“Хуманизмът” към кучетата се превърна в геноцид срещу хората

  Последната трагедия в „Малинова долина“ опря ножа в кокала, така както зверовете оглозгаха до кост стария професор. И досега имаше предостатъчно поводи за масово брожение срещу кучешкия канибализъм, но проблемът вече излезе извън рамките на обичайната мъглява словесност за „екология“, „защита на животните“, „европейски стандарти“ и тем подобни алабализми за източване на пари и баламосване на електората.

Българите най-сетне се стреснаха за собствения си живот и неслучайно абсолютно всички анкети след трагедията край Околовръстното шосе откроиха вот от рекордните 75 процента в полза на евтаназията, тоест ликвидация на четириногите потенциални убийци. С други думи: който иска домашен любимец – да си го гледа вкъщи и да отговаря за него! Останалите не сме длъжни да живеем на косъм от кървава касапница и да четем по очите нагона на дивото…

Озъбена бездържавност или тъмна Индия. Точно това представлява нашето улично битие в момента. Никак не е случайно, че кучешкият кошмар започна да ни преследва веднага след 10 ноември 89-та, когато стартира ударното разграждане на държавността чрез „демокрация“ и „приватизация“. Залисани в разграбването на „общонародната“ собственост и личните си далавери, управляващите оставиха на самотек популацията на четириногите като попътно и безотговорно имитираха пишман европейски „екостандарти“ за сметка на простосмъртните. Необходимо ли е да уточнявам, че както сит на гладен не вярва, така и зверовете от „Малинова долина“ ходят по мръсния центъра и калните квартали, но трудно стигат до затворените комплекси и охраняваните оазиси на елита?

Така постепенно София и много наши градове заприличаха на затънтена азиатска или африканска джунгла. Тоест на това, което разбираме под метафората „тъмна Индия“. В момента наистина няма нито една друга европейска столица, дори Скопие, Тирана или Кишинеу, която да е толкова пещерна и първобитна с глутниците мръсните песове по улиците да  не говорим за блестящите от ред и чистота „неевропейски“ Белград или „тоталитарен“ Минск…

  Кучешкият синдром навежда на още мисли за нашенския разпад. Ние очевидно сме странно подобие на държава, защото кървава „екзотика“ като рецидива в „Малинова долина“ може да се случи само в условията на абсурдна бездържавност. Подобна история по никакъв начин не може да стане в цивилизована или в авторитарна среда.

Какво имам предвид? Българите вече достатъчно пътуват по света и добре знаят, че бездомното куче е драстично изключение в пейзажа оттатък Калотина. Чисто и просто никой няма да го допусне по улиците в развитите общества, където институции, общини и граждански структури отдавна са наредили социалните си приоритети.

В друга стилистика, но със същия резултат касапницата нямаше как да се случи и при Тодор Живков. Точно така – можем да наричаме както си искаме времето преди 10 ноември 89-та, но добра или лоша, тогавашната система въобще нямаше да се замисли кое е по-важно – псевдоекологията или сигурността на гражданите. Неслучайно по-старите поколения и досега живеят с носталгията по чистите и безопасни улици на София и големите градове, които бяха еднакво гостоприемни и денем, и нощем…

На Брюксел хич не му пука…

Веднъж завинаги трябва да се сложи кръст на плитката спекулация за някакви си уж сурови защитни европейски директиви по отношение на бездомните кучета. Към кого ще ги приложи Барозу – към стария професор от „Малинова долина“ или към тригодишното дете, повлечено като къс месо край булевард „Тодор Александров“, на десет минути от институциите на „Дондуков“ 1 и 2? Прах в очите на слепите. Цялата тази мимикрия обслужва перфидната бюрокрация и платената екомафия. Едните бранят периметъра си за схеми ала Батко, а другите помпат пари от глупостта на ближния. Нима не е ясно, че преялите бюджетни чиновници от ЕС са първите, които нарушават собствените си измислени „правила“ и хич не им пука за четириногите в България?

Така че никой няма да се трогне, ако у нас се проведе животоспасяващо екопрочистване. Не с кастрация и халосни стрелички, а с тотална ликвидация на уличните кръволоци.

  Времето за сълзливи екопостановки изтече. Бездомните песове са прекалено много, за да бъдат картотекирани и соанирани. Ако искаха някакво „равновесие“, платените кучкари и маниакалните квартални фанатици трябваше да държат своите любимци под контрол. Сега вече е твърде късно. А това, че тези дни някои си позволиха да сравняват посегателството срещу човека от двуноги и четириноги и да говорят за практиката на Темида доказва, че кретенизмът е стигнал клинични стойности. Ние родната съдебна „курва“ със свалената превръзка на очите отлично си я познаваме! И вече става нетърпимо, ако някой идиот използва нейната поквара като алиби пред геноцида.

– Още един шанс за Бойко.

Сега е моментът премиерът да удари по масата в характерния си безпардонен стил. И да спечели една голяма червена точка от целия електорат. Освен всичко друго съм сигурен, че и Бойко Борисов, и Йорданка Фандъкова, и въобще всички ключови фактори в държавата са петимни за радикално решение на кучешкия проблем. Час по-скоро! Наистина не е сериозно за нас като нация в началото на XXI век и в период на фундаментална криза да се занимаваме с псетата на леля Пенка, които от време на време ръфат жива човешка плът. Така както премиерът се намеси в Мадан, по темата за лекарствата, за яйцата и кокошките и за какво ли не, той е длъжен да даде зелена светлина и за радикално решение на кучешкия въпрос.

Не ни ли е обидно като нация и общество, не се ли срамуваме като европейци, всъщност аборигени, да съжителстваме с кирливите уроди, лежащи между Министерския съвет и Президентството? Преди няколко години посрещнах колеги от Франция, дошли да събират журналистически материал за Стоичков и Бербатов, които ме попитаха за кучетата, сновящи като призраци от ада в историческия център на столицата. Какво трябваше да им кажа? Може би това, че от 10 ноември 89-та насам България е държава със затихващи функции…

Най-големите виновници за цялата тъжна история са тукашните „еколози“. Онези имитатори, които тарикатски си присвоиха ролята на дежурни защитници на природата. Ако имаха дори най-минимална обществена отговорност, те отдавна щяха да помогнат за нормализирането на кучешката популация в разумни граници, А не да скачат на нож срещу всеки опит за регулация в полза на хората, като използват за параван може би искрената любов към животните на битово равнище. Интересно какво биха отговорили очи в очи с потърпевшите и какво биха направили, ако утре тръгне гражданско опълчение срещу глутниците?

Тук е моментът отново да спомена и за престъпното бездействие на държавните органи. От „нежни играчи“ като “царя“ и Станишев нищо не можеше да се очаква, но дано Бойко Борисов се вслуша  в здравия разум. Той е кучкар и затова най-добре знае за какво става дума – не може „хуманизмът“ към животните да произвежда геноцид срещу хората!

У нас нищо не е наред, за да решим въпроса академично, според правилата на божието “милосърдие“, нито министерства, нито агенции нито някакви, немалки, пари по екопрограми от Европа и потъват в разни пирамиди като прословутото столично, криминално, “Екоравновесие”, размахващо норматива от 14 градуса топло в клетките?!

После легендарното екоминистерство, рекордьор по усвоени от чиновниците евросубсидии за виртуални проекти. По-нататък кметовете не смеят да дадат газ срещу псетата, за да не станат прицел на платените кресльовци с мазните коси. И така се затваря омагьосаният кръг, в който човешката кръв струва по-евтино от кучешкия бяс.

Ако искам домашен любимец, ще си го гледам на вилата. За мое удоволствие, а не като заплаха за ближния И по никакъв начин няма да го натрапвам на околните. Абсурдна е дори сегашната градска менажерия в панелки, стари и нови блокове. Не ни ли смущават лайната, върху които стъпваме всеки божи ден? Хора ли сме или животни на два крака, въргалящи се в мръсотията?

Ето тези абсурди възпроизвеждат носталгията по социализма с всичките му безумия, но и с неговия подреден, спокоен бит. Ако цената на „демокрацията“ е лошото качество на живота, на кого в притрябвала тази имитация в полза на малцина?

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: