Васил Найденов е емблема на поп музиката, с която не може да се пребори нито един от представителите на новото или средното поколение в жанра. С хитовете му са израснали поколения. При това певецът никога не е криел позицията си и нетърпимостта си към личности и процеси както в изкуството, така и в обществения живот.
– Господин Найденов, преди дни се появи новото ви видео „Невъзможна любов“. Как се роди песента?
– Бях поканен от група “Дартс“ да я запишем заедно. Съпругът на Катя, с която пея, беше нахвърлил мелодията в примерен вариант, имаше добър ритъм. Имам доста добро ухо и улавям пулсацията в един хит. Иначе нито съм някакъв феноменален глас, нито притежавам огромен диапазон. Казвам го съвсем откровено, не съм като някои други колеги, които се обичат толкова много безпричинно.
На мен лично ми се искаше да вкараме по-лежерен елемент в „Невъзможна любов“, да звучи леко джаз, но се съобразих с колегите. Написах текста, който е тривиален, нямам някакви претенции да съм сътворил гениална поезия. Но се смятам за специалист по силните припеви. Струва ми се, че улових вечно актуална тема за невъзможната любов – във всеки един смисъл, ако щеш, дори става дума за това, че много хора имат неосъществена мечта да легнат с някоя звезда. Аз обаче си мислех по-ско-ро за онези мъже и жени, които имат семейства, но същевременно водят двойствен живот с любовници, които обичат много повече от законните си половинки. Заради децата и прагматизма обаче никога не ги зарязват. Това смятам за грешка.
– Във видеото участват хомосексуални девойки, които разменят ласки помежду си. Чия беше идеята?
– Не бях много за нея. Не съм бил на тези снимки, заснех моята част в София, а тази е направена по морето. Накрая, като видях готовия вариант, поговорих с режисьора и му казах, че двете момичета са по-често от мен във видеото и преценихме да изрежем доста от кадрите. Те самите и не се връзваха достатъчно като идея. На шега вметнах, че щом има лесбийски сцени, трябва да вмъкнем и гейове, и транссексуални, да стане манджа с грозде. Струва ми се, че идеята за любовта на различните е прекалено дъвкана и й се обръща незаслужено много внимание. Някои хора дори направиха огромни бизнес империи и имидж с такава показност. Бях наясно, че именно това ще се коментира в България, защото за хората най-важен е сеирът.
– Защо днес толкова трудно се раждат хитове?
– Навремето се пускаше много българска музика и по телевизията, и по радиото – от всякакъв тип. И човек можеше да избира онова, което му харесва. Сега се вълнуваме повече от бюстиета, цици, пишки и силикони. Отвсякъде ни залива пълен цинизъм, цели поколения израстват във вулгарна среда.
Същевременно има адски умни млади хора, които знаят всички мои песни. Можете да дойдете да видите какво става на едно мое участие в пиано бар – имам достатъчно такива. При 80 лева вход онази вечер беше пълно, и то с хора на по 30 години, за които пях 3 часа изцяло на живо. И въпреки липсата на реклама и излъчване нонстоп, песните достигат и до младите, имам изцяло нова генерация публика.
– Може би е нормално, защото имате много стари хитове.
– Не бих казал, че са само стари, защото всички песни, които съм пуснал през последните години, са ставали хитове, и то без да си слагам перо в гъза като Азис. Обикалям страната непрекъснато, но не се бия в гърдите, че правя турнета като някои, които на пет концерта викат турне. С Лили Иванова тогава трябва да твърдим, че правим световни обиколки, ако броим участията си из страната.
– Защо и до днес отказвате да направите концерт в зала 1 на НДК?
– При положение че имам ангажименти непрекъснато, не смятам, че е нужно. Освен това съм пял вече по концертите на всички колеги, които са се изявявали там. Ако пожелая, още утре отивам по чехли от нас
до залата, защото живея на пет минути от нея, и правя концерт. Но какъв е смисълът да се наливат някакви пари в нещо, което не е ясно дали ще се получи като хората? Защото съм виждал грозни гледки как се пускат плейбеци и синбеци, а това е много неприятно. Трябва да имаш яко дупе, за да пееш три часа изцяло на живо с музиканти. Аз тази душевна чекия си я правя редовно, НДК няма с какво да ме изненада.
Знаете ли, че с Aллa Пугачова сме имали тринадесет поредни вечери концерти в Москва пред 18 000 човека? Как да сравня това със зала която не събира и 4000. Ако го направя трябва да се вложат страшно много пари за музиканти, репетиции, вокали, аранжименти, билети. Това не ме плаши, защото съм пял на всички милионери в България и знам как да получа спонсорство. Но аз ще искам най-доброто – Иван Лечев, Румен Бояджиев.
– Лили Иванова обаче гони арена “Армеец“.
– Лили има далеч по-голям екип, намира се в по-изгодна позиция. Знаете ли, че като ни поканят да пеем някъде, собствениците предлочитат да дойдем сами – да не плащат допълнително за музиканти, за втора кола, за най-луксозните хотели. А не може така, затова останахме само аз и Лили да работим на живо. За жалост не сме като в Русия, дори не и като в Турция, ако щеш. Там нивото на участията е много по-високо.
Тук всичко се зачерква в даден момент. Наскоро бях в Германия да участвам в едно тамошно предаване. Идеята бе да се появяват в него звезди от близкото минало, но само от най-големите. Знам немски доста добре, много концерти сме имали там преди време. Оказа се, че продуцентът на шоуто е една страхотна дама, с която сме работили и преди 1989 година – Фрау Мат. Какво ти говори това – че когато един човек е професионалист, няма значение кой строй го е издигнал, а какъв е в работата си. Докато тук с всяка следваща власт се хваща метлата. Няма никаква приемственост, всеки е гениален и като го повтори пет пъти по телевизията, останалите започват да му вярват.
Изпълнителите малко репетират, имат излишно самочувствие. Появяват се някакви си Криско-Миско, на които въртят минети в разни клипчета, а отзад се подрусват силикони. Получава се един нов стереотип – този на тоталното бездарие. Управляващите пък се възползват от това и третират народа като полуидиот.
Радвам се, че си говорим за тези неща точно на 1 ноември, защото малцина се сещат да си отворят очите и да се замислят как протича времето, животът им. Израстват поколения, възпитавани от медии, превърнали свободата си в тотална слободия. И знаете ли – по важно е да си говорим такива работи, отколкото за двете момичета в клипа или за новата ми песен – хубаво е, че я има и нея, но как да я оценим, ако сме слепи и глухи за по-съществените проблеми.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи