Духове на светци спасили живота на Царица Йоанна

Царица Йоанна

  Българската царица Йоанна е разговаряла с призраци в тийнейджърските си години, твърдят изследователи на живота и делото й. Пред бъдещата съпруга на Борис III най-често се явявал духът на свети Франциск Асизки. Този римокатолически монах, починал през 1226 г., се смята за покровител на Италия. Той винаги е бил на особена почит в семейството на крал Виктор Емануил-бащата на Йоанна Савойска.

Приближени до италианската кралска фамилия се кълнат, че са виждали принцесата да разговаря със свети Франциск. Случвало се обаче край нея да се навъртат и други духове. Всички те изглеждали като прозрачни сияния.

За първи път Джованна (така се казвала царицата в годините преди да се омъжи за Борис и да дойде в България – бел. ред,) контактувала с призраци през лятото на 1923 г. Тогава тя и кака й Мафалда заболели от тифус. По-голямата сестра била много слаба и крехка, но въпреки това успяла да пребори коварната болест сравнително бързо. Коремният тиф продължил да измъчва само Джованна и в един момент докторите се изплашили, че ще изпуснат момичето. В ужас изпаднало и кралското семейство. Кралица Елена и грижещите се за принцесата монахини от Ордена на света Киара взели да се молят на Господ и свети Франциск да помогнат. И тогава станало чудото: Монахът, покойник от столетия, се материализирал край леглото на Джованна. С него били и още двама божии служители, умрели преди много години.

Царица Йоанна разговаряла с духа на свети Франциск Асизки - покровител на Италия

Призракът на светеца погалил болкана девойка по главицата и я уверил, че ще се изцери. Прикованата на кревата кралска щерка пък дала обет да следва благодатните му стъпки. „Един ден ще се омъжа под благословения покров на твоя град Асизи“, заявила Джованна.

7-години по-късно станало ясно, че принцесата държи на обещанието си, дадено пред духа на Франциск. Младата дама се венчала с нашия цар Борис именно в Асизи. Там сватбата се провела по католически ритуал, а впоследствие имало и православна церемония в България.

В Асизи е и последният „дом“ на царица Йоанна. Нейните тленни останки почиват в мир във францисканското гробище на града. Запознати твърдят, че такова било желанието на самата височайша особа.

В детството си Джованна имала и други мистични преживявания. Тя била изключително близка със споменатата по-горе нейна сестра Мафалда и двете имали телепатична връзка помежду си нищо, че не били близначки. Случело ли се нещо неприятно с едната, другата тутакси изпитвала дискомфорт. Същото било и в миговете на щастие и радост. „Голямо приятелство свързваше двете сестри. В най-трудните моменти в живота на всяка една от тях, дори и на далечно разстояние, те сякаш се държаха за ръка“, свидетелствал е Хайнрих фон Хесен – синът на Мафалда.

Бъдещата царица Йоанна имала и други сестри – Йоланда и Мария, а също и брат – престолонаследникът Умберто. С тях обаче Джо (детският прякор на съпругата на Борис III – бел. ред.) не била толкова близка. С кака си Мути (Мафалда) тя дори деляла обща къщичка в лятното имение на италианската кралска фамилия Сан Росоре. Постройката била двуетажна и в нея двете сестрички канели приятелките си на следобеден чай и сладкиши. Пак там Мути четяла на Джо приказки и й разказвала измислени истории.

Н.В.Царица Йоанна и Н.В.Цар Борис III излизат от главния вход на базиликата “Свети Франциск” след като току що са се венчали, Асизи, Италия, 25 октомври 1930 г.

Двете неразделни момичета имали и физическа прилика. И Джованна, и Мафалда били светли, с кестеняви коси, нежни и крехки. Освен това били любимки на баща си – крал Виктор Емануил. Величеството често допускало Мути и Джо в кабинета си и подреждало с тяхна помощ класьорите си с монети от нумизматичната си колекция. Оставяло ги и да разглеждат многобройните томове в библиотеката му. От тогава Джованна заобичала книгите и до края на живота си натрупала хиляди четива от всякакви жанрове.

Бъдещата българска царица и кака й си прекарвали добре и в компанията на чичо си Луиджиньо. Става дума за Луиджи Амадео Савоя-Аоста, херцог на Абруци и първи братовчед на краля. Въпросният роднина бил изключително сладкодумен. Той с часове разказвал на сестричките приключенията си на Северния полюс и в Каракумската пустиня, където ходил на експедиции.

Цар Борис III и царица Йоанна с двете си деца - княгиня Мария Луиза и малкия Симеон

Детството на Джованна било общо взето изпълнено с приятни преживявания, ако не броим годините на Първата световна война. Тогава Виктор Емануил заминал на фронта а съпругата му Елена превърнала двореца в болница за ранени войници. Кралицата задължила всички свои придворни дами да работят като медицински сестри, а и самата тя превързвала пострадали бойци. Случвало се Елена да взема и щерка си Джованна на визитации при най-тежко болните и в тези дни малката ставала свидетел на кървища и страдания. Общо по време на войната през двореца минали 2648 войници. Част от тях впоследствие били наети като обслужващ персонал на кралската резиденция.

В детството си Йоанна Савойска разполагала с лична гувернантка – англичанката от Йорк Каролин Брайтън. Госпожата от Великобритания се отличавала с изключителна строгост и успяла да научи питомката си на ред и дисциплина. Мисис Брайтън следяла усърдно дали Джованна си пише домашните и понякога я държала над учебниците до седем и половина вечерта, твърдят биографи на българската царица.

Щерката на Виктор Емануил си имала и преподаватели по музика. При това не какви и да е, а все знаменитости. Един от тях бил Антонио Гуида-ученик на известния композитор Джузепе Мартуци. Той пишел собствени канцонети, които после Джованна изпълнявала на импровизирани спектакли.

Любимите инструменти на принцесата били цигулката и виолончелото: На тях Джо свирела с удоволствие дори и след като се омъжила за цар Борис.

А покрай пристрастеността си към класическата музика, вече като царица, тя поела инициативата за построяването на най-голямата концертна зала на Балканския полуостров – „България“. „Не може в София да няма подходящо място за изпълнение на класическа музика“, казала Савойска и дала ход на проекта. Днес, десетилетия по-късно, залата е все така в експлоатация.

След провеждането на референдума за или против монархията от 1946 г., овдовялата царица Йоанна и децата й Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза се принудили да напуснат страната. През 1964 г. царицата издала в Милано своите мемоари, а последните години от живота си прекарала в португалския курорт Ещорил. Починала на 26 февруари 2000 г.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*