероприятие за нас, а ни струва доста. Голфът е влагане на пари в трева. Ние вложихме и тревата порасна. За хората голфът звучи като нещо изключително скъпо, екзотично, милионерско. Откакто имаме игрището, някои забравиха, че сме социолози. Казват: „Щом притежаваш голф игрище, млъкни! Не си прав и точка!“.

– Играете ли голф?
– Не мога, защото не виждам добре. Кънчо обаче играе.

– Как си почивате?
– С бридж и плуване. Бридж играя от 1970 г.

– Кой е най-трудният ви момент в личен план?
– През 80-те със съпругата ми Виза Недялкова (известната радиоводеща -б. р.) бяхме пред развод. Дори за 2 месеца се бяхме разделили. Бяхме игрището, някои забравиха, че сме социолози. Казват: „Щом притежаваш голф игрище, млъкни! Не си прав и точка!“.

– Ревнувате ли се?
– Сега вече не, но преди години имаше спор кой кого ревнува повече. Аз смятах, че съпругата ми е по-ревнива а тя твърдеше обратното.

– Злите езици се опитваха да ви изкарат любовници с бившата тв водеща Мира Баджева. Това създаде ли напрежение в семейството ви?
– Не създаде открито напрежение, но близките ми взеха да се безпокоят. Куриоз беше, че в опита си да спрем тези неверни приказки, жена ми отиде в предаването на Мира, а никой не обърна внимание. После трябваше да излезем и двамата със съпругата ми – пак направихме някакво предаване. Този, който се показва по телевизията, трябва да е наясно, че за него ще се носят легенди. На мен това ми се случи вече.

– Какви други легенди сте чули или прочели за себе си?
– Много са. Преди време чух, че децата ми не са мои, а са от стар развъдник на КГБ. В същия вестник пишеше, че жена ми пренасяла наркотици. Веднъж помолих мой сътрудник да ми извади всички тия неща и му отне дни, за да свърши работата.

– Имате 4 дъщери. С какво се занимават?
– Най-голямата е фотограф и е на 36 години. Втората се занимава с кучета и е на 30. Третата е дизайнер-аниматор, на 23 години. Най-малката е на 17. Дядо съм на две внучета – едното на 3, другото на 5 години. В началото с жена ми се разбрахме бракът ни да е католически. На първо място, за да е завинаги, и на второ, да не се премахне нищо, което може да се роди.

– Кои са пороците ви?
– Пуша много. С цигарите определено прекалявам. Понякога прекалявам и с пиенето, но не съм алкохолик в никакъв случай. Макар че, ми се е случвало да се напивам, въпреки че станах вече на 60.

– А страховете ви?
– От височина имам патологичен страх.

– Обиден ли сте на Иво Сиромахов от „Шоуто на Слави“, който ви имитира?
– Не, защо да съм обиден!? Слави Трифонов ми е приятел. Иво Сиромахов също го ценя много. В шоуто работи и Иван Кулеков, на когото съм кум.

– Когато приключите със социологията, какво ще правите?
– Ще се върна към философията. Това ще се случи когато престана да съм толкова бесен.

– Някога замисляли ли сте се да емигрирате?
– Никога. Аз съм четвърт немец по кръв, а жена ми е половин еврейка. Дядо ми е американски гражданин, а майка ми – съветски. Ако съм искал, е имало много места, където да емигрирам.

– Какви са целите ви за 2013 г.?
– В никакъв случай нов бизнес – зарекли сме се с Кънчо. Трябва да вземем по-млади хора, а ние постепенно да се оттеглим и да пишем повече книги.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: