Никола Антикаджиев е дългогодишен управител на Клуба на актьора в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в Петрич на 18 ноември 1929 г. в семейството на търговци. Искал да следва журналистика, но в онези години нямало такава специалност и е приет в Юридическия факултет на Софийския университет. Състудент е на Иван Татарчев, Васил Гоцев, Александър Сталински, Димитър Попов. Артистичната искра цял живот гори в него. Служебните му отношения с именити актьори прерастват в приятелски – богатство, което с нищо не може да се купи.
Приятел е и с легендата Гунди, с когото пие кафе часове преди смъртта му.
Антикаджиев до днес не пропуска най-важните събития от артистичния свят.
С Невена.
С Невена Коканова се запознава благодарение на Калоянчев и Нейчо Попов. Те я довеждат в кулинарен магазин на бул. „Стамболийски“, на който Антикаджиев е управител. По това време Коканова снима ролята си във филма „Отклонение“. Приятелството им е до гроб. За последно тя му се обажда на имения си ден от Правителствена болница, скрита от света, отказваща да приема приятели и познати в болничната стая. „Знаех, че ще започнеш да ме издирваш, затова реших да ти се обадя“, казва в последния разговор.
21 години преди това на него се пада участта да съобщи на Невена, че е починал съпругът й. „Бяхме се уговорили за петия рожден ден на дъщеря й Теодора да направим пе-тетажна торта – разказва Антикаджиев. – Невена замина за Тетевен при своя приятелка, Шарланджиев – на снимки в Благоевград. Тортата щяхме да гласим, когато Венчето се върне. Късно през нощта ми позвъни Гришата Вачков:
– Кольо, къде е Венчето?
– В Тетевен.
– Намери я, защото Шарлето почина.
Не знаех адреса на приятелката й в Тетевен, затова се обадих в милицията. Тетевенският милиционер обаче застанал пред блока и се развикал:
– Къде е Невена Коканова? Мъжът й умрял.“
Антикаджиев се запознава с Гунди също като с Невена в кулинарния магазин. Великият футболист дошъл да пие кафе. Бързо намерили общи теми независимо, че Никола е от „Славия“. Толкова си допадат, че стават големи приятели. Даже благодарение на именития футболист Никола излиза за първи път на Запад – в далечната 1965 г. посещават Белгия за футболен мач и са настанени в една стая.
Паметни случки с Гунди – колкото щеш. Когато се ражда синът му Андрей, на 22 юни 1965 г. Аспарухов се намира в хотел „Славия“, база за заминаването на националите в посока Германия. Жена му Лита позвънява от родилното, че им се е родило момче. Никола пръв съобщава радостната вест на бащата. Така преди тръгване автобусът минава край родилното.
Тръпки побиват Антикаджиев от спомена за последната среща. „През 1971 г. отидох на работа в една сладкарница в Търговския дом, която се откриваше в чест на предстоящия партиен конгрес. На 30 юни, на път за Враца, Гунди и Котков дойдоха да пием кафе. Тогава ги видях за последен път. Преди три дни Гунди ми се беше похвалил с новата си кола – „Алфа Ромео“, четири петици: „За три минути ще стигнем до дипломатическия клуб в Горна баня.“ Наистина „прелетяхме“. „Не карай така“, посъветвах го аз. Но неговият вкус към риска правеше радостта от високата скорост голяма.“
Със Стефан Данаилов
С Ламбо се познават от 1 май 1968 г., когато в ресторант „Славия“ Неделчо Чернев и Любомир Шарланджиев съобщават на Никола, че започват снимки на сериал, наречен „На всеки километър“. Самият Антикаджиев също участва с актьорско превъплъщение в култовия филм. Той се е снимал и в „Самодивско хоро“, и „Изгори, за да светиш“.
А сега – случката с Ламбо, от втория сезон на сериала, 1971 г.
„Снимахме поредната серия на „На всеки километър“ в Печ, Унгария. И пак празнувахме рождения ден на Стефан. Наскоро той беше получил Димитровска награда и беше взел със себе си 200 долара. Банкнотите бяха все по 20. Имаше и форинти от командировката за снимките. Доларите пазеше евентуално да купи нещо от Виена, ако отидем.
Тъй като вечерта се задаваше празнуване на рождения му ден, аз направо му казах: „Я ми дай тук парите!“. Прибрах ги. Както се видя по-късно, правилно съм постъпил.
Вечерта беше много весела, по едно време чисто по унгарски оркестърът дойде да свири близо до рожденика. Стефан се въодушеви: „Давай парите! Лепим!“.
Давам му аз, но от форинтите. Лепи, весели се, накрая се прибра все пак в стаята си.
Бяха настанени заедно с Григор Вачков, който отдавна беше заспал. Преди да си легна, реших да надникна за всеки случай в стаята им. Гледам – по мокета тече вода. Гришата си спи. Отварям вратата на банята – във ваната спи и Стефан. А до него плува един транзистор. Спрях водата, замъкнах го до леглото му. На другия ден тъжно каза: „Намокрихме мокета, похарчихме и доларите!“.
Зарадвах го, като му показах, че всичките му долари са у мен. Че и форинти бях спасил.
Коментирай първи