Един от най-големите български актьори, Георги Калоянчев, почина на 87 години в понеделник.
Няколко десетилетия той бе един от стълбовете на Сатиричния театър, на чиято сцена в златните години на трупата си партнира с най-големите й звезди, сред които Стоянка Мутафова, Татяна Полова, Георги Парцалев, Константин Коцев, Георги Анастасов, Васил Попов, Димитър Манчев.
В репертоара си обаче имаше и драматични роли, най-емблематична от които бе на Езоп в едноименния филм от началото на 70-те години.
Дебютира в киното с „Утро над родината“, а особена популярност печели с участието си в хитовите ленти „Инспекторът и нощта“, „Специалист по всичко“, „Най-дългата нощ“, „Бон шанс, инспекторе!“, „Вълчицата“, „Закъде пътувате?“.
Заради здравословни проблеми през последните години Калата се бе оттеглил от сцената. Прекарваше дните си в компанията на съпругата си Валя в софийския им апартамент в кв. „Лозенец“, където е съсед на Стоянка Мутафова, или във вилата си в Банкя. Често повтаряше, че ролите му липсват и дори се чувства безполезен. Постоянно плачеше, когато си спомняше за ролите, които е изиграл. Особено много се измъчваше от невъзможността да се движи. Неизменно до него бяха синовете му Ивайло и Явор, както и внуците му.
Съпругата му Валя даде ексклузивно интервю дни преди Калоянчев да почине и разкри причината за тежката депресия, в която актьорът изпада, преди да издъхне.
– Как се чувства съпругът ви, Валя?
– Не е добре, залежа се. Има проблем с краката, не може да ходи. По-страшното е, че и дух няма, не му се живее вече.
– Сложихте ли коледната украса вече за разтуха в тези трудни дни?
– Винаги я слагам още през ноември.
Ние живеем с малкия ни син, а за празниците чакаме и големия да дойде
в Банкя.
Знаете ли, нашият живот вече е приключил. Но съм благодарна, че добре сме го изживели за разлика от младите, на които сега им е много трудно, да не кажем невъзможно да се борят.
– Няма ли нещо, което да ви радва все пак?
– Хубавото нещо, което се случи в семейството ни, е, че синът ни Ивайло
се върна на сцената. Той дълго време беше в сянката на баща си и се бе отказал от професията. Сега много му се радваме, следим всичките му роли.
– Господин Калоянчев не говори ли с медии вече?
– Никак не му е до приказки, и то не само пред медиите. Той почти с никого не говори вече. По принцип винаги е бил пъргав и динамичен човек и това, че не може да се движи, страшно го тормози.
Но знаете ли, по-зле е, че реално се предаде психически. Просто вече не вижда смисъл в нищо. Съжаляваме много, че се съгласи да даде интервю на Мартин Карбовски. Кали много трудно понесе целия отзвук, който се създаде след този разговор. Знаете, че там имаше въпроси за Георги Парцалев. Интригата, която се завъртя след това, е отвратителна. В никакъв случай не е искал да каже, че Парцалев е бил гей. Въпреки че не е споменавал такова нещо, то беше извадено от контекста. Кали въобще не отговори на зададения от журналиста въпрос дали Парцалев е бил гей, а започнаха да го хулят и да го набеждават, че приказва така, защото е стар и иска да убие красивия спомен за колегата си.
Просто оттогава млъкна и почти не говори с никого. Не му се живее повече. Това е истината. Мисля, че е на предела на силите си.
Колегите за него:
Антон Радичев: Той ми е учител
Всички колеги в театъра сме много разстроени. С Калата сме правили десетки телевизионни програми, работили сме и в киното. Спомням си, че още като студент ходех в „Сатирата“ и го гледах с възхищение. Той е учителят ми в професията. Съжалявам, че напоследък не сме имали възможност много да общуваме. Той беше голям!
Катето Евро: Беше уникален професионалист
С Калата бяхме много близки приятели. Обожавам и него, и жена му Валя. През годините имах късмета да се познаваме не само лично, но и в работата. Снимахме заедно филма на Рангел Вълчанов „Закъде пътувате?“. Най-силно впечатление обаче ми направи в представлението „Дванадесета нощ“ на Мариус Куркински. Тогава беше на повече от 70, но въпреки това беше по-дисциплиниран и по-сериозен от всички нас. Уникален професионалист! Знаеше текста перфектно, изпълняваше режисьорските прищевки без претенции. Много ми е мъчно.
Георги Мамалев: Посвещавам спектакъла си на него
По една случайност се намирам точно в родния град на Калоянчев – Бургас. Тук вали и сякаш и природата плаче заедно с цяла България за своя любим актьор. Много голям беше – и като артист, и като човек. Сигурен съм, че няма да се роди никога втори като него.
Като човек беше изключително обаятелен. Играеше през повечето време – не можеш да го уловиш кога е в роля и кога не. Имаше страшн бързи реакции на сцената. Тази ве чер ще посветя своя моноспектакъ на него.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи