Моловете и големите хранителни веригите се превърнаха в бягство от студа и глада на десетки столични пенсионери тази зима. По празниците възрастни хора масово решиха да се отправят към търговските центрове с надеждата, че в тях поне за малко ще намерят утеха за мизерното си съществуване. Край отрупаните с всякакви стоки лъскави витрини е топло и далеч по-уютно, отколкото в домовете им, а освен това могат случайно да намерят и препитание.
„Ако няма да го ядете, мога ли да го взема?“, е най-честият въпрос, който все повече посетители на търговските центрове в пенсионна възраст отправят към току-що нахранили се младежи. Това, което следва, е да опаковат в салфетки останките от студени пържени картофи, неначенати кюфтета или хляб в чиниите. След това тихо се помъкват към някой далечен ъгъл и докато никой не ги гледа, задоволяват глада си с това, което някой не е пожелал да изяде.
На пръв поглед никой не може да допусне, че тези възрастни хора са в такова изтерзано положение, че да се хранят с остатъци. Те изглеждат съвсем обикновени – чисти, спретнати и поддържани. Често дрехите им дори издават социален статус, близък до средния. Имат шапки, ръкавици и запазени палта, но зад тази фасада се крият премръзнали крайници и празни стомаси.
Вместо да пазаруват с остатъците от пенсиите си, още с влизането си в търговските центрове старците се насочват към местата за хранене, където се надяват някоя забравена коричка да залъже глада. За разлика от клошарите, те не си позволяват да ровят по кофите и по никакъв начин не създават впечатлението, че нарушават реда в мола. Изглеждат съвсем порядъчно и излъчват достолепие. Не досаждат на останалите посетители, а сами или в групи от по двама странят от навалиците и опашките пред касите, често имат добри маниери и знаят как да не създават впечатление, че се шляят безцелно из лъскавия търговски център. Посещават хипермаркетите, за да участват в дегустации или да се запознаят с актуалните промоции, а целта им е да прекарат колкото се може повече време на топло.
Това, че нямат пари за храна си проличава чак когато някоя маса в заведенията за бързо хранене остане неотсервирана, а в таблите и чиниите се мъдри нещо годно за консумация. Тази картинка е характерна най-вече за заведенията, около които има по-голямо текучество от клиенти. Тъй като непрекъснато се сменят клиентите на масите, а персоналът не може да насмогне да почисти всички табли, изгладнелите пенсионери вършат тази услуга доброволно.
„Това е за кучетата ми, имам няколко и им ги нося“, обясняват понякога те, ако случайно някой реши да се окаже недостатъчно тактичен, за да ги попита за какво са им огризките. След това видимо засрамени от ситуацията си прибират плячката в някоя найлонова чанта и се измъкват от масите.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
To v nashata darjava naglosta na upravnicite nqma granici,150 lv pensiq tova za hrana li za tok li za parno li deto ne go polzvam i pak go plashtam,to pak nedai si boje da se razboleej po bolnici moje da po4inesh bez da ti obarnat vnimanie ako ne im platish otgore ma to otkade,bashta mi po4ina predi 20 dni dokato go priemat v bolnica kakvo li ne prijivqh,to ot barza pomosht da si go svalish sam do lineikata pak biloto i samnenie za infarkt,mi zplatite varhu koito ni osigurqvat,pozor i mizeria,mladi hora da rabotqt za po 450 -500 lv i tova ako ne e pozor,tolkova trqbva da e min pensia eventualno i pak shte e nai mizernata pensia dori,nakarahte ni da se sramuvam, 4e sme se rodili v Balgaria