Биографията на Петя Дубарова – част 2 | Сензация

Путя Дубарова и Христо Фотев месец преди смъртта й

Петя и Христо Фотев не са били приятели, а свързани по предопределение. Много хора наивно си обясняват, че Христо Фотев е поетическият наставник на Петя. В това включват представата, че Христо е учил Петя как се пише поезия. Само че моделът на „гения и неговият наставник“ работи тук по друг начин. Христо Фотев е първият, който, прочитайки стихотворение на Петя, разбира какъв талант стои пред него. Подхваща я през рамо с типичния си жест на бохема, леко попрегърбен, и й казва: „Ти, моето момиче, си голяма поетеса, никога няма да слушаш какво говорят другите за това, как се пише“. Петя е била едва на 9 години и оценка като тази, изречена от човека, написал „Господи, колко си хубава!“ е била много стойностна.

Друг път й е ставал на крака, когато Петя е влизала за 10 минути. Държал се е с нея като с истинска, голяма поетеса. Коментарите му след четене на нейни стихове са: „Чуйте бе, чуйте каква празнична история, а ние се мислим за поети…“ Това е „наставничеството“ на Христо – големият талант е усетил големия талант и го е насърчавал в пълна усамотеност, бих казала дори самотност за творчеството.

Печалбарство от стиховете й

Ще си позволя да изкоментирам без да цитирам имена, онези злоупотреби, правени с текстовете на Петя, превърнати в песни. Композитор на по-голямата част от песните по текстове на Петя е Тончо Русев. Изпълнители са повечето известни български поп певци. Израснала съм с тези песни и с гласовете на нашите изпълнители. Аз обичам българските певци. За съжаление, откакто мама и татко ме упълномощиха да се занимавам с преговорите за авторските права, разбрах, че зад сцена и кадър голяма част от нашите певци не са онези идеални хора, които си представяме.

Ако въобще се обадят, за да искат разрешение за включването в компактдиск на лесен по текст на Петя, те винаги тръгват с лустрото на сантимента – колко много обичат Петя, колко им е любим нейният текст и т.н. Но стане ли дума за пари – се наострят и озьбват като настъпени змии и тонът се променя радикално. Презумпцията е, че заради трагичната смърт на Петя нашето семейство няма моралното право да комерсиализира нейните авторски права. Но комерсът е в основата на всеки пазарен продукт. Ако издадените дискове с песни се продават, това означава, че изпълнителят печели… Нормално. Но песента като продукт е обект на три страни на договореност – автор, композитор и изпълнител. Не знам композиторите и изпълнителите как общуват, кой кого ощетява, но авторът винаги е последната „дупка на кавала” – почти абстрактна категория, която може и да не се упомене.

Една изпълнителка дори не знаеше името на Петя, а искаше да й преотстъпим пьлни права върху текст за 10 години напред. Почти през плач ми разказваше колко е бедна и че не може да си позволи заплащане на правата. Куриозьт беше, че ми даде някакъв телефон за обратна връзка, който се оказа на мебелна къща. Когато върнах обаждането, отсреща ми казаха, че въпросното лице е било току-що при тях и си закупило мебели за не знам си колко хиляди. Тази нелепа случка е показателна за наглостта и алчността на иначе добрите ни български певци.

Шведът Пер – голямата й любов

Голямата любов на Петя е шведът Пер. Запознават се по време на снимането на филма на Георги Дюлгеров „Трампа“ в Самоков. Напълно споделена и вдъхновителна любов, както и много чиста, просто след едно танцуване в дискотека.

След този танц – пълна раздяла. Пер – в Швеция, Петя – в Бургас. Любовта продължава в писма. Съвсем по момичешки Петя се влюбва в Пер, а той съвсем по момчешки я обича и харесва. Един много романтичен сюжет от живота на Петя. Точно тази любовна страна в живота й е намерила израз в дневника й и в писмата.

БКП и феноменът Петя

Никога Българската комунистическа партия не е била съпричастна към феномена Петя Дубарова. Напротив! Нито Тодор Живков, нито някой от приближените му е имал контакт или каквато и да било връзка със семейството ни. В крайна сметка Петя се вьзправи точно срещу тази комунистическа система и няма как тя, системата, да е благосклонна към отрицателите си. В зората на демокрацията много от седесарите тръгнаха с името на Петя и с нейното „най-синьо вълшебство” да утвърждават Синята идея. Друг е въпросът, че родителите ми винаги са били напълно отчуждени от всяка политическа формация. Никой от управляващите не се е интересувал от тяхното житие-битие.

Погребана с отворени очи

Различните „сюжети” разказвани с повод и без повод за смъртта на Петя, са продукт на така наречената вторична митологизация на твореца. Хората знаят истината за смъртта, но като че ли повече искат тя да не е ясно изказана, да има тайна… Петя излъчва също подобно желание – идентифицира се по някакъв начин с тайната… Но смъртта й е ясна. Самоубийството й е изцяло на социална основа.

Набедена на практика в пивоварния завод за паднал брояч на бутилките, Петя е с намалено (2 единици) поведение. На 17-годишна възраст, чувствителна за всичко, което е и което предстои, тя разбира, че с намаляването на поведението за нея няма бъдеще. Разбира се, това е формалният повод за самоубийството. Причините са много по-дълбоки. Известността, за която казах, че я съпътства още приживе, отключва както любовта на хората около нея, така и завистта на други, които не са можели да понесат стихийното й утвърждаване. Отделно от всичко това, с цялата си изтънчена чувствителност Петя е усещала фалша на комунистическата система и е знаела, че срещу нея няма как да застанеш открито и с гордост. Пише го и в дневника си: 07.09.1979 (петък) „Не искам да живея в заслепение._Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха нещо гнило… Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора, чисти и необикновени. Ако има, те са нещастници.

Григор Ленков беше такъв, бог да го прости. Защо не оцеля?…….Той не е могъл да се приспособи, милият. Как да говоря за него, когато сълзи размиват очите ми и ме дави, дави… Аз само го предусещам като нещо голямо, страшно, което идва срещу мен и трябва да съм великан, за да се преборя с него, иначе то ще ме повлече и или ще ме удави, или ще ме обърне кръгом и аз ще стана едно мъничко негово детайлче…“

Петя го е казала толкова ясно – или си верноподаник (особено ако си творец), или си аут. Как си представяте Петя да пише за вождовете на партията например… Немислимо! Самоубийството й е един дълбоко осъзнат и промислен жест на ОТКАЗ от служене във време и място, които са в дисонанс с ценностната й система.

На 3.12.1979 година Петя взима смъртоносна доза сънотворни. Когато я откарват с линейката, все още е жива, макар и в кома. Можело е да бъде спасена, но не е станало. В точния момент на точното място, когато е отворила очи и е трябвало да й се подаде кислород, не са могли да намерят ключа за кислородната бутилка… Това е. Може би така е трябвало да стане. Мисията на Петя, с всичко, което ни е завещала, е изпълнена. Издъхва сутринта на 4 декември. Погребват я с отворени очи.

КЪМ НАЧАЛОТО – КЪМ ПЪРВА ЧАСТ: