Обработката на електронните отпадъци, които са: повредена или остаряла компютърна техника, мобилни телефони, офис оборудване, електрическо оборудване се превръща в голям проблем за съвременното общество.
Представете си само в САЩ, през 2008 г. са изхвърлили 3,16 млн. тона такива отпадъци. От тях само 430 хил. тона или 13,6% са били рециклирани. Всичко останало е било изхвърлено в страни от третия свят. В Европа ситуацията е подобна. Например, от Германия в развиващите се страни се изпращат, по 155 000 тона отпадъци всяка година.
Въпреки забраните, остарялата електроника се изнася за Индия, Китай и Гана. Като само 20 до 30% от изнесеното оборудване, се използва по предназначение, а останалата част бива разглобена и рециклирана по най-примитивен начин.
Немският фотограф Кай Льофелбайн (Kai Löffelbein), през септември 2011 година, посети района Агбогблоши (Agbogbloshie), близо до Акра, столицата на Гана, където има подобно депо за електронни отпадъци.
Вместо добре организирано депо, там процъфтява гигантско сметище, което е наречено от местните „Содом и Гомор”. В депото работят около осемстотин души. Повече от половината от тях са деца и юноши. Те демонтират старите телевизори, компютърни монитори, твърди дискове, преносими компютри, музикални инструменти. За да получат цветни метали техниката се изгаря по най-примитивен начин.
От депото се разнася страшен дим и пушек, издигащ се на стотици метра над сметището. Местното старо поколение все още помни дните, когато в местната рекичка е била бистра и е бъкала от риба. Сега това е просто канал, в който плуват само мишки и парчета пластмаса, а водата е черна като нощ.
Димът от пожарите е толкова дебел, че не се разтваря в атмосферата и като мъгла обгръща всичко. Видимостта е не повече от два метра. По време на „работата”, работниците в сметището вдишват дима на кадмий, олово, калай, живак, както и много други, също толкова вредни вещества, естествено при тези примитивни процедури, без каквато и да е защита.
В сметището има строга йерархия. Деца получават най-мръсната и опасна работа. Депото се е превърнало в неразделна част от живота на местните жители. То формира тяхната промишленост и бизнес отношения. Служителите на депото, са обслужвани от местните търговци, които им продават храни и напитки.
Местните лекари, също са доволни, защото често хората се оплакват от алергии, главоболие и виене на свят. Както отбелязват в едно проучване на Basel Action Network- Грийнпийс, токсичният смог причинява безплодие, астма, рак и куп неврологични заболявания.
Изследователи от ООН, взели проби от почвата. Резултатите от изследванията са разочароващи. В почвата са намерени соли и смеси от олово, кадмий, цинк, хром, никел, хлорирани диоксиди и други химикали. Максимално допустимият процент, на тези вещества в почвата, е надвишен 500 пъти.
Много от децата, които работят на сметището, печелят по-малко от $ 20 на месец. Възрастта на по-голямата част на тези работниците е между 12-13 години. Те работят по 10-12 часа на ден.
Това е престъпление, защо тези боклуци не се изсипят в центъра на Берлин и там да вземат децата да вършат тази работа, да отровят и там водата и въздуха. Не, че не са отровени от други боклуци.
С какво хората в Гана, Индия и Китай са по- различни та те вършат тази работа? Също така е недопустимо цапането на всичко, де що има с отпадъци от така наречената „човешка” дейност.
ВИЖТЕ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи