Кичка Бодурова започва кариерата си в България, превръща се в звезда в Гърция, а след това пробива и в далечна Америка, където се установява да живее.
Родителите й купуват цигулка на 6-годишна възраст. Тя се влюбва в инструмента и свири цели 7 години. Още в детската градина се явява на конкурс в училище „Христо Ботев“, Бургас, и го печели с песента „Жалба ми падна на сърце“. Дебютира на голямата сцена като ученичка в самодейния състав „Орфей“ в родния си град. От години Кичка се занимава и с реставриране на къщи в САЩ, които обзавежда и ремонтира по свой вкус, след което продава. На 29 ноември звездата на българската естрада ще отпразнува в Щатите поредния си рожден ден.
– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– За мен, за моите близки и за целия свят – здраве и късмет! Аз вярвам силно в едно – да се събуждаме и лягаме с позитивност и тя винаги ще е около нас.
– В личен план как оценявате изминалата година?
– Беше трудна, в смисъл – година на разочарования, интриги, недоразумения, перипетии… Година на преосмисляне. В професионален план тя бе прекрасна. Отново се радвах на срещи с публиката, която много ме обича. Имах концерти в градове, в които не бях ходила отдавна и гледах 3 поколения фенове срещу мен, които след концерта чакаха още час за автограф. Малко съм притеснена с дъщеря ми – трудно ми е да повярвам, че тя вече порасна и поема пътя си. Няма го вече моето малко момиче, но пък тя расте прекрасна и умна. През лятото направи катастрофа, която ме стресна. Бях далеч от рожбата си, но слава Богу, беше малкият дявол.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Да, всъщност те са два. Имах 5000 гости на всеки един от тях и всички пяха заедно: „Хепи бърдей“. Случи се през 2006 г., а след това и 2010 г. в зала 1 на НДК. Беше прекрасно. Иначе подаръците никога не са ме радвали кой знае колко. Аз съм човек на емоциите.
– Какви подаръци си пожелахте все пак тази година?
– Хм, аз мога да имам всичко, което бих си пожелала като вещ. Не съм сноб и живея в един реален за мен свят, без поза и дневен грим. Подарък не бих казала, че искам. Ще си пожелая нещо, което е за доброто на мой близък човек, ще се помоля. И съм сигурна че ще се случи.
– Най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Най-хубавият момент е, когато чух гласа на моето дете, излизайки от мен. Чух едно: „Оооо“. Той беше един такъв хрипав, като моя. Най-лошият момент дойде, когато останах без родители – почувствах се толкова сама. Като че ли бе земята и само аз, само аз, само аз…
– Притеснявате ли се от старостта?
– Не бих казала, че се притеснявам, защото човек, ако не мине през нея, трябва да си отиде млад. Животът има своята красота във всичките си стадии. Важното е да стъпваш здраво на земята и да уважаваш себе си. В смисъл да правиш всичко, което ще ти дава здраве и красота – и вътрешна, и външна.
– Как се виждате в близките 20 години?
– Искам да пътувам много, да видя още много, ще пея, докато публиката ме иска и докато няма нужда да крия лицето си от камерите (смее се – б.а.). Искам да видя дъщеря си щастлива с кариерата, за която мечтае. Надявам се пред дома ми в България да има една прекрасна улица – без кал и течащи води, та да мога да живея и през зимата. Искам и калта в човешките отношения да се измие и хората у нас да станат по-добри, да забравят какво е това завист и злонамереност.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Коментирай първи