Било лято. Точно преди да падне режимът на Тато. Обичайно, както всяка сутрин, банда загорели от слънцето хлапета надигали такава страхотна врява, че дежурните вдовици от първите етажи на бл. 4 в монтанския квартал „Плиска“ размахвали заплашително точилките си за месене на баници.
Децата с прашни крачета и олющени колена, се набивали като трьн в очите на злобните тетки, понеже упорито саботирали изпълнението на домакинските им задължения, включващи тупането на чипровските им килими. Оръдието на труда- желязната конструкция под буквата П, която по онова време се монтираше задължително пред почти всяка панелка, за да поддържат другарките чисти домовете си, било превърнато във футболна врата.
Пред нея да забива голове се упражнявал малкият Стилиян Петров.
Картина, подобна на тази, бил и денят, в който погледът на треньора в детско-юношеската школа на „Септемврийска слава“ (старото име на Монтана” ба.) Цанко Първанов се фокусирал върху русолявия Стилиян, тогава третокласник, само 9-годишен.
„Този ден още ми е пред очите. На път към стадиона минавах през квартала и ги видях – събрали се пред тупалника за килими и лупат ли, лупат с топката“, разказва Първанов, който всички в Монтана знаят като бат’ Цане.
Впечатлен от мощния удар на третокласника Стилиян, Първанов го подканил да дойде с майка си и баща си на стадиона, за да го запишат на футбол. Бъдещият футболист на “Монтана„, ЦСКА, „Селтик“, „Астън Вила“ и националния отбор втора покана не чакал.
Още на следващия ден махленският детски отбор предвождай от Стилиян, се строил пред стадион „Огоста” – всичките мераклии футболисти да стават.
Пък и късметлии се оказали. Случили точно момент, е който в клуба пристигнали нови бутонки за мъжкия тим. Е, не били нито „Адидас“, нито „Найк“, а евтинджоци „Пума“, съшити на две на три в Пакистан. През 80-те години обаче си били истински лукс.
„Раздадохме от бутонките на мъжете, а с малките номера намазаха Стилиянчо и приятелчетата му припомня си още бат’ Цане. Хубаво, ама предполагал ли е някой преди 20 и кусур години, че дребният син на бившия футболист на „Монтана” Альоша Петров го очаквало такова звездно бъдеще?! „Никой). Затова и първите бутонки, с които започна да тича на стадиона, отидоха в контейнера за боклук“, отговаря Първанов, който от години е пенсионер.
Самият Стилиян обаче още тогава си имал едно наум да стане голяма звезда.
По онова време Стоичков бил на своя Олимп. Но не него мечтаел да изкачи малкият футболист. Защото бил поставил пред себе си друг, по-висок връх. „Казваше, че ще стане по-добър футболист от Камата“, спомнят си връстници на Петров от Монтана. Веднъж на един тренировъчен мач Стилиян спечелил за целия отбор каса лимонада. „Като видя, че нашият тим тръгна да губи залога, ядоса се, застана на вратата и не пусна нито един гол. След мача падна голямо лимонадено парти продължават другарите на Петров.
Рекордьорът по участия в националния отбор (102 мача) е пътувал за първия си двубой с екипа на „Монтана“ до съседно село с градския транспорт. Тогава треньор на отбора бил Александър Гигов. Той не планирал да пуска Стилиянчо в мача, че игрището си било тамън селско – неподкосено, тревата с буреняци, до прасците на играчите стигала.
„Стенли беше не само най-малкият в отбора, но и най-дребният. Гигов не искаше да го пусна, хем да не се спъва из тревата, хем да не го застигнат балтиите на селските футболисти. Той обаче не спря да нервничи на скамейката, докато не влезе на игрището“, казват още футболисти, играли рамо до рамо със Стилиян.
Днес острата левкемия, покосила Петров, обедини съгражданите от родния му град, но в началото на кариерата му не били малко тези, които от завист гледали да му подлеят вода. Дори и да го контузят умишлено.
Когато треньори на Стенли в „Монтана“ били Боян Гергов и Емил Цанински, те едва отървавали младока от бутонките на по-старите кучета в отбора. „Завиждаха, че някакъв голобрад хлапак, който демонстрира отгоре на всичко и характер, идва и е напът да им изяде хляба. Ние налагахме Стилиян, а някои, за да го разкарат от пътя си, на тренировка нарочно му влизаха по-грубо, за да го контузят. Нарочили го бяха за връзкар, заради баща му… Но беше в отбора не заради Альоша, а заради своите футболни качества. Които след това успя да докаже пред света“, казват днес Цанински и Гергов.
Само 18-ro-дишен Стенли поел към големия футбол. Георги Василев – Гочето го взел в ЦСКА, като за правата му „Монтана“ трябвало да получи 30 хиляди евро. А когато „армейците“ го продали на „Селтик“ срещу 3,4 милиона евро през 1999 г., в родния му тим се гласяли да се облажат блажно от трансфера.
Изчислили, че им се полагат към 800 хил. долара. По онова време президент на клуба бил Жельо Желев. След продължителни препирни с ЦСКА той подписал анекс, че „Монтана“ е съгласна и на по-малка сума. И тя обаче не влязла в клуба, а потънала в нечии банкови сметки.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Със Стенли сме трети братовчеди по бащина линия(баща му е втори братовчед на нашите майка и тетка,а баба му(майка на баща му),на която впрочем той е кръстен, е първа братовчедка на нашият дядо),но най-вероятно той не знае за това.И сме доста братя,сестри,братовчеди все от северозападналият край.Така че ако се налага мисля,че няма някой от роднините да откаже да помогне,ако се установи съвместимост между донор и реципиент.