Хилда Казасян е родена на 27 март 1970 г. в София. Дъщеря е на българския диригент и композитор Вили Казасян и втората му съпруга Надежда Ранджева. Завършва музикалното училище със специалност „Ударни инструменти“ и продължава образованието си в класическия отдел на Консерваторията отново с ударни. Има 7-годишен брак с актьора Чочо Попйорданов. От връзката й с бизнесмена Симеон Бучков има дъщеря Надежда-Мари.
– Хилда, доволна ли сте от представянето на новия си албум Jazz & Me пред публика?
– Да, доволна съм. Мисля, че се получи цял концерт. Благодарна съм на музикантите, с които записахме албума и с които направихме този концерт. Това са Христо Йоцов, Живко Петров, Мишо Йосифов и Милен Кокошаров, едни невероятни музиканти. Стана празник тази вечер.
– Може би познавате много от хората, които идват на джаз концерти?
– Не, с никого от тези хора ме се познавам, тъй като реших да не правя от представянето на албума светско събитие. Да не каня приятели и журналисти, а да дойдат хора, които са си купили билети. По този начин исках да си сверя часовника и да разбера кой би дошъл не просто заради мен, а заради музиката която правя. И бях истински щастлива, че Sofia Live Club беше абсолютно претъпкан, направо нямаше къде да се стъпи. Това ме вдъхнови, че има сериозна ниша и за джаза.
– Защо наричат тази музика елитарна, след като тя е възникнала и се е вървяла в малките клубчета на Америка?
– Не знам, никога не съм разбирала тези квалификации и съм против тях по принцип, даже не знам какво се влага в термина „елитарен“, аз самата никога не съм я наричала така. Знам само, че е музиката, която обичам. Сега съм щастлива, че има достатъчно публика и за нея.
– Смятате ли, че чалгата започва да се намесва твърде агресивно по телевизиите, започва да доминира и в градската среда?
– Смятам, че така беше през последните три-четири години. Мисля, че има едно възраждане на другата музика. Хората се пренаситиха от пошлост като цяло и има едно сериозно обръщане към стойностните неща. Като всяко едно нещо и модата на тази музика, която вие наричате чалга, но аз не харесвам каквито и да е квалификации, вече като че ли мина и има място и за други неща. Но гледам и много-много да не се замислям за това. Човек е длъжен да дава алтернатива, а не просто да коментира, или да плюе. Защото във всеки стил музика има и много качествени музиканти. Това, което е важно, е да се дава пространство и на другия вид музика, за да може човек да има право на избор. Затова ние не спираме да работим и мисля, че това се възнаграждава с много добри успехи.
– Ще си позволя да ви възразя, защото не става дума просто за определен стил музика, а за стил, за норми на поведение, за модели за успех, за среда, дори за картинките върху тетрадките на учениците.
– Разбирам, но аз съм приела по принцип през цялото си съществуване план не просто да седя и да коментирам тези неща, а да правя другите. Това направих и в нашия клуб „Студио 5″ заедно с Наско Янкулов и Боби Йоцов, които са моите партньори там. Идеята ни бе да направим средище за различно мислещите хора. Приела съм това като кауза, така че във всяко нещо в ежедневието си, в бита си, в съществуването си гледам в тази посока.
– Вие така и изглеждате – позитивен, слънчев и лъчезарен човек… Така ли се чувствате?
– Не мога да преценя сама за себе си. Дано да е така! Ако е вярно, значи такава съм се родила. Всеки ден се събуждам и си казвам: днес ще е един прекрасен ден!
– Какво е джазът?
– Това е музиката, която харесвам. Джаз съм започнала да слушам още в несъзнателна възраст, когато съм била съвсем мъничка. Вкъщи се е слушала само такава музика.
– Как гледате на импровизацията в джаза, каквато много малко музикални жанрове допускат?
– Това е основното в тази музика и разликата между нея и другите стилове. И аз съм я възприела с всичките тези дадености.
– Освен музикант вие имате ресторанти за арменска кухня. Какво мислите за забраната на тютюнопушенето в заведенията?
– Това е един изключително циничен и дискриминационен закон. Защото съм убедена, че той въобще не се грижи за моето здраве. Ако беше така, щеше да се спре производството на цигари. Цинично е да продаваш навсякъде цигари, да печелиш милиарди от продажбата им и в същото време да превръщаш пушача в престъпник. Това отнема абсолютно правото на свободен избор, което е едно от свещените права според мен. Смятам, че трябва да има места за пушачи и места за непушачи в заведенията, където човек се забавлява. Не говоря за местата, където се работи, обществените сгради, болниците.
– Мислите ли, че протестите срещу закона ще имат успех?
– Да се надяваме, защото последиците от този закон са пагубни за бизнеса, и то в кризата, в която се намираме. Дадохме десетки хиляди левове за вентилации, за преградни стени, за да бъдем честни граждани и да изпълним изискванията на предишния закон. Това са пари, хвърлени на боклука. Това е гавра със средния бизнес и с хората, които се мъчат да оцелеят чрез този бизнес. А резултатите са пагубни – около 40% е спадът, което води след себе си и други социални последици – ще трябва да освободим хора, тъй като нямаме възможност ги поддържаме.
– Има ли нов човек окло вас?
– Това е тема, която никога не обсъждам, защото засяга само мен.
– Казвате в едно интервю, че ако се появи такъв, непременно ще се похвалите.
– Пак някакви интерпретации. (Смее се.)
Не обичам да излагам на показ личния си живот.
– Вашата дъщеричка следва ли пътя ви на музикант?
– Миличката ми прелестна дъщеря е на 10 години… Но исках да се убедя в таланта й, защото няма нищо по-страшно от посредствен музикант и артист. Когато се убедих, че тя го носи в много голяма доза, я подкрепям да се занимава с музика. А какво ще направи после, тя ще реши сама.
– Как успяваш да се опазиш от конфликти?
– Може би защото не съм дала повод. Живея в затворена, съхранена среда и това е мой избор. Но е имало периоди, когато хич не са ме щадили.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи