Едвин Стефанов Сугарев е роден на 27.12.1953 г. в София. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това защитава докторат по тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм“.
Бил е депутат във Великото народно събрание, народен представител в 36-то и 37-то обикновено НС, бил е посланик на България в Индия и Монголия, отявлен демократ и природозащитник.
Истинската му стихия обаче си остава писането. Автор е на десетки стихотворения, политически и лирически есета, книги. Носител е на няколко престижни награди за литературното си творчество.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Какво може да се пожелая, освен малко повече щастие и достойнство през следващата 2013 година? Живял съм достатъчно, поне така си мисля. Ще съществувам още толкова, колкото ми е отредил Господ. За това здраве и живот не си пожелавам – писаното ще стане. Колкото живея – толкова.
– Как оценявате изминалата година?
– Това е една от най-шантавите години в историята на прехода, на която съм бил свидетел. Това бе година, в която най-лошите неща на българите излязоха на повърхността. Видя се, че думи като чест и достойнство са ни чужди. Особено на българските политици. Пролича си в доста ситуации. Няма да ги припомням всички, ще спомена само сагата за избор на конституционен съдия. В личен план 2012-а не беше лоша. Общо взето си изпълних набелязаните задачи. Издадох две книги, трета ще се появи в близките дни. При мен всичко е наред.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Всичките ми рождени дни са незабравими, защото ги отбелязвам с купони, на които събирам 30-40 човека. Всяка година присъстват почти едни и същи лица. Весело е, приятно е. Правя партито по модела, по който организирах празника си през 70-те и 80-те години на миналия век. Скромно е. Яденето е сандвичи, от десетилетия не променям менюто. Черпя с вино и всевъзможни питиета. Има много музика, а танците са задължителни.
– Обичате ли да получавате подаръци?
– Истински се радвам, когато получавам изненадващи и смайващи подаръци. Вече получих първия си подарък за предстоящия рожден ден. Направи го съпругата ми. Това е билет за концерта на Роджър Уотърс през август, един от основателите на „Пинк Флойд“. Подаръците за мен са жест на уважение, на добри чувства. Предпочитам да ме радват с неща, които са измислени от самия човек. Вероятно поради тази причина ми подаряват стихове. Рецитират ги на самия празник, забавно е, мило. Обичам си рождените дни, старите си приятели. Повечето ми приятели не са известни личности. Очаквам тази година на купона Петър Стоянов и Васко Кръпката.
– Кой е най-тежкият и съответно най-щастливият момент в живота ви?
– Трудно ми е да кажа кой е бил най-най. Тежките моменти са свързани със загубата на близки хора. През 2000 г. загубих майка си. Трудно преживях смъртта й, може би още не съм я преживял. Боли ме и от предателствата. През 1993 г. ми се случи едно такова и още го помня, неприятно ми е, боли ме. Тогава стана нещо кошмарно. И този кошмар натика България в тинята, от която и в момента няма излизане. Правителството на Филип Димитров бе свалено с предателство. Грубо бе наложено правителството на мафията, начело с президентския съветник Любен Беров. Такова нещо не се забравя. То кърви… А щастливите моменти са много. Разбира се, сред тях е раждането на децата ми, написването на поредната ми книга. Спомням си, че изпитах невероятно вътрешно задоволство при едно от пътешествията си в Индия, когато изкачих връх, висок повече от 7000 метра. Невероятно усещане.
– Как виждате себе си след 20 години?
– Не се виждам. Дано Господ бъде милостив и не ме остави дълго време на земята. Човек се изхабява. Възрастта в един момент почва да не носи радост.
– Звучите леко песимистично за човек, който пише стихове и обича радостите на живота?
– Стиховете ми дават енергия, разбира се. Благодарение на тях доживях и тази висока възраст от 59 години. Но какво да направя – на мен ми стигат.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Не, чувствам се във форма, във всяко едно отношение. Добре съм. Ще продължа да пиша за политика, макар и да не се занимавам вече с нея. Ще продължа да се занимавам с моралните й аспекти. Имам и други планове. Очаквам да стана професор през новата година.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи