Популярната поп певица Светла Иванова издаде третата си книга „Вихра и водка“ след „Забранено до 18!“ и „Светът между краката й“. Едновременно с писането, тя продължава музикалната си кариера и в края на годината ще излезе поредният й албум.
– Госпожо Иванова, как се поделяте между писането и двете си малки деца, които отглеждате?
– Не се налага да се поделям или да лишавам децата си от внимание, въпреки, че пиша всеки ден. Това е занимание, което може да се прави навсякъде и във всеки удобен момент. Опитала съм се да си изградя навици. Правя го сутрин и вечер, след като заспят децата. Но предимно съм се отдала на тях, защото не искам да изпусна нито един от хубавите моменти, които няма да се повторят.
– Вие сте много активна и в интернет. Замества ли това общуването ви?
– Спестява ми време, поддържат сайта ми, а аз – Фейсбук страницата си. Пиша само когато има какво да кажа, да представя продукт, новина, да споделя връзка към публикувани отзиви, или мой авторски материал. Не споделям настроението си, какво правя или не правя, първо нямам толкова свободно време, нито пък желание.
– Как започнахте да пишете?
– Писането не е нещо ново за мен. Първата издадена книга тръгна от разкази, които винаги съм писала. Направих няколко за една и съща героиня. Свързах ги и се получи книга. Един ден занесох написаното в издателството и те го отпечатаха. Това стана преди 4 години, харесаха я, ей така без редакторска намеса.
– Вашата героиня има ли нещо общо с вас?
– Често се шегувам, че единственото общо между мен и героинята ми е това, че обичаме водката. Тя обаче употребява питиетата системно като вид антидепресант, а аз – за удоволствие. Аз обаче съм загубила тренинг покрай майчинството. Но и никога не съм била привърженик на алкохола. Дори не помня кога за последно съм пила нещо по-силно. Между Вихра и мен общото е колкото между нея и всяка млада жена. В изграждането на образа й влязоха много истории и ситуации от живота на мои приятелки. Тя обаче си има свой характер и не винаги е реагирала като тях. Но хубавото е, че продължават да ми се обаждат моите приятелки с интересни истории и с идеята, че някоя може да влезе в следващите ми книги. Отделно от край време си записвам всичко, което ми се е сторило интересно – случки, разговори, впечатления.
– След третата книга имате ли вече самочувствие на писателка?
– (Смее се.) Може би ще имам по-голямо самочувствие, когато дойде успехът, както си го представям. В момента работим за това книгата да бъде преведена на други езици. Мисля, че е много подходяща за руския пазар. В Англия също сме правили няколко предложения.
– Кой ви подкрепя най-много?
– Издателството ми дава самочувствието да продължа да пиша, както и отзивите, които получавам за книгите си. Но дори да не е така пак ще се занимавам с това. Не го правя от графомания. Радвам се, че мои любими писатели – след три книги вече мога да ги нарека колеги, се изказаха ласкаво за „Вихра и водка“. Още повече, че ме познават само чрез това, което пиша. С Калин Терзийски се запознахме при откриването на една книжарница. Аз му изпратих ръкописа и той го хареса. За това е такова и мнието му отзад на корицата на третата ми книга. Димитър Шумналиев го потърсих, защото ми харесва как той пише. С Любен Дилов-син се запознах също в книжарница, където ни бяха извикали, за да даваме автографи. Той се съгласи да ми помогне в редактирането на втората ми книга („Светът между краката й“ – б.а.), след като прочете първата „Забранено до 18!“. Но последната част от трилогията ми „Вихра и водка“ я хареса, без да я редактира. От Димитър Шумналиев искам най-много съвети. Той ме провокира да завърша третата част по този начин.
– Съпругът ви ли е ваш пръв читател?
– Естествено. Въпреки че с него имам уговорка да не му показвам книгите, преди да съм ги завършила. Когато обаче нещо ми се струва по-смешно или си го харесвам много, му давам веднага да го прочете. Освен него имам кръг от приятели, на които се доверявам.
– Къде се запознахте с него?
– Преди 12 години на морето. Оттогава ходим на море всяка година заедно. Завършвах предучилищна педагогика и бях на практика в детска градина.
– А музикално образование имате ли?
– Имам. Завърших и поп и джаз пеене в класа на Етиен Леви, а сега пиша докторантура по музикално майсторство. Взех вече няколко изпита. Втори семестър съм.
– Няма ли да се откажете от музиката?
– Преди няколко месеца излезе клипът ми „Краят на света“. В края на октомври ще покажа поредната песен от новия си албум, който ще излезе до края на годината. Решила съм да направя по-нестандартно представяне с композиторите на песните ми, защото са и много добри инструменталисти.
– Сърдите ли се още на Йорданка Христова и Митко Щерев, които преди няколко години казаха, че не можете да пеете?
– Не обръщам внимание на такива коментари. Помня само хората, които са ми подали ръка. Като Лили Иванова например.
– Тя ли стигна до вас, или вие до нея?
– Още когато правих представянето на първия си албум, бе логично да поканя колеги, от които съм се възхищавала. За моя радост тя прие поканата. Така показа, че харесва това което правя и ме подкрепя.
– Давала ли ви е съвети?
– Да. Да не обръщам внимание на това – което говорят срещу мен. И за нея са говорили на времето. Тя показа и с автобиографията, която издаде, отношението си към хората, които изпитват злоба. Затова и нещата на тези хора не им се получават. Нека да обърнат внимание върху това което правят, вместо да си губят времето в забележки към труда на другите. Особено когато никой не ги е питал.
– И на Йорданка Христова ли не вървят?
– Според мен този на когото му се получават нещата, няма нужда да коментира другите. Неетично е да се говори за някого, когото не познаваш и дори не си чувал как пее.
– Нали Йорданка Христова беше в журито на Евровизия, а вие се явихте на конкурса? И тя ли не ви е чувала?
– Не съм сигурна, че коментарът е по повод на Евровизия. Аз смятам, че там се представих добре. А и не си спомням да е била в журито.
– В жълтата преса пише за вас, че сте били стриптийзьорка. Вярно ли е това?
– Да. Много професии съм имала и никога не съм ги крила. Нормално е да обърнат внимание точно на това. Няма да напишат, че съм била и готвачка и съм се научила да готвя естествено.
– Студентка ли сте били тогава?
– Да, като студентка съм работила и като готвачка, и като шивачка.
– Даде ли ви това жизнен опит?
– Чак пък жизнен опит. Просто възможност да си изкарвам пари и да се издържам. В момента младите момичета, които нямат образование, работят най-вече като сервитьорки. Не влагат кой знае какво. Но всяка работа учи на нещо. Най-малкото на трудолюбие.
– Какво ще разкажете за голите ви снимки, които се въртят в интернет?
– Те са от периода, в който всички ходеха по монокини. Това, че моите са ги публикували срещу заплащане, не е болка за умиране. Сега във всеки вестник може да видиш голо момиче пратило снимката си без пари.
– В кои години беше това?
– Не помня. Беше преди музикалната ми кариера. Пак е бил начин да изкарам пари. Съвсем нормален. Така както плащат днес, за да си на корица на мъжко списание.
– А сега разголвате ли душата си?
– Няма как да се разголя чрез художествена литература.
– Бихте ли се съблекли и сега за голи снимки?
– Не ме притеснява начинът, по който изглеждам. Просто нямам такава потребност.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи