Актьорът Юрий Ангелов е любимият ученик на незабравимия Апостол Карамитев. Изиграл е 20 роли в киното и 2 пъти повече в театъра. Първия си голям успех постига с превъплъщението си като Кирчо Жабата във филма „Обличането на Венера“.
Днес е един от 23-имата официално регистрирани жители на малкото странджанско село Фазаново край Бургас. В момента играе руския мафиот Распутин в сериала „Седем часа разлика“.
– Къде се намирате в момента, господин Ангелов?
– На казиното срещу залива на Бургас. Морето е прекрасно, виждат се Поморие и Черноморец. Избрах това място да си говорим, понеже наблизо е бюстът на Апостол Карамитев. Той е от черен мрамор, има едни големи очи и всеки ден минавам край него.
– Какво бихте искали да кажете задочно на Апостол Карамитев?
– Не мисля, че той е мъртъв, защото винаги съм го усещал до мен. Той е моят учител, който замести майка ми и баща ми. С негова помощ се родих за втори път. Това го знам пак от него, че човек веднъж се ражда физически. Тогава не си избира родителите, аморфен е, няма воля. Но се ражда и втори път, когато сам си е акушер. Но това не винаги се случва. Ние съществуваме като полуфабрикати – я се родим втори път, я не. Апостол Карамитев ме формира и благодарение на него съм актьор. Когато ме приемаха във ВИТИЗ, той казал на професор Кръстьо Мирски: „Това момче, което прилича на Джани Моранди, искам да го взема в моя клас“. А Мирски попитал: „А кой е този Джани Моранди?“.
– Как реши момчето от Тотлебен да става актьор?
– Мама ме програмира. Тя беше учителка по български език и искаше абсолютно всичките й ученици да станат писатели, артисти и хора на изкуството. Мама ме заведе в София за ръката на 17 години, за да кандидатствам във ВИТИЗ.
Бях още дете, но страшно си вярвах. Бях научил най-кървавият монолог на макбет. После попаднах в един клас с Велко Кънев и Богдан Глишев. Апостол ни учеше, че актьорът трябва да дава тон за песен, да води публиката, да има свещено отношение към сцената, към пиесите, в които участва. Така ми влезе в кръвта, че не мога да изляза от тази програмираност.
– Изпитвате ли такова отношение и към други актьори, които не са между живите?
– Не правя разлика между живи и мъртви. Право да ви кажа, мъртвите ми изглеждат по-живи и доста по-достойни в целия този хаос, в който сме заобиколени от незнание и неразбиране. Цивилизацията не е допринесла кой знае колко много нито за разбирателство, нито за проумяването, че сме единствени. Говоря за цивилизацията в България. Често си спомням за Велко, защото сме живели в студентските общежития в една малка стаичка, легло до легло. След това бяхме разпределени в Сливенския театър. Снимали сме заедно, преди да почине, идваше при мен на село, ловеше риба.
– Лесно ли се навихте да играете в „Седем часа разлика“?
– Когато режисьорът на филма Маги Халваджиян и сценаристът Любо Ди-лов ме повикаха в София и ми връчиха сценария – една голяма тухла, се па-никьосах. Взех сценария и си тръгнах за Бургас. Запознах се със сюжета край морето, тъй като то ме зарежда и спасява.
На втората среща категорично отказах ролята. Обясних им, че го правя не от свои егоистични мотиви. Трябваше да говоря на два езика, единия от които съм забравил, а другия не го знам. Сега вече мисля за себе си, как да се върна към моя свят. Защото с това постоянно едногодишно усилие така се зомбирах, че сега съм повече Распутин, отколкото Юрий.
– Липсва ли ви Распутин?
– Казаха ни, че няма да снимаме четвърти сезон, и сега ми липсва, защото го чувствам близък. Стана нещо, което не мога точно да изразя с думи. Те понякога са безпомощни. Задейства ми този руски потенциал. Завършил съм руска гимназия, на 17 години в лозето на баща ми в Плевен четях „Идиот“ на Достоевски и „Братя Карамазови“. Това е такава дълбока хипноза. Сега така ме завладя отново, че имам чувството, че съм руснак. А всъщност нямам нищо руско.
– Имате ли нещо общо с характера на този жесток човек?
– Имам. Аз съм зъл и отмъстителен. Всъщност тези черти не са толкова лоши. В това време, в което живеем, май трябва да бъдем по-жестоки, а? Като няма правосъдие, какво друго ни остава. Мисля, че трябва да бъдем даже садистични.
– Какво е отношението ви към парите?
– Дървото трябва да дава плодове, ако не е трънлив храст. А сега като че ли мечтата ни е само да искаме, да вземаме. Отвращават ме афишите на колегите, които идват от София, за да печелят пари тук. А промени се и иска да гледа само популярни софийски артисти. Заглавията са: „Пълна свинщина“, „Лудница“, „Жена ми е луда“. Ужасно! Ако пък видите как са снимани тия афиши за печелене на пари. Те просто всичките са като шебеци. Даже маймуната изглежда много по-хубаво. Аз обичам да гледам по „Дискавъри“ маймуните. Обаче ние сме по-грозни от тях. С това продаване на театъра за пари всички девалвираме, приличаме на изроди. Горките хора, които ходят на театър. Много ми е жал за тях. Земеделският министър ми каза, че за тези 20 години преход в детските ясли сме хранили децата си с възможно най-лошата храна. Тези деца вече са в размножителен период. Лекари казват, че 70 процента от момченцата са импотентни. От това незнание какво да правим сме дегенерирали цялата си нация. Това си е направо ядрен взрив. От духовните престъпления няма спасение.
– Случват се и хубави неща. Бразилският президент Дилма Русеф идва да ви гледа в Габрово. Какво си казахте с нея?
– Не съм се стремял към достъп. Беше ми по-интересно да гледам отстрани. Аз съм самоотстранил се от ситуациите човек. Нали знаете, че съм живял в Coфия, играл съм в Народния театър, но съм единственият, който доброволно е напуснал.
– Какви бяха причините да се оттеглите от света?
– В Библията пише: „Немощни са думите. Човек не може с думи всичко да изкаже“. Аз бях на много добри позиции в Народния театър, репетирахме със Сашо Морфов, когото много харесвам. Даде ми да играя в „Бурята“ главна роля. 10 години пътувах до София и я играх. Беше ме разпределил в „На дъното“ и малко ми се обиди, защото тръгнах към Бургас. Никой не знаеше, че съм се за това тръгване. Питат ме защо. Ами просто надух платната. Нали знаете, когато вятърът издуе белите платна на кораба, той полита напред.
Тогава ме обявиха за луд, а аз казах: „Да, луд съм, ама много луд, и ме оставете на мира да си пребивавам в моята лудост. Нито съм луд, нито съм отшелник. Направих крачка в неизвестното, рискувах всичко и не съжалявам. В София трасето само от Народния театър до „Младост“ 3 през Орлов мост е доста грозно, ако не минава човек през гората. Но и гората там не е утеха. В Бургас имам апартамент на сто метра от плажа и парка.
– Има ли жена до вас?
– Да. Живея доста добре. Направил съм своя съзнателен избор в живота. Това е по-важен избор, отколкото да си избереш жена, което е много рисково. Някои пет пъти се жениха, а аз си избрах място за живеене и жената дойде сама.
– Коя е тя?
– Приятелката ми, аз бракове не сключвам, Тя беше гримьорка в театъра, иначе по професия е химик лаборант. Сега е помощник-режисьор. Казва се Поли Лимперова. Има земя в Турция. Бабите и дядовците й са тракийски бежанци и сега обсъждат дали турците ще й дадат репарации. 17 години сме заедно. Много бързо минаха тези години.
– Ако чукнете в интернет „Юрий Ангелов бие жена си“, ще ви излязат десетки статии. Каква беше тази история?
– Дадох интервю изповед за елитно женско списание. Знам, че го четат доста богати жени. Приех журналистите в къщата ми в Лафазаново, където тази есен почина майка ми.
Казах, че правя изповед за женското начало, и говорих много откровено и искрено. Те после ме перифразираха и раздуха случката. Не съм пребивал жена си. В статията тя е написана и с друго име. И въобще стана едно голямо мазало. Никак не е хубаво да се дават интервюта, защото допринасят за всеобщия хаос. С предишната ми жена, чехкинята, съм приключил. Но твърде добре съществувам сега в съвсем други измерения. Грях нямам.
– Какво играете сега?
– В бургаския театър „Адриана Будевска“ снощи играх Златил в „Боряна“ на Йовков. Има много народна музика, обръщане към корените ни. През ноември навършвам години за пенсия. Понеже земеделският министър ми подари кобила, което е небесен подарък, минах към земеделието и съм представител на Министерството на земеделието в Стралджа.
– Сам ли си гледате кобилката?
– Сега нямам време, защото още се напъвам театрално и отсъствам от село. Гледа я божи служител в Приморско. Знам, че е в добри ръце, понеже е много расова. Знаете ли какъв паспорт има – по-голям от моя. С двестагодишно потекло. Има руса грива и е много красива. Казва се Со-рента и си дойде от завода с това име. Тя ухапа прочутия режисьор Бойко Богданов по ухото. Има снимка. Той е с гръб и тя си е показала зъбите и му е гризнала ухото. Аз помислих, че ще му го откъсне, защото конете имат много силна захапка, но тя, понеже е много расова и гальовна, въобще не го нарани. Той много ми благодари за това преживяване.
– След като се пенсионирате, на село ли ще останете?
– Първо трябва да остана жив, нали? А това не е в мои ръце.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи