Георги Ривов е роден в Хасково на 18 юли 1971 г. През 1988 г. става олимпийски шампион по информатика. Пак тогава основава клуб по карате в родния си град. Завършва Техническия университет за три години и половина като частен ученик. Има собствен бизнес в областта на инженерната си специалност – инфорационни и комуникационни технологии. Ривов е генерален секретар на Националната федерация по карате. Има най-висока степен на съдия в България, на европейската и световната федерация. Завършил е и магистратура в Националната спортна академия. Женен, с три деца.
– Господин Ривов, как стигнахте до идеята за социалдемокрацията?
– Предпочитам да говоря за конкретни идеи, с които да постигнем по-добър живот. Принципите на социалдемокрацията – свобода, справедливост и солидарност, ще бъдат приети от всеки нормален човек. Важно е как ще се прилагат.
– Какви са вашите конкретни предложения?
– През последните 23 години бяха използвани различни модели. Политиците, които се сменяха обаче, винаги започваха да мислят само за своето благо.
Егоизмът бе водещата сила, но никой от тях не осъзнава, че когато всички са добре, и управляващите биха били по-добре.
– Средната класа е гръбнакът на такова общество. Има ли такава у нас?
– Стандартът на една страна се определя точно от тази класа. Грешно е разбирането, че тя се състои от хора, които имат бизнес. Тя означава просто работа. Предпочитам да говоря за предприемачеството. В средната класа трябва да влязат хора, които към края на месеца не се замислят как да изхранят семейството си, да си платят непредвидим разход, да отидат на ресторант с приятели и да посрещнат разходите си. Процентът на тези хора е много малък. 90% от българите не могат да си го позволят. Те не могат да планират разходите си, без да се притесняват. Това означава, че те са бедни.
– Имат ли предприемачите тази свобода, която да им даде възможност да се развиват?
– Сбърканото нещо е моделът на държавата. 23 години в съзнанието на хората беше насадено мнението, че който си позволява да отиде на море или да си купи нова кола, той задължително е откраднал парите и е лош. Това особено е в сила през последните две-три години. Това е пиар трик, който още римляните са измислили. Той е „разделяй и владей“. Управляващите умело го използват. Те насаждат омраза към тези с малко по-големи възможности от масата, която тъне в бедност. Не се отчита това, че тези хора имат идея какво и как да го направят. Вземат пари от банка, от приятели или собствени средства. Но те рискуват, за да постигнат целта си. Тези хора биват тотално пресирани от държавата. Ако се даде повече свобода, ще има и повече предприемачи. Те биха се организирали в група, в екип. Така биха стигнали до по-добър стандарт.
А не да се гледаме на кръв. 309 хил. фирми са регистрирани. 150 хиляди от тях не създават работни места за други. На фона на 7 млн. души това са 2-3%. Къде са останалите 50-60%, колкото трябва да бъде средната класа? А искаме да се сравняваме с Германия, Франция, Великобритания. Или поне с Чехия, Полша, Унгария.
– Вие казахте за максимата „разделяй и владей“. Кой се ползва от нея?
– Като се тръгне от най-високото ниво – министър-председателя, министрите и се стигне до най-дребния началник. Те нямат интерес от свобода на предприемачите. Тези надолу в администрацията копират политиците под заплахата, че ще загубят работата си. В това положение са половин милион българи.
– Бойко Борисов е каратист като вас. Познавате ли го лично от преди?
– Да. Аз съм друго поколение. Като тръгнах да се изграждам като съдия в каратето, той ми преподаваше в първия курс.
– Изненадахте ли се, че е стигнал до този пост?
– Изненадах се. Във времето, когато го познавах, не съм разсъждавал дали има качества да бъде премиер.
– Как си обяснявате, че стигна до тук?
– Моделът е сгрешен. Бих задал въпроса дали сам е стигнал. Всеки сигурно има качества и стремеж. И у животните го има – да вземат по-добри позиции. Това е заложено като животинско. Всички като седнем вечер да си говорим, стигаме макар и по различен начин до едно и също убеждение. Съществуват едни пари, които определят всичко. Да не се заблуждаваме, че става дума за различни интереси.
– А стремежът към власт?
– Той е нещо като наркотик. Той е резултат от химическите процеси в организма. Това е пристрастяване към нещо – като колекционерството, хазарта. Властта е нещо подобно. Когато я експлоатираш, се опияняваш и я желаеш повече и повече.
– Вие казахте, че Борисов не е станал сам това, което е. Кой го е направил?
– Тази информация сигурно я има някъде и се знае. Аз я нямам, но по принцип това, което той постигна, не може сам човек да го постигне.
– Не е ли от неговата харизма, за която се говори?
– Да не се заблуждаваме. Харизмата е работа на медиите. Дали по поръчка, дали някои хора имат желание да я експлоатират. Няма човек, който да се роди някъде и на другия ден да стане известен. Преди, когато е нямало такива комуникации, харизмата се е получавала от врата на врата, от приказка на приказка, от легенда на легенда. Сега това става по-бързо.
– Вие как очаквате избирателите да ви повярват, след като бяха лъгани толкова време?
– Гаранция за това няма. Но моята мотивация е една – да сменим модела. Така и след 100, и след 200 години той несамо ще остане, но и българите ще живеят все по-добре.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи