Генерал Гурко е герой в България, но злодей в Полша

Генерал Йосиф Гурко, водачът на опълчението по време на Руско-турската война, която за България се оказва освободителна, е безспорна фигура в българската история. Не така обаче стоят нещата в полската история. Фигурата на генерал Гурко е добра илюстрация за това колко спорна наука е историята и колко различни гледни точки може да има тя.

Далеч преди да поведе българските опълченци по време на Руско-турската освободителна война от 1877-78 г., още през 1863 г. генерал Гурко потапя в кръв Варшава и смазва Варшавското въстание. По това време Полша се намира под руско владичество, а Варшавското въстание е далеч по-мащабно от Априлското. През по-голямата част от военната си кариера генерал Гурко предвожда опълченски войски. Това са армии от руски доброволци, които в повечето случаи са крепостни селяни. Този тип войски се отличавали с особената си жестокост спрямо противника и често разграбвали градовете и селата, през които преминавали. В рамките на Османската империя подобен род войски се наричали башибозук.

През 1863 г. именно с такава войска генерал Гурко тръгва към завладяната от Русия Полша. Варшавското въстание има за цел да освободи поляците от руското владичество. Жестокостта и решителността на предвожданата от ген. Гурко руска войска обаче били сломяващи. Варшава е потопена в кръв и полските пориви за национално освобождение са отложени с няколко десетилетия. Заради действията си по време на въстанието и до днес ген. Гурко е една от най-мрачните фигури в полската история.

Картина "Посвещението на Гурко в София" на Димитър Гюдженов

Роденият през 1828 г. Йосиф Гурко е с благороднически произход. Сам избира военната кариера и завършва Императорския пажески корпус. През 1860 г. се издига до личен адютант на император Александър II. Потушаването на въстанието в Полша му отваря пътя към изключителната военна кариера. След този свой успех той е повишен в чин генерал, а след това участва и в Кримската война, която е първият въоръжен конфликт между Османската империя и Русия.

След Руско-турската война от 1878 г. генерал Гурко се радва на военната си слава. Като командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров, той оглавява ръководството и на българското опълчение. Действията му по време на войната му носят популярност не само в България, но и в Русия. Той е човекът, който нанася последно поражение на Сюлейман паша в битката при Пловдив, и този, който превзема Одрин, с което практически се слага край на войната.

В тази семейна гробница в църквата "Св. Серафим Волоцки" в град Твер е погребан Гурко

Участието на Гурко в Руско-турската война му носи редица признания в Русия, включително и графска титла. Веднага след края на бойните действия, през 1879 година, е назначен от царя за губернатор на Санкт Петербург. През 1880 г. ветеранът е назначен за временен губернатор на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг. Активната му кариера завършва там, откъдето тръгва и първият му голям военен успех -във Варшава. През 1883 г. той е назначен за генерал-губернатор на Варшава. Това назначение окончателно го вписва в най-мрачните страници на полската история. По време на губернаторството си, което продължава цели 11 години, чак до 1894 г., Гурко има една-единствена задача – да русифицира Полша. Наредената от цар Александър III русификация на поляците се извършва с всички средства и най-вече с жестокост и насилие. Този подход обаче дава обратен ефект и вместо поляците да придобият руско самосъзнание, те още повече намразват Русия, а генерал Гурко се превръща в един от най-големите им антигерои.

При завръщането си от Полша през 1894 г. Йосиф Гурко е повишен в най-висшето военно звание, генерал-фелдмаршал. Така, стигнал до най-високото стъпало на военната йерархия, предводителят на българските опълченци се оттегля от военното дело. Царят предлага на стария генерал да стане член на Държавния съвет. Той приема предложението заема тази длъжност до смъртта си. Участникът в няколко войни умира на 73 години през 1901 г. в семейното си имение Сахарово. Като истински руски аристократ той е положен в семейната гробница в църквата „Св. Серафим Волоцки“, която се намира в гр. Твер. Като истински военен през целия си живот той служи на царя и родината си, което му осигурява видно място не само в руската история, но и в историите на поне още няколко народа.