Последиците от изборите в Русия – за народа й, Европа и света

Кръгла маса в Полския център в София, организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), се опита да повдигне булото на неизвестността над ефекта от резултата на последните избори в Русия върху съдбата на Путин, руския народ, Европейския съюз и света.

Каква емблема на интернационализма: на полска територия в центъра на София българи, руснаци и словаци поразсъждаваха на английски какво я чака Русия. Удивителна символика. Говориха Димитър Бечев, Яна Кобзова и Бен Джуда (ЕСВП) и Константин фон Егерт от руския в-к „Коммерсанть“. Много показателно за „успеха“ на Русия да упражнява ненасилствено културно и политическо влияние извън границите си.

Константин фон Егерт сподели, че руският режим е в остра криза на легитимността си. Много от руснаците вече не вярват, че Путин и правителството водят страната в правилната посока.

Кризата е подсилена и от смяната на поколенията в Русия. Протестите биват наричани „Революция на хипстьри с айпади“, но това е твърде ограничено тълкуване, възразява фон Егерт. Истинската движеща сила на бунта са хората между двайсет – и петдесетгодишна възраст, които са се научили да си вадят хляба самостоятелно и без да разчитат на държавата.

Какво изкара стотици хиляди по улиците на големите руски градове? За това Путин трябва да благодари единствено на себе си, е категоричен Егерт. Той не използва удачно трите си мандата, за да изгради силна икономика извън нефта и газа и не ограничи корупцията в Русия, а точно обратното – корупцията вилнее както никога досега. Това е и причината въпреки трилионните валутни резерви руската икономика да не може да се отърси от кризата, започнала през 2008 г. В това се състои и разликата с бързо отминалата криза през 1998 г.

През последните няколко години се наблюдава рекорден растеж на интернет потреблението в Русия и държавният монопол върху информацията започва да ерозира, което води до радикална промяна на начина, по който функционира държавата, фон Егерт обобщава – противоборството в момента е между „Партията на телевизора“ и „Партията на интернет.“

Голям проблем за Путин, който не разбира интернет и съответно не разбира протестите срещу себе си.

И не парламентарната опозиция е на улицата. Парламентарната опозиция е опитомена от режима и работи за него. Проблем е невидимата, организирана през интернет опозиция, която няма йерархия и не съществува като политически субект.

Путин, който не разбира интернет, не разбира и протестите срещу себе си. Затова предпочита добре забравените похвати на комунистическата пропаганда. Например, обляга се на „рамото на работническата класа“ – понятие, което не сме чували поне от 25 години. Основното послание на Путин е „Аз съм същият като през 2000 г“. Това послание вече не работи, отбелязва Фон Егерт.

Сегашните процеси в Русия не са уникални в човешката история и в известен смисъл напомнят движението за човешки права през 60-те години в САЩ, защото руснаците търсят преди всичко правата си по конституция. Изглежда, Русия започва да наваксва в историческия процес, защото виждаме продължението на започнатите през 1989 г. дебати, а и наблюдаваме удивителни прилики с първите години на прехода.

Според фон Егерт, за да продължи логиката си на развитие, протестното движение трябва да се трансформира в нещо по-организирано, например партия.

Русия е силно централизирана държава. В Москва се решават важните въпроси на руската политика, а там резултатите на Путин са само около 40%, което със сигурност означава продължаване на вълненията.

Путин пропусна възможността да напусне елегантно политиката, а това означава, че навлизаме в много нестабилен период за Русия, заключи фон Егерт.

След журналиста от „Коммерсантъ“ Британецът Бен Дзкуда от ЕСВП изтъкна, че резултатите на изборите означават край на „путинския консенсус“ и край на корпоративната подкрепа за Путин. Отсега нататък президентът ще се крепи само на държавните служители и на силовите структури.

Цифрите на Бен Джуда дават храна за размисъл – само 14% от руснаците смятат, че само Путин може да реши проблемите на Русия, а цели 80% от заповедите му се игнорират от бюрократичния апарат.

Малко стряскащият извод на експерта е, че се намираме в стадий на „късен путинизъм“, който напомня на филм на ужасите.

Третата лекторка – Яна Кобзова от Словакия, каза, че ако трябва с една дума да опишем ситуацията в Русия, то думата е – „зле“, а ако трябва с няколко думи да я опишеш, то „не е чак толкова зле“. Тя говори за отношението на ЕС към Русия, за това, че постепенно то е еволюирало от Русия като „Голямата Полша“ към Русия като „Малкия Китай„.

Припомни ни, че Украйна се превръща в ключов фактор, който ще накланя везните в голямата геополитическа игра. За нея основната опасност в бъдеще се състои в проблемната самоорганизация на опозицията.

След това публиката получи думата за въпроси. Отново се заговори за свръхцентрализацията в Русия и ролята на Москва в огромната държава. Пак изплува и въпросът за обединението на опозицията. Експертите като че ли поддържаха мнението, че Михаил Ходорковски, най-известният съвременен политически затворник и бивш олигарх, е най-приемливата фигура.

Блогърът-политик Алексей Навални, който е другата водеща обединителна фигура, е едва 36-годишен и е изправен пред гигантски предизвикателства.

Експертите коментираха и крайно безпомощната руска външна политика, която страда от неясно зададени цели, следствие от неизяснените ценности и самовъзприятие на Русия за ролята си в света. Това е проблем, обострен от слабото лидерство на Путин, който не води тълпата, а я развращава.

Дали пък Русия не прилича твърде много на България?

Бен Джуда спомена интересен детайл – руската външнотърговска банка (ВТБ) е получавала държавна помощ по време на кризата. Това изглежда означава, че сделките за „Булгартабак“ и ФК „Левски“ са руски опит за директна покупка на влияние в България. Потвърди се и още една шега, която чухме покрай скорошните дебати за АСТА в Европар-ламента – общият език на Европейския съюз в момента е Вас) ЕпдПзп – приличен английски с проблематично произношение. Това е шега и важи най-вече за публиката на събитието, за което става дума.

Зададох този въпрос на Константин фон Егерт: „Дали с тези избори Путин си купи съдбата на Кадафи?“

Той отговори, че руснаците имат твърде тежък опит от миналото, свързан с насилието, и че Путин няма да свърши така. „Значи руснаците са научили исторически урок?“ – настоях.

„Да, научиха.“

Не съм особено съгласен с това. И на мен ми се иска да няма насилие и нещата да се решават в съда и пред урните, но Путин създаде твърде много зло, за да му се размине просто така.

Как ли ще завърши епохата „Путин“?

Трябва да си дадем сметка, че този човек е пристрастен към властта. След три мандата на върха, той едва ли има душевни сили, а и възможност да я напусне доброволно и с достойнство. Ще се държи като удавник за сламка и ще прегазва безогледно всеки, който дори отдалеч прилича на заплаха за едноличното му управление.

Поредният му мандат трябва да е силен звън за събуждане в България. Не само българската енергетика зависи от един отмъстителен и закостенял авторитарен лидер, но и развитието на събитията в Русия е предупреждение, докъде може да се стигне, ако се хързулнем по пътеката на популизма, мачисткото говорене и пренебрежението към демократичните институции.

Чекисткият навик на Путин да смята хората за боклуци и да се обгражда с такива, да се изразява с вулгарен речник и да смята себе си над закона може да го доведе само до катастрофа. Да не забравяме, че говорим за човек с ръка върху ядрен спусък, който няма да се поколебае да изнуди с него целия останал свят, както прави с кранчето на газа.