Помните ли еуфорията, когато научихме, че песните от грамофонните плочи вече се записват върху ролки с лента, а после и върху компактни касетки? И че можеш да подредиш само най-любимите си шлагери един след друг, за да са ти винаги подръка? Не беше чак толкова отдавна. Нали?!
А помните ли прехода от пишеща машина към компютър? Възторга да редактираш написан текст без нуждата на онази специална бяла течност в шишенце, наричана коректор. Ами усещането, че телефонът може да е винаги с теб, в джоба ти, и да говориш с когото пожелаеш когато поискаш?
Това бяха революции, които изживяхме в три различни десетилетия. Сегашната, вече мобилна дигитална революция, се развива толкова бързо, че чак не можем да я усетим. Техниката предлага повече възможности, отколкото хората смогват да употребяват. Не говорим само за сателитна навигация, която изключва възможността да се изгубиш. Нито пьк за „облака“, който вече обезсмисля нуждата да притежаваш дискове, флашки, дигитални чекмеджета и всякакви други носители на информация. Хладилниците и пералните масово поумняха. Очакват се и триизмерни принтери, с които след броени години ще можеш да си поръчаш и изфабрикуваш маратонки по свой размер директно у дома си.
Но революцията е най-вече социална. Личността, индивидът, доминират над общността. Вместо да консумираш медии, ти произвеждаш.
Днес знаеш всичко за всеки свой познат. Контактуваш със съученици, които отдавна са в Канада и иначе би забравил. Седиш в кафене и с две натискания на копче разбираш дали някой приятел не е наблизо и какво смята да прави. Можеш да видиш на екранчето и какво върши в момента.
Изневярата стана все по-трудно нещо. Как ще кажеш на жена си, че си в офиса, а всьщност си в бара долу, след като винаги може да те накара да й покажеш видео на живо, в директен ефир?
Телефонът се превърна в личен асистент. Питаш го разни неща, поставяш му задачи, а той отговаря, изпълнява. Плаща обяда в KFC. Телевизорът прави пауза на любимата ти програма и продължава да я излъчва 10 минути по-късно.
Човешкият живот е улеснен от технологията по немислим доскоро начин. Същевременно тази революция носи и объркване. Понякога се чувстваш като злоупотребил с техниката или пък като безпомощен дивак пред нея.
Различните компании са създали отделни еко-системи, а надпреварата по налагането им като доминиращи е бясна. От една страна е гигантът Apple, който е лапнал лъвския пай потребители. Обикновено това са хората с по-висок житейски статус. В техния свят – между iMac, iPhone и iPad, всичко става само с натискане на няколко бутона. Тази еко-система обаче е скъпо струваща, херметизирана и контролирана изкъсо. За сметка на това е предмет на особена гордост да си част от нея. Снобизъм, от който компанията печели стотици милиарди. И браво на нея.
Успоредно с нея се разгръща вселената на Google. Нейната операционна система Android влиза в милиони нови телефони всеки месец. Все по-популярни ще стават и Chromebooks – бързи и леки лаптопи без харддиск и софтуер – чийто браузьр Google Chrome води до личното ти съдържание в „облака“.
Microsoft гледа да не изостава. Тази година пуска дългоочаквания Windows 8 – универсална среда за компютър, лаптоп и таблет, която е качествен скок в дигиталния свят. Дали не е късно, за да навакса преднината на Apple и Google? Ще се разбере след броени месеци. Сьюзьт с финландския гигант Nokia също не е за подценяване и тепьрва ще бълва смартфони, конкуриращи лидерите.
Канадците от BlackBerry се борят за оцеляване, но все още имат висока репутация, особено в бизнес средите. И тяхната еко-система е коренно различна. Несъвместимостта с Google, Microsoft или Apple е по-голяма, отколкото разликите в карането на различни марки автомобили например.
Компании като Sony, Samsung, Motorola, HP, Dell, Toshiba, HTC, Asus, Acer, Huawei сьщо отхапват все по-сериозен дял от технологичната баница. Те търсят своя път в партньорство с еко-системите на Google или на Microsoft, като същевременно копират доста от въведенията на Apple. Като цяло технологичният хаос е по-голям отвсякога. Човек все още не може да каже, че си купува просто „телефон“, „компютър“ или „таблет“, така както си купува кола, печка или телевизор. Разликите са сериозни – като се започне от зарядните устройства и се стигне до най-удобните програми за общуване. Близките 2-3 години ще са решаващи в сблъсъка на еко-системите. Навремето така се конкурираха бетамакс и VHS, по-късно HDD и BluRay… Победителите са известни. Сегашният сблъсък е много по-мащабен и важен за ежедневието. Не е сигурно, че непременно по-добрите ще надделеят. Победата ще е за по-гъвкавите, за тези, които най-бързо завладеят Азия и Америка. Европа, ще не ще, ще се съобрази с тях.
Имаме късмета да живеем в наистина решителни времена BI
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи