Накъде е Драгалевският манастир? Абе, и аз се чудя дали не съм объркал пътя в тая тъмница“, провиква се млад мъж през отворения прозорец на възстаричък „Мерцедес“. Спира ни на пътя, водещ към гората край столичния квартал. Вече минава 19 часа, нищо не се вижда. Единственото осветление идва от фаровете на неговия и на нашия автомобил.
Едва когато се срещаме горе в гората, го разпознаваме. Стефан Вълдобрев. И той, и екипът ни се забавя с лутане в гората, но все пак не закъсняваме. Точно навреме сме за поредния снимачен ден на филма „Съдилището“. Вълдобрев е тук като композитор на музиката към лентата, а ние – единствените репортери, допуснати на снимачната площадка на най-новия български филм.
„Ей сега ще светнат и другите прожектори и ще се виждаме по-добре“, казва човек от екипа. С тъмнината се свиква, но не и със студа. Температурите сигурно вече са паднали под нулата. Никой обаче не се оплаква. Свикнали са с лошото време. Особено Асен Блатечки, който е един от главните герои във филма на Стефан Командарев.
„На снимките край язовир „Искър“ две нощи влизах и излизах от водата. Под дрехите имах неопрен, обаче ако някой си мисли, че пази, греши. Не, не пази нито от студ, нито от вода.
Целият бях мокър. Доста време прекарах във водата. Пука се една лодка, човекът пада от нея, аз скачах да го спасявам. Не успявам и след това избутвам лодката… и така две нощи. А и валеше дъжд. Поливаха ни с два маркуча“, разказва с усмивка актьорът, докато чакаме екипа да се подготви за нощни снимки на следващата сцена от филма.
В лентата Блатечки играе Митьо, работник в мандрата на малко село, разположено край българо-турско-гръцката граница. Затова, преди да го „хвърлят“ в язовир „Искър“, екипът на „Съдилището“ го завел в село Ягодина. То се намира в Западните Родопи, край Смолян. В това китно селце животът на Митьо, т.е. на Асен Блатечки, не е спокоен и монотонен, както изглежда на пръв поглед. Той крие голяма тайна. „Тя е свързана с много неприятно събитие, което се е случило с него и което променя целия му живот. С две думи – играя „счупен“ човек“, обяснява звездата от сериала „Стъклен дом“.
Неприятното събитие се е случило с Митьо на скалата „Съдилището“ край селото. Във филма „в ролята“ на скалата е рампата „Орлово око“, която е част от връх Св. Илия близо до Ягодина. Тук работникът в местната мандра бил принуден да извърши неща, за които не успява да си прости до края на живота си. След години обаче на същото място Митьо получава разплата. Толкова разкриват от екипа. В строга тайна се пази целият сюжет на филма. За него казват само, че е драматична история по действителен случай за прехвърлянето на емигранти през границата.
Затова и тази вечер сме в гората. Гранична полиция ще гони Блатечки, Васил Василев – Зуека и още няколко техни колеги. Освен тях в лентата участват и Ованес Торосян, Параскева Джукелова и сръбският актьор Мики Манойловия, нашумял във филмите на Кустурица. „Мики също беше на скалата край Ягодина, но сега го няма, защото се оправя от аерофобията си“, шегува се Зуека. Той е свикнал не само с височините, но и със студа. И все пак тази вечер е решил да се облече топло – с две дебели шушлякови якета.
„Сюжетът ме грабна веднага и много исках ролята“, продължава Блатечки. Образът, който играе, определя като сложен, дълбок и истински.
По-различен е от всички, в които досега се е превъплъщавал. Блатечки е толкова отдаден на ролята си, че отказал специалисти Да го сменят за изпълнението на сложните каскади във филма. Част от тях били край връх Св. Илия.
„Висях от скала над пропаст, дълбока 700 метра, но не ме беше страх. Каскадьорите се шегуваха, че такива като мен са най-опасни. Тези, които не се страхуват, се пребиват най-много“, хили се Блатечки.
Не се противи да бъде заместен от каскадьор, когато знае, че самият той няма да се справи със сцената. В случая обаче, бил сигурен в успеха си. А и за филма било важно сам да изпълни каскадите. „Ако е каскадьор, трябва да го снимат само в гръб. Да не се вижда лицето му, нали се сещаш?! А и хората не са глупави. Знаят, че в повечето такива сцени са каскадьори. Ако видят, че актьорът сам си прави нещата, някак си му вярват повече“, допълва Блатечки.
Бързаме да го питаме дали той е вярващ, защото на врата му виси червено кръстче. Може пък да е част от сценичната му визия. Усмихва се и казва, че си е негово. Подарък му е. Кръстчето и верижката са плетени. Били изработени в някакъв скален манастир.
„Не съм вярващ. Нося го, защото ми харесва. А и червеното е любимият ми цвят“, споделя Блатечки и пак се връща на каскадите. Във филма „Съдилището“ освен в ледените води на язовир „Искър“ и висящ от скала, ще го видим и да лети по остри завои с камион превозващ мляко. Няма как, нали героят му Митьо работи в мандрата. Возилото не можело да върви много бързо. Притесненията на екипа обаче били свързани по-скоро с факта, че с камиона Блатечки трябвало да преодолее един доста опасен планински участък.
„Там с кола се минава трудно, така че си представи. Като ми го дадоха тоя камион, даже се изненадах, че може да взима такива завои“, пак се засмива Блатечки, а Стефан Вълдобрев допълва, че всъщност той е изпълнявал каскадите. Поканили го не само за музиката, но и да замества Асен в екстремните екшън сцени. „А и с Асен доста си приличаме“, със сериозен тон обяснява Вълдобрев. Всъщност, това е шега. Неговото участие във филма се изчерпва с композирането на музиката. Е, влиза и веднъж в кадър.
„Съдилището“ започва с негов концерт. Героите на Ина Николова и Ованес Торосян отиват на участие на Вълдобрев в заведение в Студентски град, за да чуят новия му хит „Сняг над Сахара“. Изявата на певеца не е специално за филма, а е част от националното му турне. Като композитор на музиката в лентата му се наложило също да усети тръпката на снимките при екстремни метеорологични условия. „Това не ме плаши. В „Стъклена река“ се хвърлях 8 часа под едни водопади да спасявам Наталия Донева. Водата беше 4 градуса. Бях със специален костюм естествено, но не ми бяха казали, че имам и такива обувки. Затова си се хвърлях с моите“, разказва Вълдобрев. За разлика от останалите от екипа, той е облечен доста леко. Всички, освен него, са с дебели, зимни дрехи. Разтоварват техника от паркираните фургони и опъват кабели между дърветата. Други пък разполагат прожектори. Трети са се сгушили под шалове и шапки, пристъпват от крак на крак, за да се стоплят, и разговарят оживено.
Трябва да приключваме – Вълдобрев си има работа, а и Асен Блатечки се подготвя за гонка в гората с гранична полиция
Зуека също е напрегнат. Не си тръгваме обаче, без да разберем защо има толкова чужденци на снимачната площадка.
„Тук има хора от четири държави – българи, немци, македонци и хървати. Защото филмът е копродукция между тези държави. Като приключим снимките тук, заминаваме за Ивайловград, а след това за Германия. Там ще сме 5 дни. Завършваме филма през декември. Стискайте ни палци“, казва режисьорът Стефан Командарев. Запътва се към снимачната площадка и само след секунди се изгубва в тъмнината.
Малко по-късно се чува глас: „Камера! Работи!“.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи