Из биографията на Брежнев – 2 част

18 години – точно толкова време Империята на злото, както сполучливо Рейгън определи съветската държава, бе водена от Леонид Илич Брежнев. Рекордът е още по-впечатляващ, като се има предвид, че в голяма част от периода на управлението си маршалът не бе пълноценен ръководител, а жив труп. Мнозина и до днес помнят изкривеното му лице, тракащите челюсти и забавените реакции – последствия от наздравици и здравословни проблеми.

 

Живот и дело женен, с две деца

 Брежнев е роден на 1 януари 1907 г. в град Каменское, днес Днепродзерджинск, Украйна, в семей­ството на металург. На 15 започва работа в производството, а на 20 се записва в Курския земеустроително-мелиоративен техникум. След завършване на средното си образование Леонид Илич заминава на работа в Беларус. По-късно става първи заместник-началник на Уралското областно земеделско управление 1923-та е годината, в която Брежнев влиза в Комсомола, а в Болшевишката партия попада 8 години по-късно. Вече като политически деятел се дипломира в Днепродзержинския металургичен институт и е назначен за главен инженер в тамошен комбинат, подобен на нашия „Кремиковци“.

 В периода 1935-1936 г. Леонид Илич е политкомисар на танкова рота в Черве­ната армия в Забайкалския военен окръг. После временно напуска казармата и се завръща в металургията. През 1939 г. пък е избран за секретар на областния комитет на Днепропетровския комитет на партията.

 По време на Втората световна война Брежнев първоначално отговаря за еваку­ацията на промишлеността, а след това е изпратен на Южния фронт 1943 г. огла­вява политическия отдел на 18-а армия и е произведен в чин полковник.

 Брежнев проявява храброст в боевете при Ростов на Дон, Керч и Новоросийск Освен в битките се отличава и като до­бър организатор и мотиватор, успяващ да повдига духа на братята си по оръжие. През ноември 1944 г. Леонид Илич е повишен в генерал-майор. До 1960 г.. когато поема президиума на Върховния съвет на СССР. Ръководи последователно подразделенията на комунистическата партия в Запорожието. Днепропетровск, Молдова и Казахстан. На върха в КПСС пък застава на 14 октомври 1964-та. 12 години по-късно е произведен в маршал­ски чин.

 Със съпругата си Виктория Петровна Брежнев сключва брак през 1927 г. Раждат им се две деца – Галина (вече покойница) и Юрий. Според публикации в руската преса и щерката, и синът на вожда стават алкохолици.

 

Червената принцеса Людмила – трън в очите на маршала

 Само любов ли е имало между Брежнев и Живков, или понякога са прехвърчали и искри помежду им? Истината е, че двамата са имали и тежки моменти в отношенията си. Повод за търканията им е била Людмила Живкова. Самият Тато загатва това в мемоарите си, публикувани през 1997 г.

  Чувствах, че в СССР нараства напре­жението около нейните (на Людмила) възгледи, някои от които се различаваха от официално възприетите и установените. Не се одобряваха и някои нейни връзки с чуждестранни партньори. На една от сре­щите ни Леонид Илич Брежнев съобщи, че разполагал с информация, че моята дъщеря Людмила Живкова поддържала секта, която нямала нищо общо с нашата идеология и практика. Ставаше дума за дъновистите. Отговорих му: “Другарю Брежнев. Дъновизмьт, наричан още “бялото братство”, се заражда в България и постепенно се раз­пространява в Западна Европа и Америка. Той и в момента има свои искрени после­дователи на Запад. Дъновизмьт е теософско учение. Стреми се да синтезира мъд­ростта на всички религии, за да проникне отвъд това, което е тайнствено за религия­та – Космоса, природата и бога, творение­то и твореца Дъновистите изпитват особен култ към слънцето, който в никакъв случай не е религиозен. Това братство не вреди на никого в България, дори Светият синод не води борба против него. Нямам сведения, че Людмила Живкова е оказвала полити­ческа или друга подкрепа на дьновистите, но допускам, че е имала контакти с тях. Ще изясня случая…“ Очевидно съветските служби в България са контролирали много плътно дейността на моята дъщеря“, отбе­лязал е Тато в книгата си.

 Богомил Герасимов, легендарен наш дипломат, бивш шеф на правителствения протокол и пръв приятел на червената принцеса, потвърждава, че маршалът на Съветския съюз не е долюбвал Людмила: „Любо Левчев е разправял, че тя много обичала да посещава Съветския съюз, но на мен ми е споделяла друго „Едно от нещата, които най-много мразя, е да ходя в Москва!”, казваше. Ако вземете някои от старите вестници, ще видите, че максиму­мът внимание, на което се е радвала в ру­ската столица, са били аудиенциите й при нейния колега – министъра на културата на СССР. Никога Людмила не е била приемана от Брежнев или от друг високопоставен съветски ръководител.“

На мушката на френски изтребители

 През 60-те Брежнев едва не намерил смъртта си в авио инцидент. В онези години той вече бил председател на президиума на Върхов­ния съвет на СССР и пътувал с делегация към Гвинея. По време на полета неговият „Ил 18“ се отклонил от маршрута си и на 130 км северно от Алжир бил застигнат от френски изтребители. Бойните машини запла­шително поклащали крила и дори открили стрелба. Командирът на руския самолет Бугаев обаче направил рязка маневра и бързо напуснал проблем­ната въздушна зона.

  „Полетът вървеше нормално и изведнъж нашият „Ил“ бе нападнат от изтре­бителите на колонизатори, на които явно хич не им се нравеше посещени­ето на съветска делегация в младите африкански държави. Виждах добре как самолетите се готвеха за атака, как се спуснаха към нас и започнаха обстрел. Странно се чувства човек в такава ситуация – прилича на война, но не съвсем. От теб нищо не зависи – можеш само да гледаш през люка и да оставиш своите пилоти да изпълнят дълга си. Секундите решават всичко. И именно в тези секунди опитният екипаж на Борис Бугаев съумя да изведе самолета ни от зоната на обстрел. Този епизод споменавам за илюстрация на това, че и в мирно време не сме застраховани от провока­ции“, написал е Брежнев в една от мемоарните си книги.

Брежнев – запалянко, фен на футбола и хокея

 За разлика от сегашния руски президент Владимир Путин. Брежнев не бил спортна натура. Бившият първи човек на СССР не тренирал нищо, но все пак се проявявал като футболен и хокеен фен. Любимите му отбори били „Спартак“ и „ЦСКА“. За първите викал на стадиона, а за вторите – край ледената площадка. „Леонид Илич често гледаше хокей на трибуните в  Лужники. У дома пьк любимата му игра бе доминото“. Свидетелства прессекретарят му.

КЪМ НАЧАЛОТО – КЪМ ПЪРВА ЧАСТ:

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: