Къщата в която са живели Георги Димитров и Петър Дънов се руши

Къщата, която са делили Георги Димитров и Петър Дънов, е пред рухване. Старата сграда в най-скоро време ще се сгромоляса, забравена от всички. Покривът на едноетажната постройка едва издържа под напора на изпотрошените клони, паднали от дърветата в двора, фасадата пък е набраздена от дълбоки пукнатини.

Преди време къщата е била боядисвана. Има крещяща нужда от основен ремонт, който обаче едва ли скоро ще бъде направен. За сметка на това Политехническият музей е основно ремонтиран с европейски пари. Финансирането е осигурено по програма „Регионално развитие”.

Като изключим прашния и нечетлив грозен барелеф от страната на бул. „Опълченска“, няма нищо, което да напомня, че тук са живели Вожда и Учителя на българския народ и един от най-големите ни лечители. През замазаните прозорци, висящи на изкривената дървена дограма,се виждат натрупани вехтории. Те са от Политехническия музей, който е в непрестанен ремонт. За да не пречат, са ги струпали в дома на комунистическия деец и основателя на „Бялото братство“.

Музеят,. посещаван редовно от ученически групи, изпъква на фона на малката къщурка в двора. Официалното откриване на обновената с европейски пари сграда вероятно ще бъде на 13 май. Тогава е 55-годиш-нината на музея. Дали къщата, в която са съжителствали Вожда и Учителя, ще издържи дотогава, съдбата ще реши. Рухването й обаче изглежда неизбежно. Няма да я спасят смирението и възхищението на немските социалисти, които прииждат да видят дома на идола си и да се снимат вдясно от паянтовата ограда.

Срутването няма да предотвратят и десетките дъновисти, които идват да се молят от лявата страна на оградата, където под наем е живеел техният Учител. Едва ли ще помогне и силата на вярата, която се усеща три-четири пъти в седмицата. Приблизително толкова са проповедите, които се изнасят в салона на музея. Две мощни евангелски църкви привличат вярващи до самия праг на Георги Димитров – „Блага вест“ и „Мисия“.

„За коя църква сте? Аз съм за „Блага вест“. Днес има празник. Благовещение е“, отваря дума възрастна жена на входа на Политехническия музей. Сваля слънчевите си очила и предлага да ни помогне.

Пътят към входа минава през наскоро сменени плочки и зелен двор. В него, точно до лятната къща на семейството на Вожда, е статуята на майка му – баба Парашкева.

  Навремето кварталът носел името „Ючбунар“. Едноетажната постройка е разделена на две в двора с дървена ограда, има и два входа откъм бул. „Опълченска“. Вероятно затова им казват къщи-близнаци. Такива да бъдат са решили в първите години след Освобождението баба Парашкева и сестра й Гина.

До 1923 година тук е живеел Георги Димитров заедно със семейството си. Казват, че в другата половина на постройката при Гина и Петко Гумнерови наемателят Петър Дънов се нанесъл малко след края на Първата световна война. По онова време пред „Опълченска“ 66 ежедневно се тълпели хора. На левия вход – за комунистическия деец Георги Димитров, а на десния – за основоположника на „Бяло братство“. Съжителствали в мир и разбирателство, въпреки различните си политически възгледи. Баба Парашкева била протестантка или евангелистка – данните са различни. Познавали са я като силно вярваща жена, която често ходела на църква. Мечтаела да види едно от осемте си деца – Георги Димитров, пастор, но комунизмът го насочил по друг път. В някои писания се споменава, че Гина и Петко Гумнерови също имали убеждения. Не били безразлични към учението на наемателя си Петър Дънов.

„Помагали са си.

Дънов е крил Георги Димитров когато фашистите са го подпукали. Вождът пък го е закрилял, като дошъл на власт и комунистите вдигнали мерника на лечителите и врачките“, споменават в музея, преди да ни посочат салона. Дънов е спасявал и сестрата на Димитров – Елена. При полицейска блокада на квартала след атентата на „Св. Неделя“ през 1925 г. момичето се качило на тавана и лазило до отвора в стаята му. Без да се двоуми. Учителя й помогнал. Преоблякъл я в бяло и наредил на своя ученичка да я изведе като „тяхна сестра“.

Днес на това място има църква. В салона вече тече проповедта на пастора на „Блага вест“. Насядали са около 400 души. Младежите преобладават. Всички стоят мирно, не си говорят

Вперили са погледи към сцената, където на микрофона пасторът говори. Ще му трябват два часа – доста време за размисъл.

„Хората, на които им е обещано, че Раят е на земята, че винаги ще са глава и никога опашка, че тъпчат Сатаната с нозете си, с новите си обувки, струващи по 5-6 000 долара… Няма да стане така, защото това не е картината, която Бог е рисувал. Просперитет означава да имаш две коли, да имаш най-малкото мерцедес, може да е на 20 години, но да е мерцедес“, иронизира пасторът от „Блага вест“ материалистите.

  Словата му предизвикват масово одобрение. Той оставя листовете, на които е набелязал опорните точки за проповедта си, и споделя: „Има една интересна мисъл: „Има хора, които са толкова бедни, че нямат нищо друго освен пари.“ Богатството не е пари. Твоето семейство, децата са твоето богатството“. Амин, възкликват в хор 400-те последователи на „Блага вест“.

Млада жена пред нас се клати енергично напред-назад. Затворила е очи и е скръстила ръце пред себе си. Да те побият тръпки, толкова е странно. Минал е един час, остава още малко до края на проповедта. Изморени и отегчени няма. Всички слушат внимателно, някои с Библия в ръце. От дебелите книги стърчат цветни листчета. Отбелязали са важните неща.

„Идват много немци. Питат къде е домът на Георги Димитров. Искат да се снимат пред него. Идват и много дъновисти. Лепят се за стените от страната, където е живял Петър Дънов. Как?! Така, лепят се. Буквално. Събират енергия ли, какво ли, не знам“, разказват в музея преди проповедта на „Блага вест“. Още една тема за размисъл до края на пасторската реч, който не личи да наближава.

Георги Димитров и Петър Дънов са оставили ярка следа не само в историята, но и в сърцата на своите привърженици.

Десетки се стичат на „Опълченска“ 66, за да им отдадат почест. Някои искали да възстановят и къщата. Гърци, живели в България, изявили желание да съберат пари и да направят ремонт. Тежко им било да гледат как рухва домът на Вожда. Същата идея имали и дъновистите, които още се тълпят от другата страна на паянтовата постройка. И те искали да направят ремонт на къщата, в която Учителя е организирал беседи. Всички засега се провалят.

Според някои причината е в организацията и съгласуването със собствениците. Разпространената версия гласи, че става въпрос за БСП. Партията била стопанин на сградата. Има и друга – от „Позитано“ 20 можели да се разпореждат само частта от къщата, обитавана от Георги Димитров. Другата, в която е проповядвал Учителя, била притежание на „Бяло братство“.

  „По времето, когато Стефан Данаилов беше културен министър, доведе една шуменска бригада. Оправиха малко фасадата, боядисаха. Пукнатините избиха скоро след козметичния ремонт. Дюшемето ще се срути всеки момент, за покрива да не говорим. Сами виждате какво е положението“, въздъхват в двора редовни посетители, които незнайно защо не влизат на сбирката на „Блага вест“.

Краят на лекцията наближава. Пасторът вече се ориентира към приключване. Има да каже още една-две думи: „Отвори очите си, за да видиш, кое наистина е скъпо. Дръж се за Исус Христос! Не го пускай, докато не те благослови! Той е твоята сила! Амин!“. Следва неочаквана молитва, темата малко се различава от тази, на която е посветена проповедта: „Молете се за тези, за които излезе информация, че са били сътрудници на Държавна сигурност. Някои от тях не са, други обаче са участвали. Молете се за всеки един. Да простим на тези, които са, и Бог да промени живота им. Да прегърнем тези хора и да им’ простим“.

След хоровото „Амин“ 400-те присъстващи отварят очи и поглеждат към сцената. Три девойки извиват глас, цялата зала им приглася. Следят субтитрите, прожектирани на екрана отпред. Разсейват се, когато до тях стига черно чувалче.

Всеки пуска дарение. Някои доказват щедростта си. Вярваща на около 40 години вади пачка с двулевки и ги пъха вътре.

Бързаме да излезем, преди чувалчето да е стигнало до нас. На входа се сблъскваме с лидера на СДС Мартин Димитров. Дошъл е със семейството си на службата.

Религиозните занимания в къщата на Дънов и Георги Димитров обаче не свършват със службата на „Блага вест“. Оказва се, че точно в 18,00 часа започва проповедта на друга църква – „Мисия“. Пак сме тук, за да чуем словата на още един пастор. И друга причина има – очакваме да видим Миро от дует „Каризма“ и актьора Влади Въргапа. Казват, че идват редовно на проповедите на „Мисия“. Уж били стриктни, но днес ги няма.

Нередовен се оказва и друг запален поклонник – музикантът Петър Гюзелев. Натъкваме се на Ангел и Мойсей, познати от „X Factor“. Ангел е син на пастора на „Мисия“. И на тази проповед се приемат „дарения и десятъци“. Така пише на кутия, облицована с шарена хартия.

Тръгваме си, когато девойка на около 20 излиза и споделя с всички, че Бог й говорил. Всяка нощ го чувала ясно. Не знаела защо, но й говорил.

Какво ли биха казали Георги Димитров и Петър Дънов?!

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: