Вече в публичното пространство се представи проектобюджета за 2013, който предизвика редица коментари и полемики. Сега ще се засегне една също толкова чувствителна тема като бюджета – данъка върху лихвите по депозитите.
Двата въпроса реално са неразривно свързани. Причината за това всъщност е дупката, която зейва в бюджета за другата година и търсенето на начините за запълването й. Преди няколко седмици двамата известни журналисти – Велизар Енчев и Григор Лилов, споделиха, че информацията за потенциален данък върху пенсиите и лихвите върху депозитите не е гаф на управляващите, както на нас ни се струва, а целенасочено тестване на общественото мнение за такъв тип данък. Така и се случи. Пусна се „слух“ за данък върху депозитите, после се отрече с презумпцията, че е само идея, а сега дори се оказва, съгласно думите на Менда Стоянова (която е председател на бюджетната комисия), че този приход от данъка дори е залегнал в бюджета за 2013. Какво се получава тогава? Някой е излъгал. Излиза, че докато се е правил бюджета, тихомълком из управляващите въвеждането на този данък е било одобрено, а после някой привидно го отрече, за да е спокойно населението.
Защо министър Дянков иска данък върху лихвите по депозитите.
Изказаното мнение, че едва ли не данъкът се въвежда, защото го имало навсякъде в Европейския съюз, а само в България не, е просто несериозно. Истинската причина е дупката, която ще се очертае в бюджета за 2013 и търсенето на начини за запълването й. За догодина се очаква, че потреблението ще нарасне и така посредством ДДС-приходите ще може да се осъществи обещаното покачване на пенсии и заплати. Да, ама населението предпочита да спестява, и оттук един такъв данък би имал за цел да изземе от спестяванията на хората и/или да ги накара да потребяват повече, като не си държат парите на депозит.
Какъв обаче би бил ефектът от данъка.
(1) както ще видим от следващите редове, той не би запълнил пропуските в бюджета.
(2) от сега вече се чува, че банките може да използват данъка като аргумент да повишат лихвите по кредитите. А ние от началото на кризата сме свидетели на това как банките без значение дали имат реална причина или не, могат и най-малкия повод да използват като оправдание за по-високите лихви по кредити.
(Това може да се случи и защото ще трябва да направят корекции в софтуерите си, за да могат да отчисляват данъка, което за тях ще е разход и може да познаем върху кого ще се прехвърли той…върху всички кредитополучатели.) Дори и да не се увеличат самите лихви, но може би ще се въведе такса, която да компенсира разходите им.
(3) на масово изтегляне на депозити надали ще станем свидетели, но има друга хипотеза. Според Менда Стоянова този данък ще важи само за депозитите с договорен срок, а не за разплащателни сметки. А ако се появят хора, които не разбират точно същността на данъка и решат да държат парите си по разплащателни сметки вместо депозитни, какво би станало. Ами всеки крадец, който се занимава с теглене на пари от карти, ще потрива доволно ръце.
(4) един човек може да се обложи с данък два пъти, което далеч не е социално справедливо, както твърди министър Дянков. Приемаме, че един служител получава заплатата си по банков път. Решава една част от нея да сложи на депозит, лихвата върху който се облага. И така се получава, че първият път бива обложен с данък върху заплатата и втори път същите пари са обложени с данък върху лихвите. И кое е социално справедливото в това?
Колко пари ще влее в хазната данъка върху лихвите по депозитите.
Сигурно вече сте прочели или чули, че се споменава информация за около 130 млн. лева. Сега ще видим от къде се получава тази цифра.
За анализа са взети само депозитите с договорен срок (1 месец, 2 месеца, 3 месеца и т.н), тъй като, както става ясно, само те ще бъдат облагани с данък. За момента замисълът на министър Дянков е да се облагат лихвите върху депозити от 01.01.2013 г. За да симулираме какъв приход евентуално ще изземе правителството от гражданите, вземаме последните актуални данни за депозитите към август 2012 г.
В първата таблицата са представени наличните депозити по срок на падеж на българските фирми в банки към август 2012. От нея се вижда, че компаниите държат на депозити малко над 6 милиарда лева (6 166 млн. лева).
Среднопретеглената лихва по всички депозити е 4,1%, което значи, че за една година лихвата, която ще се обложи е в размер на 254 млн. лева. От тук данъкът, който ще прибере министър Дянков, ще бъде в размер на 25 млн. лева.(10% от 254 млн. лева.)
Втората таблица показва депозитите, които държат българските семейства в банките. Те са в размер на над 23 милиарда лева (23 480 млн. лева – много повече от фирмите). Като калкулираме среднопретеглена лихва от 4,8%, то облагаемата лихва става в размер на 1,125 млрд. лева (малко повече от 1 милиард). Данъкът, който се очаква да влезе в бюджета, е 113 млн. лева. Като съберем данъка от лихвата върху депозитите на фирмите (25 млн. лева) и на семействата (113 млн. лева), то се получава сбор от 138 млн. лева.
Тези 138 млн. лева обаче, няма да са достатъчни да запълнят дупките в бюджета, а само ще изземат и малкото ресурс на българина, защото при над 12 млн. броя депозити, то малко над 9 млн. броя са депозити до 1000 лева.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи