Нa 23 декември Емил Димитров щеше да навърши 72 години. По този повод се свързахме със сина на естрадната легенда и го помолихме да сподели някои от спомените си. Емил-младши отговори откровено на въпросите ни и дори разкри какво са си говорили с баща му непосредствено преди да почине.
– Г-н Димитров, на 23 декември има годишнина от рождението на баща ви. Ако беше жив, той щеше да навърши 72…
– Няма да има някакви грандиозни чествания, рожденият му ден ще бъде отбелязан скромно, но от сърце. В началото на тази година с много усилия и с помощта на БМР фондация „Емил Димитров“ извади първия диск от една специална селекция. Не можахме да извадим втори диск за декември, но се надявам, че догодина ще успеем и ще продължим начинанието си. 72-рата годишнина ще я отбележим в семеен кръг. Не казвам, че ще си спомняме за Емил, защото ние никога не сме го забравяли. Той ежедневно е в нашите мисли и разговори. Основнаха ни цел сега е да продължим да работим за предаване на моралните послания на неговите песни.
– Страдаше ли за нещо баща ви?
– Единственото, за което може да се каже, че е тъгувал, е, че нямаше възможност да твори след инсулта.
Много хора ме питат дали го е боляло. Не, не го болеше и не беше обиден на никого. Той беше над тези неща, беше най-голямата звезда на естрадата ни. В никакъв случай не омаловажавам кариерата на Лили Иванова. Емил обаче е истинската звезда, която и към дадения момент е ненадмината. Баща ми и живееше като звезда. Беше приветствай в половината свят, а неговите песни продължават и до днес да се пеят в чужбина.
– Кой беше последният ви разговор с него?
– Беше малко преди да влезе в болница. Каза ми, че така не му се живее и се е замислил как ще продължава. От разговора ни стана ясно, че е решил да се откаже от разрушителния начин на живот, който не беше за него.
– Носят се легенди, колко много е пиел водка с кола…
– Преувеличено е. Пиеше водка с кола, но не е прекалявал. И никога не е взимал наркотици.
– Кой е най-трудният момент на баща ви в професионално отношение?
– По едно време се твърдеше, че е откраднал музиката на „Моя страна, моя България“ от фенската песен „Моника“. Това, разбира се, не беше така. Просто „Моника“ е френската версия на песента на Емил. Друг труден момент за него беше, когато навлезе чалгата. Все едно с магическа пръчка падна цялата структура на духовните търсения на хората появи се нещо ужасно което продължава и до днес. Ние тепърва ще си понасяме последиците от това. Емил тогава много трудно успя да намери себе си и стила си, така че да бъде интересен и на него самия, и на публиката. Той направи грешка, като опита да се нагоди към това, което се харесваше към момента. Винаги съм смятал, че основна роля на хората на културата е да формират нещата, иначе се принизяват. Може би Емил се опита да бъде интересен, да намери пулса на новото време.
– А в личен план кога му беше най-тежко?
– Най-вероятно по време на дългия развод с майка ми – изключително грозно нещо. Разводът не беше по тяхна вина. Факт е, че те се ожениха през 2000 г. повторно и си отидоха от този свят почти заедно. Изгубиха обаче 15 години в неща, които и двамата видяха, че са били безсмислени.
– За какво спореха с майка ви Мариета?
– Споровете започнаха, когато Васил Андреев подхвърли на Емил да се разведе. Да, това беше главният виновник за развода – човекът, с когото баща ми създаде най-хубавите си песни. Днес със сина на Васил сме в добри отношения, няма причина да е иначе.
– А караха ли се Емил и Васил Андреев?
– Много си викаха, денонощно се караха. Това беше част от отношенията им. Спореха предимно за музиката и текста, за това, което трябва да се смени. Имаха скандали и от друго естество – например защо бобът е лют, Емил не вкусваше люто, а Васил Андреев обичаше пикантната храна.
– Много жени ли е имал в живота си баща ви?
– Имал е доста жени, и то много красиви. Но и никога не е криел, че е бисексуален. Както виждате, той има прекрасен син.
– Коя негова песен му беше любима?
– Може и да е изненадващо, но не беше „Моя страна, моя България“. Признавал ми е, че най-много харесва „Без грим“ по стихове на Иля Велчев. В тази песен той усещаше част от живота си.
– Песента „Моя страна, моя България“ стана химн на БСП…
– Той още преди да си отиде, беше решил да я дари на БСП. Аз просто изпълних неговата воля.
– Изпитваше ли Емил носталгия за времето преди 10 ноември 1989 г?
– Не, той не беше човек на миналото. Живееше в настоящето. Болеше го от това, което се случваше в страната – разпродажбата на парче.
– Кои негови приятели не го забравиха?
– Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Григор Чалъков (пианист – б. р.) и съпругата му Моника, Данчето Христова, д-р Мишо Илиев. Имаше и неизвестни хора, които винаги ни помагаха. Лили Иванова също го уважи в болницата. Дойде няколко пъти да го види, попита го дали има нужда от нещо.
– Много ли хора го предадоха?
– Много! Беше доверчив и се възползваха. Той все казваше: „Карай, карай…“.
– Колко икономи е имал?
– Над 25 и почти всички го обираха. Много хора го крадяха, оставиха му само по-тежките неща, които не можеха да се изнесат лесно.
– Любимата дреха на Емил?
– Халатът.
– Вие също имате музикално образование. Баща ви беше ли съгласен да наследите професията му?
– Когато започнах да се занимавам с други неща, различни от музиката, той казваше, че се захващам с глупости. Емил държеше да съм с неговата професия. Бях много добър музикант, доста години съм учил това. Цял живот обаче съм си стискал гърлото и не съм искал да пея, за да не давам поводи за сравнения с баща ми. Напоследък дори започнах да композирам.
– Трудно ли е да си син на Емил Димитров?
– Трудно е да бъдеш добър син, независимо кой е баща ти. Аз винаги съм смятал, че известните хора и техните наследници трябва да дават пример на другите. Хората от здрав и не дотам здрав интерес се интересуват от живота ни и гледат да ни подражават.
– Кой е най-ценният съвет, който ви е дал баща ви Емил Димитров?
– Все ми казваше, че простакът е непобедим.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Съмнявам се, че има човек,който би могъл да си позволи да коментира големия Емил Димитров. Никой не го познаваше по-добре от Васил Андреев, така че … моля, моля до тук скоментарите и измишльотините, а любимата дреха на Емил беше дънковата му риза инкрустирана с камъни и ушита специално за него по време на концерта му, която синът му си позволи да подари на Лили Иванова, без да има особени заслуги за това… Поклон пред най-големия!
Като прочетох всичко това се замислих в само едно единствено нещо как така никога не го е боляло ?! Никога ли не е бил тъжен ?
Андриана, боляло го е и още как.
Сигурно знаеш и какви цигари е пушил.
Извинявам се за глупавия въпрос 🙂
whoah this weblog is magnificent i like reading your
posts. Stay up the great work! You already
know, a lot of persons are searching around for this info, you could
help them greatly.
Greetings! Very helpful advice in this particular
post! It’s the little changes that will make the most significant changes.
Thanks a lot for sharing!