На Малдивите времето тече по различен начин. Всъщност там то спира изцяло, защото в Рая няма часовници. Белите плажове, кораловите рифове и кристално чистите прозрачни води създават усещане за безтегловност. Тук разбираш, че изразът „заслепяваща красота“ не е метафора, а реалност.
Небето над островите има онзи специфичен син цвят, който те кара да повярваш в приказките. Шарени птици спокойно се носят из въздуха или рязко пикират надолу, за да си хванат обяда направо от водата. След като слънцето се разлее в океана като счупено яйце, на лов излизат плодовите прилепи. Малките хвърчащи мишки прелитат толкова ниско, че можеш да чуеш звука от кожените им криле. Те се хранят само с кокосови орехи и са безобидни като детска усмивка.
И докато въздушното пространство е доминирано от търсачите на кокоси, плажовете се превземат от стотици хиляди раци. Осмокраките изпълзяват от дупките си в търсене на храна. Те са нощни животни и не понасят светлина. Затова местните препоръчват на туристите, които решат да допият коктейлите си на брега, да носят фенери. За разлика от прилепите и раците, гущерите се разхождат денонощно навсякъде. Това са изключително красиви, безвредни и елегантни животни. Те са нещо като островен патрул, който обикаля и изяжда всички досадни и неприятни насекоми.
Всъщност на Малдивите всичко протича в забавен каданс. Особено под водата. Когато се гмурнеш на дъното покрай 
кораловите рифове, единственото желание, което изпитваш, е да си поръчаш хриле за Коледа. В момента, в който се потопиш, те обграждат пасажи с разноцветни екзотични риби. По-едрите и самотни екземпляри направо почукват с уста по маската ти, като внимателно те оглеждат с едно око. Баракуди отварят зъбатата си паст, за да те изгонят от ловните си територии. Октоподи любопитно протягат пипалата си, за да проверят дали не ставаш за ядене. Отегчени костенурки те побутват с перка, защото си застанал на пътя им. Тук даже и акулите са мързеливи. Или честно казано – добре нахранени. Те лежерно преминават близо до теб, без да ти обърнат каквото и да било внимание. След като преглътнеш първосигналната си паника, направо се чувстваш обиден от пренебрежението им. И ти се иска да се оплачеш на Спилбърг.
Малдивите са чист и недокоснат от истерията на съвременната цивилизация свят. Те са място, което те просълзява със съвършенството си. Място, където дори и най-големите проблеми ти се струват нищожни. Място, където искаш да изпуснеш последния си дъх. Място, родило бляна, наречен Нирвана.
Най-ниската държава
Най-високата точка на Малдивите е 3 метра, което ги прави най-ниската държава на земята. Тя се състои от 1192 миниатюрни астрова, групирани в 26 атола, разположени сред необятната шир на Индийския океан. Според специалистите 
някои от островите ще потънат с покачването на морското равнище, което ги превръща в едно от най-застрашените места на планетата. Ще бъде наистина жалко, ако това невероятно творение на природата се превърне в част от класическата поема на Джон Милтън “Изгубеният рай”.
Вземети си кремък
Малдивите нямат електроцентрали. Токът се произвежда на място от генератор, активиран от течаща или дъждовна вода. Храната е семпла, но невероятно вкусна – морски дарове, местни подправки и кокос. Тук няма дискотеки, шумни барове и бурен нощен живот. Няма и огромни, помпозни хотели. Има само бунгала, заредени с всичко необходимо. Въпреки това не е лошо да си набавите кремък и прахан за плажния огън. Или кутийка кибрит.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи