Нешка Робева е родена на 26 май в Русе. Тя е световна вицешампионка за 1969 г. В продължение на 25 г. Робева е старши треньор по художествена гимнастика на българския национален отбор. Възпитаничките й са завоювали 294 медала, 10 европейски титли, 7 абсолютни световни и 2 вице олимпийски титли. Робева приключва през 2000 г. с професията си на треньор и създава трупа, представяйки с нея чрез съвременна интерпретация българския и балканския фолклор.
На 12 декември 2012 г. ансамбълът на Нешка Робева ще изнесе спектакъла „Кармен от факултето“ в НДК, с който ще отбележи 12 години сценична дейност. На 16 декември ще бъдат във Варна.
– Със спектакъла „Кармен от Факултета“ ще отбележите 12 години от раждането на трупата. Как се справяте с фламенкото?
– От половин година разучаваме фламенко, един много труден, но и много красив танц. Има и цигански танци, защото техният фолклор е много богат. Веднъж попитах Йълдъз Ибрахимова дали в Турция има цигани, а тя ми отговори с въпроса „А къде няма?“. Навсякъде обаче той си има специфики, дори в различните области на България. Всичко това ще го има в нашия спектакъл.
– Ходили ли сте в квартал „Факултета“?
– Работех съвсем близо до „Факултета“. Интересни са ми циганите като душевност, като жизнена философия. Отидох там, за да издирвам групи, които се занимават с цигански фолклор. И попаднах в един училищен салон, който ме върна много години назад. Тогава бях дете и България беше твърде бедна след войната. Започнахме да играем на мъждукаща лампа. Точно така беше и в този салон и едно момче на абсолютно доброволни начала обучаваше младите хора в техния фолклор. А иначе в цяла България имам много приятели цигани – в Тетевен, във Видин, в Лом, в София. Аз не заставам като трибун в защита на циганския етнос за всичко. Опитвам се да покажа тяхната култура, да я съпоставя с нашата. Искам някак да се разграничи сеното от плявата, да се разбере, че между тях има и добри, и лоши хора, както ги има и между българите.
Това е целта на спектакьла, иначе се придържаме отчасти към либретото на Проспер Мерине. Разказваме историята на една красива циганка от „Факултето“ в леко пародиен вид.
– Циганка ли е в ролята на Кармен?
– Не, в тази роля ще видите Галина Маринова, бивша гимнастичка. Интересното е, че тя е и блондинка.
– Сигурно ще я гримирате като циганка?
– Не, ще бъде с естествената си външност. Защото Кармен не е просто външност, тя е характер, психология, любов, ревност. Кармен е свободен дух.
– С какво ще заместите тореадора в класическия сюжет?
– Всичко си го има – кръчмата, където мъжката публика се наслаждава на танците на българката Кремена и циганката Кармен. Има състезание между двете за вниманието на мъжете. Действието след това се изнася пред кръчмата с контрабандистите, има го и Дон Хосе, който в нашата постановка предвожда женски полицейски отряд. Има го и тореадора, нашенец, гурбетчия в Испания, за да припечели някой лев. Има я съдбата с двете си подгласнички – любовта и ревността. Кармен непрекъснато се бори със съдбата, защото не иска да признае нейното първенство.
– Вие самата като че ли приличат някак на Кармен, с вашия непокорен характер. Или това е грешно впечатление?
– Аз не съм този тип жена.
– Някъде прочетох, че за гимнастиката ви е запалила една любов?
– Както изкуството е най-ревнивата любовница и не търпи други, така и спортът е ревнив към всички останали. След като съм започнала да се занимавам със спорт, каквато и да е била причината, той е изместил всичко.
– Много неща се казаха след Олимпиадата, но факт е, че нещо не е в ред, включително и в художествената гимнастика. Изгладихте ли отношенията си с Илиана Раева?
– Няма какво да деля с моите момичета. Мога да им помогна, само ако те пожелаят. Ако не искат, насила няма как да стане…
– А те поканиха ли ви?
– Аз съм в Управителния съвет и в Консултативно-треньорска комисия. Но иначе отдавна съм надмогнала претенциите на някои хора с огромно самочувствие. Ние имахме успехи, защото имахме екипност в работата. Имах прекрасен треньорски екип. Казвала съм го, че те ако не заработят заедно и не погледнат в една посока, не може да се надяват на нищо съществено като промяна. Ако Илиана успее да обедини хората и да убеди всеки един клуб и отбор ще бъде добре и България отново ще застане на шампионската стълбица. Ако не успее, ако са като орел, рак и щука, не виждам как нещо може да стане.
– Вие мислите ли, че всичките ни неуспехи се дължат на малшанс, на случайност, както се опитаха да ни убедят някои спортни фактори?
– На последнното заседание на Управителния съвет решихме, че ще гледаме напред. Много неща са се случили на базата на липсата на опит, много неща станаха заради тази стресова ситуация, в която всички ние живеем. Да, трябва да се върнем назад и да анализираме грешките, но това е работа на треньорите. Те да разгледат, да преценят, да коригират, да решават, когато изграждат една стратегия. А пък ние, старите, тоест хората с опит, да им помогнем.
– Как се създава мотивацията на успеха?
– Между живота днес и спорта има пряка връзка. Много нестабилно време. Ценностите са променени. За да имаш голям резултат, трябва да стъпиш на нещо стабилно. А в момента няма къде да се стъпи, няма база. Затова успехите са случайни, извънредни, те не са закономерни. При една разбита система на спорта, при едни загубени ориентири не може непрекъснато на младите хора да им се внушава, че печалбата трябва да дойде сега, веднага, в големи размери и без особени усилия. Спортът изисква много постоянство, много труд, много отдаденост.
– Ако се върнем на Кармен, като че ли страстта липсва в днешния спорт, май твърде много се комерсиализира?
– Естествено, ако липсва страстта, гимнастичките стават едни подвижни тояжки без душа. Аз съм на мнение, че не може да се прави разграничение и да се казва – това е спорт, а това е изкуство. Цирковата акробатика се води за изкуство, нали? А другата акробатика?
– При това положение съдийстването може да бъде много субективно, тъй като не може да се измери резултатът само с чисто изиграваме?
– Съдийстването е въпрос и на морал, и на култура.
– Защо при всички катаклизми в Русия гимнастиката им продължи да печели медали?
– Те просто продължиха, а ние – не. Дълго време се стремяхме да им подражаваме, което беше губещо от самото начало. Но ако се върнем към нашия стил, гарантирам ви, ще ги победим. Просто няма начин! Нека не стане първата или втората година, но ще стане със сигурност! Защото нашият стил се отличаваше от всички останали. То беше състезание между танц, жонглиране, театър с елементи на изключителен риск. Беше танцова миниатюра, имаше послания и това го правеше уникално.
– Вие и Вера Маринова придавахте оригиналност и страст в този красив спорт. Вие направихте от спорта изкуство, а тя – от коментара.
– Аз съм абсолютно убедена, че и Вера, и всички, към които се обърнем, ако искат да върнем позициите на българската художествена гимнастика, няма да откажат. Ще застанем до тях. Аз и на Илиана го казах, ще стане стъпка по стъпка, но трябва да знаем какво искаме.
– Как ви изглежда политическата ситуация?
– Ужасяващо е! Начинът, по който днес се прави политиката, буди у мен едно истинско недоумение. Търпението на нашия народ е изумително. Не можеш да се разпореждаш с един народ като с крепостен, не може да го сочиш с пръст и да му обясняваш как цъфти и връзва, а той мизерства и мре наистина в безпросветност. Това значи да се върнеш в средновековието.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи