Олег Ковачав е завършил операторско майсторство в НАТФИЗ. Славата го спохожда в детска възраст, когато изгрява на малкия екран във филма „Рицар без броня“. Киноизявите му обаче са предимно зад камерата – заснел е като оператор около 25 документални филма. Носител е на десетки награди, получени във Полша, Русия, Франция, Финландия. На 19 октомври Олег Ковачев ще навърши 57 години. Повод да гостува в рубриката ни с ВИП рожденици.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
Предимно здраве. Творческите ми успехи съм ги оставил на заден план. Наистина здравето е най-важно. Ако си болен – има ли за какво да говориш, да мечтаеш?! Какви успехи да плануваш тогава?! Нито можеш да успееш на работата, нито в любовта.
– Как оценявате в личен план изминалата година?
– Случиха ми се много тъжни, но и много хубави неща. Ще обобщя философски, че добрите преобладават.
– Кой е най-лошият и съответно най-хубавият момент в живота ви?
– Най-лошият момент свързвам със загубата на татко. Още страдам, макар че смъртта е нормално явление. Най-хубавите ми моменти са цели три – раждането на двете ми деца и на моето внуче, което се появи 30 лета по-късно от първия ми истински смислен миг в живота.
– Какви подаръци си пожелахте?
– Не. Аз обикновено не си пожелавам подаръци. Получавам по-скоро символични неща, защото възрастта ми е такава, че не ме радват нито играчките, нито дрехите. Да сме живи и здрави да се съберем – това ми стига. Радвам се на наздравиците в моя чест, приятно ми е като се сетят лично да пият за мое здраве. Ще празнуваме у дома, за да ни е по-тихо, по-спокойно, да можем да се чуваме какво си говорим. Ще се радвам на истинските си приятели и на компанията им – това за мен е празник.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Да, много си обичам 10-годишнината. И със сигурност няма да я забравя до края на живота си. Годината беше 1965. Тъкмо бяхме приключили снимките на „Рицар без броня“. От екипа на филма ми подариха колелото, с което се бях снимал. Вярвайте ми, това ме направи невероятно щастлив. Получи се незабравимо детско парти. Всички ми се радваха и искаха да го пипнат.. Бях горд. През годините последваха куп купонджийски партита.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Ни най-малко. Дори смятам, че бялата коса ме прави по-елегантен. Има една поговорка, която много харесвам. Тя гласи следното: „Жената е на толкова години, колкото изглежда. А мъжът на толкова – колкото се чувства“. Та аз съм млад, нямам определена възраст. Килограмите също не ме притесняват. Последните две години свалих 15 килограма. В момента съм на теглото, което имах преди 25 години. И страшно се радвам. Отслабването ми помогна да си връзвам обувките, без да ми пречи коремът. Въобще, освежи духа ми.
– Как се виждате след 20 години?
– Охо-хо-хо, надявам се, че ще бъда жив и здрав. Странен въпрос. След 20 години може би ще бъда с правнуче, което много да обичам. Нямам планове за бъдещето си. Отказах се вече да планувам. Радвам се на всеки ден, подарен от Бог.
– Кои са тези хора, на които държите най-много?
– Това са двете ми деца. Те са най-скъпото ми нещо. Синът ми е звукоре-жисьор и работи за Владо Ампов – Графа. Дъщерята завърши „Кинознание“ и работи в електронен сайт. Занимава се с кино, по-скоро пише и коментира. И двамата са много умни деца. Наричам ги така, защото за мен са деца, макар че момчето ми е на 32 години, а момичето – на 26. Гордея се с тях, защото са възпитани и мили, сами се оправят в живота. От време на време разчитат на моите съвети. Слушат ме внимателно, но не винаги приемат това, което им казвам. Опитвам се да не изглеждам в очите им като някой нравоучителен старец, а като грижовен баща. Аз съм и такъв – наистина са ми най-милото и най-скъпото нещо в живота.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи