Големите умове на човечеството вече имат научни обяснения за микро- и макропроцесите около нас. Те даже са на път да открият и така наречената „божествена частица“. Единственото, което продължава да бъде все още неразгадана енигма, е човешката психика. Тя продължава да вълнува специалистите със скрития си потенциал. Левитацията и телекинезата са част от необяснимите възможности. Тук става въпрос не за изтънчените трикове на известни илюзионисти или номерата на евтини шарлатани. Говорим за явления, които са документирани, но остават необяснени от науката.
Феноменът на спонтанното човешко самозапалване (СЧС) е един от най-стряскащите.
За първи път СЧС е документирано през 1673 година от френския лекар Жак Дюпон. В книгата си De Incendiis Corporis Humani Spontaneis той е описал не един, а няколко случая на СЧС. Първият, който възбужда интереса на Дюпон, е съдебният процес срещу Жан Миле, обвинен в убийството на жена ри Никол. Овъглените й останки били открити в спалнята от прислугата. Пепелта от тялото на покойната била върху леглото, но върху него и чаршафите нямало никакви поражения. Обвинителите заключили, че Жан убил и изгорил трупа на жена си, след което по неизвестни причини, я пренесъл в съпружеското ложе. Мосю Миле обаче имал непоклатимо алиби. Той изкарал цяло денонощие, играейки карти със самия кмет на Париж. Съдът го обявил за невинен, като заключил, че смъртта на Никол е дело на Сатаната.
Дюпон, като достоен представител на науката, не приел религиозното обяснение и посветил кариерата си на издирването на подобни случаи. Неговите усилия да обясни физиологично енигмата били посрещнати със скептицизъм от колегите му и откровена заплаха от страна на Инквизицията. Два века по-късно Чарлз Дикенс използва трудовете на Дюпон, за да „убие“ един от героите си в „Студеният дом“, който умира в резултат от спонтанно самозапалване.
Мери Карпентър не е героиня от роман. На 30 юли 1937 г. тя и семейството й излизат на разходка с малка лодка в близкото езеро. По средата на водоема Мери избухва в пламъци и за минути се изпепелява. Дървената лодка и хората в нея остават непокътнати.
На 20 септември 1938 г. в Челмсфорд, Англия, жена се покрива със сини пламъци в средата на бална зала. Въпреки усилията на присъстващите, никой от тях не успява да потуши пламъците. Жената се превръща в купчинка пепел за минути.
Един от класическите случаи, описани в полицията на САЩ, е този на Мери Рийсър от Флорида. Вечерта на 2 юни 1952 г. тя е видяна от съседи да се поклаща на люлеещия си стол. 11 часа по-късно пощальонът открива това, което е останало от почти 100-килограмовата жена – обгорен крак с пухкав чехъл, няколко гръбначни прешлена и умален до размерите на бейзболна топка череп. През декември 1956 г. Вирджиния Каджет от Хонолулу, Хаваи, влиза в стаята на 78-годишния си съсед Сик Ким. Тя го вижда обхванат от сини пламъци. Извиканите от нея пожарникари заварват само пепел и два недогорели крака.- Нито пердетата, нито която и да било част от мебелировката е била засегната въпреки високата температура, необходима за изгарянето на тялото.
Ирландецът Джон О’Конър е намерен изпепелен в дома си в Горталийн през 1997 г. Това, което е останало от него, е главата и част от краката. Столът, на който е седял, бил недокоснат от пламъците.
Регистрираните случаи на СЧС са много повече. Това, което ги обединява, са купчината пепел, овъглените крайници и фактът, че вещите и мебелите около тях остават недокоснати от пламъците.
Някои специалисти смятат, че жертвите са алкохолици, които се възпламеняват поради високото съдържание на спирт в организма си.
Химици, ендокринолози и анатоми обаче са категорични, че това е невъзможно. Те твърдят, че даже накиснато в алкохол човешкото тяло не може да изгори по начина, по който то е изпепелено. Според аутопсиите, проведени по различно време от различни лекари в различни държави, пламъците избухват в средата на тялото. Долната част на краката и ръцете остават недоизгорени. Понякога се запазват черепът и гръбначният стълб. Температурата, която се развива при възпламеняването, е по-висока от тази в крематориумите – 600°С. Тя би трябвало да изгори не само стаята, но и цялата сграда.
Доктор Уилтън Крогман – професор по физическа антропология от университета в Пенсилвания, САЩ, е посветил кариерата си на този феномен. Той е провел множество експерименти с човешки кости в различни състояния — влажни, сухи и такива с остатъчна плът по тях. Ученият използвал и силно запалителни материали като ацетон, бензин и нефт. Даже и с помощта на тези вещества плътта и костите не могли да се изпепелят за времето, в което жертвите на СЧС се превърнали в купчина прах. Той твърди, че даже в крематориумите за пълното изгаряне не труповете са необходими 8 часа. Докторът е категоричен, че са нужни 1649°С, за да може тялото да ce превърне в прах за минути. Всички учени са единодушни за две неща – че подобни температури не могат да се развият в човешкото тяло, а в случай, че то е изложено на толкова висока термична инвазия, страничният ефект би разрушил всичко в радиус на повече от 3 километра.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи