Бианка Илич всъщност е Боряна Илич Цветкова. Вече не е руса, а брюнетка. Усмивката й обаче си е същата – точно толкова широка и чаровна, каквато беше в „Шоуто на Иван и Андрей“.
„Супер Бианка тепърва ще се развива“, казва актрисата. Към днешна дата тя е водеща на шоуто „Ексмилионер търси съпруга“ и помага на Тодор Славков да си намери жена в ефира на ТВ 7. Категорична е, че Супер Бианка не й липсва. Не облича от носталгия синия костюм и розовото наметало. Не тъгува за миналото и не се притеснява за бъдещето. Защото не отговаря на философията й.
„В Непал научих, че животът е твърде кратък, за да го прекарам в негативни мисли какво ще се случи и какво не. Да става каквото ще, искам да си живея живота, да се чувствам добре и да карам хората около мен да се чувстват добре. Звучи просто, но не е лесно“, обяснява Бианка.
– Бианка, как започна тв кариерата ти всъщност? Как попадна при Иван и Андрей?
– С кастинг за SMS аукциона. Тогава играех в Плевенския театър. За мен беше възможност, защото аукционът беше в събота и можех да печеля допълнително пари. Както знаете, в театрите не плащат много. После се роди и образът на Супер Бианка. Тя тепърва ще се развива. Идеята за нея се е родила в моето съзнание. В смисъл – Иван и Андрей не държат правата за Супер Бианка.
– Представят те като Супер Бианка и като Барби. Би ли влязла в различна роля?
– Защо да се ограничаваме само с тях? Джон Озбърн има много хубава реплика – жената трябва да е нещо средно между майка, ку*ва и слугиня. Не знам защо ме сравняват с Барби. Повече ме определят като лудичката Бианка, правя щуротии. Барби стилът ми харесва, обичам розово, обичах си и русата коса. Обичам да имам чанта с пухчетата, но мога да нося и чанта с шипове. Иначе ролите на злодеите са най-запомнящи. Всички знаят Ферхунде, а за добрата никой не се сеща. Няма роля, за която да си мечтая да изиграя. Вярвам, че ще изиграя всички роли, които са за мен.
– Каква си с приятелите си?
– С тях съм Боряна. Илич се казва баща ми. Нямам сръбска жилка. Българка съм си. Баба ми много е харесвала Ленин и затова е решила да кръсти така баща ми, който е заклет демократ обаче. Бианка ми го измислиха преди години. Един актьор, който ме готвеше за ВИТИЗ, и една нумероложка ми направиха хороскоп и сметнаха, че името много ми отива. В академията имахме още една Боряна в класа и проф. Лунгов един ден ми каза, че вече ще съм Бианка. Малко хора познават Боряна Илич Цветкова и много малко ще я познават.
– Имаш ли много ухажори?
– Не, може би не ги забелязвам. Не съм клише за супер готина мацка. Е, в „Ексмилионер търси съпруга“ ме преобразиха и много се харесах. Като всяка актриса съм суетна, но по-важно ми е какво ми говорят в слушалката, а не дали имам червило.
– Като Супер Бианка притесняваше ли се да обикаляш в розово наметало?
– Не, но когато ходех по събития, другите журналисти се притесняваха от мен. Не бяха колегиални. Първоначално не ме приемаха на сериозно. След като гледаха няколко материала, пък започнаха да се дразнят. Значи е имало защо. Никога не съм претендирала да бъда журналист, актриса съм и ролята ми беше на репортер. Случвало се е на събитие журналистите да се притесняват да си зададат въпроса, защото срещу тях е някой министър. Аз пък не, но след това журналистите ги изрязват и излъчват само отговорите на интервюирания политик. Не ми пука.
– Родителите ти подкрепят ли те? Те с какво се занимават?
– Трудно им е с мен. Много ги обичам, но не се виждаме често. Пътувам често и понякога страшно ми липсват. Имам най-хубавите родители на света и всеки път, когато вляза в църква, се моля Господ да ги пази. С какво се занимават?! Майка ми е акушерка в „Шейново“, а баща ми – инженер. Обикновени, трудови хора!
– Защо стана актриса?
– Цял живот съм си знаела, че ще стана актриса. Родителите ми искаха да бъда зъботехник или химик. Когато им заявих, че ще стана актриса, ми казаха: „Не, абсурд.“ Скъсаха ме първата година във ВИТИЗ и влязох в Техническия университет. Учех един семестър „Звукостудийни технологии“. Имах шестици по всичко. Целият ми курс бяха металисти, а аз бях единствената жена, и то винаги в розово. Не ме взимаха на сериозно, мислеха ме за кифлата на курса. Напуснах и започнах работа на три места, защото нашите казаха, че няма да ми дадат пари за уроци. Кандидатствах във ВИТИЗ отново и ме приеха.
– Кога се примириха, че ще бъдеш актриса?
– Те винаги са ми се радвали. Родителите ми не са от тези, които непрекъснато хвалят децата си. Това е хубаво, защото се мотивирам. Когато бях Супер Бианка, им се искаше да правя по-сериозни репортажи. А аз им казвах, че не няма как да стане, защото не съм Лора Крумова. Родителите ми са готини, много ме подкрепят и ми помагат. Благодаря на Господ всеки ден за тях. Обичам ги, да са ми живи и здрави. Откровена съм с тях, не крия нищо.
– Но не си им казала, когато си живяла три дни в кола в САЩ.
– Това е друго. Притесняваха се. Представяш ли си да им кажа, че имам проблеми, а съм на другия край на света и те не могат да ми помогнат. Нямаше как. Иначе не е толкова драматично, че съм живяла в кола.
Аз съм авантюрист. Искам да уточня, че това се случи 2007 г, когато бях в САЩ на бригада. Миналата година ходих на екскурзия в Америка, обикалях и се виждах с приятели, а във вестниците пишеше, че съм мила чинии. Баба ми супер много се разстрои и ми се обади. Милата, искаше да ми праща пари от пенсията си. Иначе 2007 г. в САЩ работех като продавачка в магазин за дрехи, сервитьорка и хостеса в един ресторант. Така се случи, че трябваше да пътувам и поживях 3 дни в една кола. Не е кой знае какво, не виждам нищо страшно. Все пак миналата година отидох сама в Непал.
– Говореше се, че си отишла в Непал с гадже и сте се оженили?
– Глупости. Бях в Непал през септември. Тогава вече се бяхме разделили с Георги. Никога не бях ходила в Азия, а много исках, беше ми интересно. Отидох сама, защото на никого не му се тръгваше за Непал. Дони, Нети и Коцето Калки ми бяха обяснили къде да ходя, така че си имах и програма.
– Какво научи там?
– Непал няма да те направи по-духовен. Или си одухотворен, или не. Там просто можеш да научиш нови неща. Аз научих важен урок. Генералният извод, който си направих, е, че животът е твърде кратък, за да се ядосвам, да го прекарам в негативни мисли какво ще се случи и какво не. Да става каквото ще, искам да си живея живота, да се чувствам добре и да карам хората около мен да се чувстват добре. Звучи просто, но не е лесно. Всеки ден те заливат битовизми. Не съм от тези, които получават наготово всичко и се радвам, че е така. Защото такива хора нямат амбицията да се борят. Нали знаеш – пътят към Ада е осеян с добри намерения. Радвам се, че ми е било трудно, защото научих много неща. А в Непал – още повече, видях много и имах незабравима случка. Подгони ме як. Те са навсякъде като нашите бездомни кучета. Не знам защо този як подходи агресивно. Започна да пръхти и да хвърля крака във въздуха, а аз си казвах: „Боже, дано малката непалка дойде по-бързо и си събере стадото“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи