Палми Ранчев е роден в София. Завършва Националната спортна академия. Пише поезия, разкази и романи. Бил е боксьор, също треньор, собственик на игрална зала и кафене, директор на вестник, телевизионен водещ, сценарист и дори безработен. Автор е на десетина стихосбирки, на сборници с разкази и на три романа. Той е носител на няколко литературни награди. Стиховете и разказите му са превеждани на френски, английски, полски, турски, испански, сръбски, унгарски, гръцки. Помощник-треньор е на националния отбор по бокс.
– Палми, за какъв по-скоро се смяташ – боксьор или писател?
– За човек, който произвежда романи, разкази и стихове. Не съм интелектуалец. В България това понятие предполага всеядност, псевдоуниверсалност.
Това са хора с черна аура горе-долу специалисти по всичко. Хората, които обслужваха Тодор Живков и кликата му, започнаха да обслужват по същия начин и т. нар. демокрация.
– Защо така наречената? Нямаме ли демокрация?
– Демокрацията не е идеална. Въпросът е, че у нас възможността да кажеш, не е възможността да направиш нещо. Можеш да критикуваш, да анализираш, да намериш слабите места на определено явление. В края на краищата нямаш възможност нещо да промениш. При нас става нещо подобно на старите локомотиви. Парата не задвижва колелата, не променя състоянието. Тя служи само да се чуе свирката на влака.
– Ти си автор на израза, че „всички са назначени на възлови постове“.
– Проумях, че назначени са не само държавните чиновници, но и бандитите. Идеята ми беше дори да се направи министерство на организираната престъпност, за да не са смесва работата на МВР и на престъпниците. Очевадно е, че хора, които през деня са около президента, вечерта ги забелязваш около някоя мутра. Същите, които охраняват президента, охраняват и престъпниците. Или са на държавна заплата при някой чиновник, а на хонорар при другите. Всеки, който напусне държавната работа, отива при престъпниците. Всички наши престъпници са с пагони. Не само бивши, но и настоящите имат чин. Повечето наркотрафиканти се оказва, че работят като сътрудници на Вътрешно министерство. Т. нар. олигарси печелят повечето държавни поръчки. Значи те имат пряка връзка с министерствата. Те вършат най-добре работата на управляващите. Тоест са ръководени от тях. Така стават все по-богати. Баневците са като клоуни на демокрацията. Не са същите комсомолски партийни секретари отпреди 10 ноември. Вече канят Джо Кокър и му плащат баснословни заплати вместо заплатите на работниците си.
– Ти произхождаш от спортните среди, които са в контекста на организираната престъпност. Съблазнявали ли са те да се присъединиш към тях?
– Аз си имам корен, моят корен. За мен спортът беше ъгълче, в което се скривах. Там никой не те командва, ако те бива. Ако си добър, спортните началници берат плодовете и повече не се интересуват. Мутрите нямат нужда от такива като мен. Имам много изострено чувство за справедливост, за черно и бяло. Не обичам сивото. А там всичко е сиво. Мразя някой да ме командва. В спорта съм затова. А те са полувоенни формирования, командват ги ченгетата.
– Сюжетите ти често са свързани със спорта. Има ли той нещо общо с живота?
– Аз пиша точно за живота. Човек, който се е качвал 150 или 300 пъти на ринга, той вече не е същият.
Когато си се бил с някого, вече си се променил. Открил си в себе си звяра. Качества, които понякога не подозираш, че притежаваш. На ринга можеш да откриеш невероятна смелост в себе си. Смятал си се за уравновесен, а виждаш, че не си. Ставаш агресивен, защото искаш да победиш. То и в живота е така, но там нещата са много ясни. Единият е победител, другият – победен, това е. Образно казано, единият е в краката на другия.
– А помогнал ли ти е боксът да се почувстваш по-свободен?
– Помогнал ми е за това, че обикалям различни страни. Връщам се от Подгорица. Преди това бях в Англия, в Испания. Виждаш как живеят хората. В Лондон си пазаруват в моловете, в Косово пък разбираш, че не ни мразят, най-обикновени мюсюлмани са си. Живеят като нас, приличат на всички ни.
– Ти си пълен с истории. Коя най-много те е грабнала?
– Да, пълен съм с истории и ги описвам в разказите си. Лошото е, че боксът иска всичко от теб. Но и литературата иска всичко, максимума.
– На поезията пречи ли?
– На поезията никой не може да попречи. Сега като бях в Барселона, изписах два тефтера със стихове. Ако не си ги написал, те ще останат в тебе и няма начин да ги пропуснеш по-късно. Това е несъзнателно занимание. То винаги работи. Макар, че аз съм написал вече толкова стихове, че направо ме е срам.
– Но те никога не се повтарят. Как става така?
– И животът ми не се повтаря. Само така изглежда. Всяко нещо за мен е ново.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи