Татяна Дончева е политик от БСП. Тя е известен юрист. Участва в 38-ото, 39-ото и 40-ото Народно събрание. През 2005 г. като кандидат за кмет на София тя остава втора след Бойко Борисов. На 21 април 2011 г. тя представи Движение 21, което има за цел да обедини активните граждани, които споделят ценностите свобода, справедливост и солидарност. Изказванията и коментарите на Татяна Дончева винаги предизвикват публичен интерес и обществени дебати.
– Госпожо Дончева, след избора на двамата нови членове на Конституционния съд Анастас Анастасов и Венета Марковска от Еврокомисията казаха, че може да има нов извънреден мониторингов доклад преди редовния догодина. Коя от кандидатурите според вас е по-неприемлива?
– Изборът на представители на парламента във Висшия съдебен съвет и в Конституционния съд са важни въпроси и белег за отношението на т.нар. политическа класа към съдебната система. Моето разбиране е, че няма как да се оправят нещата, ако не бъдат поверени ключовите позиции в държавата на хора с възможности и капацитет. Освен виждания и за проблемите и за решенията, те трябва да имат чувство за мисия и малко готовност за риск. Съответно и нещата в съдебната система не могат да тръгнат, ако на важните позиции не застанат хора, които са авторитетни и сериозни, с влияние в гилдията, в хубавия смисъл на думата, с влияние като пример, като професионална подготовка и отдаденост, като ниво. За съжаление от началото на демократичните промени се наблюдава регрес и не просто опит да се подчини съдебната система на групи политици и лобита, а разбиране, че всеки може да заеме пост и е напълно необходимо и достатъчно той да слуша. Поради това селекционерите на ключовите магистратски позиции не са придирчиви. Предишният Висш съдебен съвет даде крещящи примери за ундурми. При избор на по-ниските нива, които обаче са изключително важни – и председатели и на градския съд, и апелативния прокурор на София, и предишния председател на ВАС, и един куп други назначения, са общо взето, правени на същия принцип.
– Кой трябва да стига до високите позиции на съдебната власт?
– Вярно е, че всички хора с дипломи за завършено висше образование би трябвало да имат равен шанс за високите магистратски позиции. Но също така е важно да са доказани авторитети в гилдията. А професионална репутация се прави с много работа с написани много решения, с много прояви, които показват задълбоченост и на познания, пък и на устойчивост вътре пред самата гилдия. В интерес на истината самите висши магистрати на двете висши съдилища не дадоха добър тон в излъчването на конституционни съдии. А когато самите те допуснаха дребни страсти, като това да ги движат завист и злоба, не могат да очакват друго отношение на политиците към себе си. В избора на двете върховни съдилища надделяха ниски страсти и бяха елиминирани хора с много големи професионални достойнства. За първи път в Конституционния съд ще попадне човек от прословутата „Магнаурска школа“.
– Може ли да обясните?
– Това е милиционерското училище в Симеоново. Може би беше логично, след като представители на Симеоново взеха ключови магистратски позиции. Те обаче бяха селектирани без много церемонии от хора, които не са от Симеоново. Това означава, че или са зависими, или нямат много висок критерий за хората, на които се поверяват длъжностите.
– Скандалът обаче стана с Венета Марковска, а не с представителя на т.нар. „Магнаурска школа“ Анастас Анастасов?
– Тя наистина стои на значително по-високо ниво като магистрат заради дългогодишната си практика на съдия във Върховния административен съд. Скандалът стана заради нейната лобистка „слава“. Но да вземеш един милиционер, който е минал през ямболския районен съд, за да го направиш конституционен съдия, за мен е даже още по-скандално, факт е, че за името на Венета Марковска имаше изрична позиция на Европейската комисия и беше по-благоразумно нейното оттегляне. Не смятам обаче за по-малко укоримо избирането на Анастас Анастасов. Няма да коментирам дали с три години пребиваване в Народното събрание той може да се нарече и политическа фигура. Анастасов не е известен нито с позиции, нито със законопроекти, нито с каквото и да било. Едно семпло момче от Ямбол. Опасявам се, че с този подход ще ce изправим пред проблема твърде малко съдии от Конституционния съд да могат да пишат решения. И сигурно ще се наложи някой друг с познания и умения ца им ги написва. Може би такъв Конституционен съд не ни е нужен. Може би трябва да се помисли за правото на индивидуална жалба и за промяна на Конституцията в съответната посока. Това ще изиграе и малко възпиращо действие към онези мераклии, които се блазнят от възможността 9 години да прекарат в скъпо платен санаториум, возене в мерцедес и почивки в Евксиноград.
– Очерта се любопитна ситуация. Защитата на Венета Марковска освен от ГЕРБ бе подета от хора от БСП, че и от Яне Янев. Как да го тълкуваме?
– Факт е, че 8 души от БСП са участвали в избора на Марковска, пренебрегвайки мнението на Европейската комисия. Румен Петков не е в най-удобната позиция да налага на хора от парламентарната група подкрепа на Марковска в гласуването. Така че, ако Румен Петков е изразил позиция, тя си е негова лична, защото те се познават с Марковска отдавна, дори мисля, че са приятели.
– Любопитен казус се получи с Румяна Желева. Някакви хора от Европейския съюз толкова я харесали, че настояват България отново да я подкрепи за следващ мандат.
– Ами да си я назначават те. Европейският съюз е пълен с чиновници. Смятам, че ако си намериш там лоби, може да разчиташ на подкрепа.
– Доскорошният главен прокурор Борис Велчев каза в едно интервю, че в съдебната система има структурен проблем. Според вас има ли такъв?
– Според мен проблемът не е структурен, а персонален. И той произтича от неразбирането на политиците и магистратите, че с този лобизъм не може да се стигне доникъде като ниво на съдебната система. А колкото до уреждането на тоя и оня, разбира се, че може да се получи достъп до определени позиции и да се влияе на решаването на определени дела, но не безкористно.
– Но толкова хора се смениха по върховете на съдебната система, а проблемът все си остава.
– Дали трябва да има Висш съдебен съвет в тоя вид, дали в него трябва да са следствието и прокуратурата, има резон да се мисли в тази посока. Може би наистина ще бъде по-разумно съдебната система да си остане само със съда, ВСС да се занимава само със селекцията на съдиите, да помислим дали да не се върнем към оня стар вариант, при който главният прокурор се избира от парламента с достатъчно сериозно мнозинство, да речем две-трети, за да има все пак някакви професионални критерии.
– Кой ще е следващият главен прокурор?
– Който и да е, няма съмнение, че ще има сериозна битка между лобито на ГЕРБ и разбирането, че там трябва да се сложи една марионетка, и друга група, които бяха избрани в сегашния ВСС. Те биха искали главният прокурор да бъде една по-независима, по-близка до професионалната общност фигура, за да може да отстоява определени позиции и която да не изглежда в ролята на нещастна марионетка в ръцете на Цветан Цветанов и Бойко Борисов.
– Казвали сте, че в един момент улицата ще изгони управляващите. Възможно ли е да се повтори ситуацията от зимата на 1997 г.?
– Гладът изважда хората на улица. Аз смятам, че начинът, по който сегашните управляващли заемат властови позиции и ги използват, улицата остава сериозен фактор. Най-големият съюзник на статуквото е обстоятелсвото, че може да има общност на интереси в ключови среди на ДПС, на БСП и на други политически сили. Те не са в координатна система управляващи – опозиция, а са си другарчета.
Такива хора не се борят примерно БСП да печели, а добиха манталитета на хора, които не играят за титлата, защото не могат да я стигнат, но биха искали да участват в пазарлъка, ерго и във властта. Да има и за тях черпаци за казана. И да си намалят депутатите в следващия парламент, ГЕРБ ще се коалира с когото трябва в „името на националното помирение и съгласие“, а всъщност идеята е да са във властта и да присвояват. Това създава най-голямата опасност. Улицата има потенциал да разкъса оковите на тоя заговор да управляват все едни и същи – малко от ГЕРБ, малко от БСП, малко от ДПС.
– Ще има ли ново преразпределение на бизнес кръговете при друга политическа ситуация?
– То и в момента върви преразпределение на бизнеса. Това засяга и най-едрите играчи и би трябвало едната част от тях да са разбрали, че съглашателството с Бойко Борисов няма да ги спаси. Според мен т.нар. патриотичен капитал изчаква удобния момент да се включи в групата на противниците му. Бизнесът ще играе важна роля и в изборите, и в промяната. Както и бизнесът, който гравитира около Бойко – „Котараците“, Румен Пашата и кръга му. Така и противниците. Сега съществува опасността да се появят и трета група мутри.
– Каква ще е ролята на новата формация на Меглена Кунева в бъдещото политическо пространство?
– На мен Кунева ми изглежда твърде безцветно. Тя имаше достатъчно време да набере темпо, но в последните месеци вече усещам един спад. Няма набиране на темпо, няма набиране на маса и няма набиране на очаквания. От време на време се появява някъде, абсолютно хаотично и незнайно защо. И как можа да допусне да се забърка с някакъв Яне Янев, който да създава скандали с фамилията й. Липсва й мощта, която предшестваше идването на Иван Костов или царя. Колкото и пиарски упражнения да прави Кунева как щяла да бъде първа политическа сила и т.н., в движението й няма заряд. Тая работа не става със заклинания.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи